Снимка на астероида Рюгу, заснета преди броени часове от „Хаябуса 2“, от разстояние 22 километра. Photo credit : JAXA, University of Tokyo, Kochi University, Rikkyo University, Nagoya University, Chiba Institute of Technology, Meiji University, Aizu University, AIST
27 юни 2018 г. 08:05 ч.
Светослав Александров. Днес е исторически ден за космонавтиката! След три години и половина пътуване японската автоматична междупланетна станция „Хаябуса 2“ пристигна в орбита около своята цел – астероида Рюгу, намиращ се на 300 милиона километра от Земята.
По данни от японската космическа агенция за навлизането в орбита е бил използван химичният двигател на „Хаябуса 2“. Той се е задействал и се е изключил по план. Разстоянието между „Хаябуса 2“ и Рюгу е стабилно и възлиза на около 20 километра. Бордовите системи на роботизираната станция са в добро състояние.
Напомням на читателите, че „Хаябуса 2“ е възвръщаема космическа мисия – т.е. пътешествието до астероида е само половината от свършената работа. През близките месеци предстои изучаването на Рюгу от орбита и подбирането на места за кацане. След това „Хаябуса 2“ трябва да се сближи с повърхността, да вземе проби и накрая да отлети обратно към Земята. Ако кацането на Земята е благополучно, учените ще вземат събраните проби и ще ги анализират в наземни лаборатории.
На борда на „Хаябуса 2“ пътуват и четири спускаеми апарата за изучаването на астероида на място. Това са трите астероидохода на Япония „Минерва 2“ и европейският стационарен апарат „Маскот“.
„Хаябуса 2“ е втората възвръщаема японска мисия до астероида. Първата „Хаябуса“ бе изстреляна през 2003 година. Тя пристигна в орбита около астероида Итокава през 2005 година. Кацанията на повърхността му бяха успешни и макар че имаше съмнения дали прахосъбиращите механизми са сработили, след завръщането през 2010 година учените потвърдиха – в контейнерите има микроскопични проби от повърхността на Итокава.
Още преди завръщането на „Хаябуса“, през 2006-та година японската космическа програма обяви плановете за втора подобна мисия. След дълги години разработки, „Хаябуса 2“ бе изстреляна през декември 2014 година.
Възвръщаемите мисии са много важни за развитието на науката. През изминалите десетилетия се наложи като стандарт небесните тела да бъдат изучавани с роботизирани космически апарати, дистанционно. Роботизираните мисии провеждат експериментите на място и изпращат данните по радио. Но изследването на чуждоземен материал на Земята е нещо съвсем различно – могат да се използват сложни прибори, които са обемни и твърде тежки, за да бъдат изстреляни в космоса.
За съжаление възвръщаемите космически мисии винаги са били малко. За пръв път доставка на Земята на материал от друго небесно тяло е направено през 1969 година, по време на експедиция „Аполо 11“. Астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин събират 22 килограма скали от Луната. Следващата възвръщаема мисия, пак през 69-та година, е „Аполо 12“, като астронавтите събират 34 килограма. До края на програма „Аполо“ са събрани 326 килограма лунни скали от още четири мисии.
През 1970 година съветската мисия „Луна 16“ влиза в историята, след като каца на Луната, взима 101 грама проби, излита обратно и ги доставя на Земята. Уникалното за времето е, че за разлика от „Аполо“, които са пилотирани експедиции, „Луна 16“ извършва постижението изцяло в роботизиран режим. Впоследствие през 1974 година „Луна 20“ доставя на Земята 55 грама лунни проби, а „Луна 24“ – 170 грама през 1976 година. Вярно е, че СССР се сдобива с многократно по-малко материал в сравнение с американците по времето на „Аполо“, и все пак мисиите свършват успешно задачите си напълно автоматично.
В началото на новото хилядолетие интересът към възвръщаемите експедиции се възражда. През 2001 година е изстреляна американската мисия „Дженезис“ – първата възвръщаема експедиция, която доставя проби отвъд орбитата на Луната. „Дженезис“ лети отвъд орбитата до Луната и събира частички слънчев вятър. При кацането обратно на Земята не се задействат парашутните системи и капсулата се забива в пясъците на Юта, но въпреки това голяма част от контейнерите с проби се оказват запазени и биват изучени.
През 2006-та година на Земята се завръща „Стардъст“. Това е първата мисия, която взима проби от комета. Понеже кометите са активни и изхвърлят много прахов материал, кацане на повърхността не се налага – „Стардъст“ събира от кометата Уайлд 2 проби посредством специален аерогел, който улавя изхвърлените частички. Кацането обратно на Земята е успешно, този път няма проблеми с парашутните системи, а учените се сдобиват с огромно богатство от материал.
Следващата мисия, която се завръща на Земята, е гореспоменатата първа „Хаябуса“ през 2010 година, с пробите от астероида Итокава. А през 2011 година науката търпи огромни поражения, след като опитът на Русия да вземе проби от марсианската луна Фобос търпи крах – мисия „Фобос-Грунт“ аварира в околоземна орбита.
И стигаме до настоящата 2018 година. Сега вече имаме не една, а цели две възвръщаеми експедиции! Освен „Хаябуса 2“, намираща се в орбита около Рюгу, на път към астероида Бену е и американската мисия „Озирис-Рекс“. Ако „Озирис-Рекс“ успее, очаква се да събере между 500 грама и 2 килограма проби от астероида. Това ще е най-голямото количество събран материал от небесно тяло след приключването на програма „Аполо“.
За повече информация относно „Хаябуса 2“ : JAXA
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
