–
2001, 2008 и 2012 г. включва
икономическото, социалнокултурното, технологично, екологично и политическо
измерения на глобализацията.
Процесът на глобализация се
разгръща, но той обхваща не са- мо икономиката, а се разпростира в много
по-широк мащаб. Расте взаимосвързаността и взаимозависимостта между страните и
об- ществата във всички аспекти на живота: политически, културен и т.н..
Прогресира НТП, постоянно се усъвършенстват информацион- ните и
комуникационните технологии, които свързват хората в една планетарна общност.
Глобализират се медиите, все повече се формира единно медийно и информационно
пространство. Променя се светът, в който живеем, а заедно с това и визията за
света, в който живеем. Еволюира общественото съзнание – формира се ново об-
ществено съзнание, съответстващо на новите реалности. Съзнание за единство и всеобщност, за един свят, в който всички ние на пла-
нетата Земя живеем заедно и имаме да решаваме общи проблеми.
Новини от страната и чужбина
Fibank въвежда възможност за мобилни разплащания чрез NFC Георги Харизанов: „Визия за България” означава бърз фалит, международна изолация и сваляне на БСП с камъни Защо новините на Нова тв са срам за журналистиката
Заедно с настъпващите изменения, и в
обществото съзнание, и в социалните науки се формира нова представа за света,
за неговите настоящи проблеми и за насоките на неговото развитие. Формира се нова парадигма на развитието.
На нас в качеството ни на учени
понятието „парадигма” е познато като понятие от областта на наукознанието.
Добре известно е, че то е въведено от Т. Кун, историк и философ на науката, в
негова- та книга „Структурата на научните революции” (1962 г.), предизви- кала
поврат в научния свят. В книгата Кун разглежда закономер- ностите в развитието
на науката, природата на научните революции, както и ролята на професионалните
общности в създаването на нови теории, променящи радикално възгледите за света.
Той определя парадигмата като „всеобщо признати научни постижения, които за
определен период от време предоставят на една практикуваща общ- ност модели на
проблеми и на тяхното разрешаване”.
С оглед на изложението по-нататък е
важно да се отбележи, че понятието „парадигма” се употребява и в други области,
извън нау- кознанието, където има значението на пример, модел, образец (как- вото е и оригиналното значение на
гръцката дума „парадигма”).
За „нова парадигма на развитието”
през последните 10-15 го- дини говорят представители на различните социални
науки, в т.ч. и икономистите. Ако насочим вниманието си към икономическата
наука, то като един от първите примери може да се посочи лекцията на Дж.
Стиглиц под заглавие „Към нова парадигма за развитие”, изнесена в Двореца на
нациите в Женева през м. октомври, 1998 г. пред ЮНКТАД.23 По това
време Стиглиц е главен икономист на Световната банка. В своята лекция Стиглиц
въвежда нова концеп- ция за развитието (развитието като „трансформация на
обществото”) като преодолява тясно-икономическото разбиране за
разви- тието и обосновава необходимостта от нова стратегия на развитие.
Макар и постепенно, но разбирането
за „нова парадигма на развитието” си пробива път сред икономистите. Идеята, че
човечес- твото е изправено пред нова парадигма на развитието все повече се
приема за неоспорим факт. Икономистите признават, че съвремен- ното развитие се
характеризира с нови параметри и нови ориентири, които следва да се отчитат,
когато се прави анализ по някакъв конк- ретен икономически проблем. Т.е. идеята
за „нова парадигма на развитието” постепенно се превръща в
необходимата/задължител- ната нова рамка на икономическите анализи.24
Ако се върнем отново към понятието
„нова парадигма на раз- витието” и го разбираме по този начин: като съвкупност
от ориен- тири и ръководни принципи, които трасират основните линии на
развитието на човечеството понастоящем и в перспектива, то мне- нието на автора
е, че последните няколко десетилетия дават осно- вание първо, да се приеме, че
една нова парадигма на развитието е в процес на формиране, и второ – в нейната
сърцевина е концепцията за устойчивото развитие.
Ако идеята за „нова парадигма на развитието” е
сравнително нова, то не може да се каже същото за концепцията за устойчиво- то развитие.
За първи път идеята за „устойчиво
развитие” се появява в доклад на Международната комисия по околна среда и
развитие на ООН под заглавие „Нашето общо бъдеще” (известен като Доклад
„Брунтланд”) през 1987 г. в отговор на нарастващата
екологична заплаха пред човечеството. Този важен документ има предистория. Тя е свързана със следните
по-важни събития.
