От която екипът започна разработването на Стратегията,
е, че факторите за ускоряване на икономическия растеж трябва да се търсят в
по-ефективното използване на наличните, традиционни ресурси на страната – земя,
енергия, природни дадености, географско разположение, работна сила и др. На
пръв поглед този подход изглежда немодерен и прекалено традиционен. ЕС
изпълнява програма за базирана на знанието икономика, която да стимулира
растежа и създаването на повече работни места. Това се прави, защото Европа се чувства
изостанала от САЩ и Япония в използването на знанието и иновациите като
източник на растеж.
Новини от страната и чужбина
ПИБ ще се възползва от нарастващия интерес на инвеститорите 20 общински болници са пред фалит Големите новини вече се пускат първо в Twitter
Нашият подход не означава отказ от ангажиментите на
България към целите на Лисабонската стратегия за развитие на ЕС. В разработката
ни се отделя специално място на оценката на възможностите за развитието на
икономиката на знанието в България и на политиката и инструментите, които могат
да подпомогнат това развитие. Въпросът е, че тежестта на знанието в очакваните
по-високи темпове на растеж на сегашния етап в конкретните български условия не може да надхвърли
20-30%. Останалото ще дойде от ефективното използване на традиционните ресурси. Тази теза се потвърждава от
последния доклад за конкурентоспособността, в който авторите (М. Портър и др.)
разделят икономиките на четири типа в зависимост от степента им на развитие и
източниците на растеж. Според тях една страна трябва да има БВП, по-голям от 17
000 USD на човек от населението, за да може да очаква, че знанието ще се
превърне в основен фактор за нейното развитие.
Следвайки посочения подход, изследователската цел на екипа е да
идентифицира онези области, в които българската икономика има неизползвани или
лошо използвани ресурси, да набележи основните начини и политики за тяхното
по-ефективно използване и накрая, да обвърже отделните стратегии и политики в
едно цяло – Стратегия за развитие на националната икономика.
В теорията са известни т. нар. порочни кръгове, или
кръгове на упадък (това, което България преживя до 1998 г.), и кръгове или
спирали на растеж. За да се премине от едното състояние в другото, са
необходими решителни промени в ключови фактори за развитието на една икономика.
През 1997 г. такъв ключов фактор се оказа въвеждането на паричния съвет.
Резултатът беше прекъсване на движението на икономиката надолу и създаването на
условия за умерен растеж. Излизането от това състояние и ускоряването на
растежа се нуждае от нов тласък, който очакваме да се получи от акцента върху
ефективното използване на ресурсите.
Структурата на Стратегията трябва да
съответства на подхода на изследване. Първоначално да се анализират
постиженията и основните проблеми в развитието на българската икономика, след
това – основните регионални и секторни стратегии и политики, и накрая да се
представи цялостната стратегия за ускорено развитие на националната икономика.
Разработването на подобен мащабен национален проект трябва да бъде
представително в максимално възможната степен. Авторският екип включва 37
изследователи от Икономическия институт на БАН, от други институти на БАН, от
икономическите университети в София, Свищов и Варна, от други висши училища и НСИ.
Според нас представената разработка не трябва да се разглежда като
окончателна, а само като първи етап от формирането на една национално приета
стратегия. Необходимо е да се отчетат и възприемат мнението и интересите на
работодатели, синдикати, политически партии и администрацията. Затова
окончателният вид на Стратегията ще се формира след едно или няколко
задълбочени и детайлни обсъждания, в които
да участват представители на заинтересуваните институции.
