Много често в други изследвания се използва
сравнителният подход за определяне на целите и разположението им във времето.
Например кога България ще достигне 75% от БВП на ЕС или кога ще настигне една
или друга страна или група страни. Според нас този подход е подходящ за
прогнози, при които се екстраполират досегашни тенденции с възможно отчитане на
вероятни промени във външната и вътрешната среда и използването на ресурсите за
развитие, но подходът е в много голяма степен пасивен. При една стратегия точно
подходът се променя, той е активен. При Стратегията основният въпрос не е какво
бихме постигнали, а какво може да се промени в средата и използването на
ресурсите, за да постигнем едно желано и възможно състояние. При такъв подход
не можем да поставим постиженията в сравнителен план като цел, защото не знаем
дали другите страни също няма да провеждат активна политика и къде ще бъдат в
края на периода. Ето защо избрахме групирането на страните според техния доход
като измерител на очакваните целеви постижения. Това не означава, че не е
подходящо да се правят сравнения по страни. Това се прави на много места в
Стратегията, но без да бъде основна цел
и при всичките посочени условности.
Новини от страната и чужбина
Fibank в подкрепа на българския бизнес Много европейски фермери са застрашени от фалит заради сушата Новини от Германия: Милиарди за влакчета или как българските деца затъпяват
Реалистичност на
темповете
Много експерти са скептични по отношение на възможността
да се постигнат подобни темпове на растеж на БВП. Редица източноевропейски страни показаха, че това е възможно – Армения
регистрира темпове на растеж на БВП от 6 до 13.9% от 2000 г. насам (средно за
периода – 10.0%), Молдова – от 6 до 7.8% за периода 2001-2007 г., Таджикистан –
от 6 до 10.6% от 2000 г. (средно 8.6%). Азърбейджан, Казахстан и Туркменистан
постигнаха много по-високи средногодишни темпове на растеж, съответно 13.2% от
1998 г., 9.7% от 2000 г. и 13.4% от 1998 г. Нарастващите приходи от петрола на
последните три страни безспорно са част от обяснението за техните изключително
високи темповете на растеж – за отделни години повече от 15 и дори 20%, но не е
възможно целият растеж да се дължи единствено на петрола.
Сред новите страни-членки на ЕС също има примери на висок годишен
ръст на БВП. Естония поддържа темпове от 6.5 до 9.8% от 2000 г. (средно 7.6%),
Латвия
– от 6.5 до 10.2% също от 2000 г. (средно 8.1%),
Литва – от 6 до 10.5% от 2001 г.
(средно 7.2%).
Примерът на тези девет държави показва, че високите
темпове на растеж са постижими в Източна Европа. Безспорно е, че във всяка
страна причините са различни и би било крайно неразумно, изучавайки опита на
всяка една от тях, да се опитаме да пренесем директно примерите на успешна
икономическа и индустриална политика в България. Това, което е възможно и
необходимо да се направи, е да се идентифицират неизползваните източници на
растеж и да се определи политиката, чрез която страната може да ги използва
ефективно. Това е смисълът на Стратегията.
България е сред страните, които успяха да “постигнат”
най-голямо намаление на БВП през периода 1988 – 1998 г. – средно за периода
минус 5.8%/год. Ниското равнище само по себе си дава възможност за по-високи
темпове. Българските предприятия използват около 70% от мощностите си, което е
много ниско равнище и дава възможност при осигуряване на пазари по-бързо и
по-евтино да бъде постигнат растеж на икономиката. Една четвърт от
обработваемата земя не се използва, а останалата се обработва неефективно.
Ресурсите за развитие на туризма също не се използват напълно и достатъчно
ефективно. България е страната с най-висок разход на енергия и специално на
електроенергия за производство на единица БВП. Ефективното използване на
енергията също е един от източниците на по-висок растеж. В България има
неизползвана работна сила. Страната все още не се е възползвала от доброто си
географско и геополитическо разположение. Нейната територия може да се използва
както от компании от ЕС за износ в страните от Близкия изток и ОНД, така и от
компании от страни извън ЕС за навлизане на неговите пазари.
В същото време през следващите години се очаква
чувствително нарастване на инвестициите. След присъединяването фондовете от ЕС
ще се увеличат няколко пъти спрямо размера на предприсъединителните фондове,
съответно на това ще се повиши вътрешното съфинансиране, очаква се нарастване
на размера на ПЧИ, продължава процесът на увеличаване на инвестициите на
българските предприятия.
Всичко
това означава, че съществуват реални възможности за нарастване на използването
на земята и другите природни ресурси, на работната сила и на капитала, което
реално може да доведе до повишаването на темповете на растеж на БВП.
