Успоредно с описаните по-горе
процеси, протичащи в мащаби- те на целия свят, чрез дейността на международните
организации и с помощта на науката, се
развива и самата концепция за устой- чивото
развитие.
След 1987 г. темата за устойчивото
развитие започва да прив- лича все по-нарастващ интерес от страна на социалните
науки и днес с този въпрос са ангажирани
огромен брой учени от цял свят. В резултат на това могат да се срещнат различни
определения и интерпретации на устойчивото развитие. Антъни Гидънс в книгата си
„Третият път” например посочва, че са известни над 40 опреде- ления на
устойчиво развитие.35 Това означава единствено, че на него са му
известни над 40 определения на устойчивото развитие, но вероятно те са много
повече.
Новини от страната и чужбина
Fibank представи своята специална програма Smart Lady, насочена към жените в бизнеса Тръмп предрече голям фалит: До седем години няма да ги има… Какво е да бъдеш лице на новините
Важно е да се отбележи, че дефи- нирането на устойчивото развитие
зависи в голяма степен от науч- ната област на дадения изследовател – дали
става въпрос за изсле- довател от областта на философията, социологията,
политологията, икономиката и т.н. – оттук някои неизбежни различия. С концепци-
ята за УР обаче се занимават не само представителите на социални- те науки, но
също и на естествените – физика, химия, биология, астрономия и т.н., доколкото
един от най-важните проблеми в кон- текста на УР е състоянието на околната
среда и екосистемите. Така че с този въпрос са силно ангажирани и
представителите на при- родните науки, които също дават свои интерпретации за
УР. Нап- ример Гел-Ман Мъри, носител на Нобеловата награда за физика за 1994
г., смята, че за осъществяването на преход към „по-устойчив свят” е необходимо
да се извършат 7 взаимосвързани „прехода” (transitions), а именно:
–
демографски;
–
технологичен;
–
икономически;
–
социален;
–
институционален;
–
идеологически;
–
информационен.
Палитрата на определенията за
устойчивото развитие в наука- та, в различните клонове на научното знание, е
много широка.
Аз тук ще приложа друг подход – ще
насоча вниманието към концепцията за устойчивото развитие така, както тя се
приема на най-високо равнище: в рамките на Световната организация. С други
думи, ще разгледам концепцията за устойчивото развитие в качест- вото й на
международно призната и официално институционализи- рана концепция36
за настоящето и бъдещето на света.
Ако се приложи подобен
(институционален) подход, то кон- цепцията за устойчивото развитие така, както
се приема на най- високо равнище, еволюира
с течение на времето и то в посока на нейното разширяване. В началото – на
преден план са екологичните проблеми.37 По-късно към тях се прибавя
и социалното измерение. Така се стига до съвременното широко разпространено
разбиране, че устойчиво е развитие, което почива върху три стълба (pillars):
икономически, социален и екологичен. Тоест устойчиво е развитие, което постига
в единство трите цели: икономически (растеж на бла- госъстоянието), социални
(социално равенство, намаляване на со- циалната диференциация) и екологични
(екологично равновесие и съхраняване на природата). Само така може да се
запълни със съ- държание първоначалното определение на УР: да се реализират
интересите на настоящите поколения, те да могат да задоволяват всичките си
нужди, но без да отнемат възможността на бъдещите поколения да правят същото за
себе си.
УР се представя и графично. Един от
начините да се направи това е следния:
Не са редки случаите, когато към
трите измерения се прибавя още едно: институционалното. В неговата основа е
обогатяването на концепцията за
устойчивото развитие с идеята за социалния
ка- питал, въведена от ОИСР като на свой ред социалния капитал се дефинира
като „мрежи, заедно със споделени норми, ценности и разбирания, които улесняват
кооперирането между и вътре в соци- алните групи.”38
Днес УР се приема като световно
призната концепция за модел на развитие,
който отговаря на настоящите нужди на човечеството, запазвайки необходимия
потенциал и ресурси за нуждите на бъде- щите поколения при съчетаване на целите
на икономическото и социалното развитие с изискванията за опазване и
подобряване ка- чеството на околната среда.
Мечтите на човечеството за един
по-добър, справедлив и хар- моничен свят не са нови. Още ранните християни са
казвали: ако имаш две ризи, дай една на ближния си. С други думи, пропаганди-
рали са примитивен потребителски комунизъм. По-късно се разви- ват идеите на
социалистите-утописти и т.н. През целия следващ период и до ден днешен има
много идеи от подобно естество. По- настоящем, например, във връзка с
протичащият процес на глоба- лизация има немалко учени-икономисти, които считат
последиците от глобализацията така, както те се проявяват на съвременния етап,
за неприемливи и дават свои препоръки и свои сценарии за
това, как светът да бъде променен. В
изследванията на икономическата глобализация видимо се увеличават нормативните
анализи (които анализират светът не такъв, какъвто е, а какъвто искаме да
бъде), които се опират на определена ценностна система. Доказателство за това е
големият брой от публикации със заглавия от рода „да напра- вим глобализацията
добра”, как да „хуманизираме” глобализацията, да „цивилизоваме” международния
икономически ред и т.н.39 Ико- номистите в тази проблемна област все
повече си служат с нравст- вено-етични категории („добър”, „справедлив”,
„хуманен”, вместо за free trade, все повече се говори за fair trade и т.н.)
Ако обобщим: в своя исторически път
на развитие човечество- то не веднъж се е сблъсквало с идеи, мечти и утопии за
едно по- добро, светло бъдеще.
