Финанси-източна европа
Първата реакция на такъв тип поведение е да се „запушат дупките”, например чрез въвеждането на строго законодателство за фалита. Унгария направи най-радикалната стъпка, като пред 1992 г. въведе изключително строг закон за фалита, включващ т.нар. „автоматичен спусък”, по силата на който мениджърите на неплатежоспособни предприятия се задължават сами да заявят фалит под заплаха та от криминално преследване. Един от резултатите от опита за прилагане на този закон обаче беше задръстването на съдилищата с процеси за фалит , тъй като техният капацитет беше далеч по-нисък от генерирания от закона поток от заявени фалити. Вследствие на това „автоматичният спусък” по-късно беше отменен. Други страни като Чехия, Словакия и Полша не оказваха такъв натиск по отношение на фалитите , независимо от наличието на такива закони. Подобен е и опитът на България, която последна ог СЦИЕ въведе закон за фалитите през 1994 г., но досега той не е приложен спрямо нито едно държавно предприятие. Очевидно опасенията от другите негативни въздействия от фалита (например домино-ефект или каскадни фалити) надделява над сухата икономическа логика.
Новини от страната и чужбина
Севдалина Василева е новият изпълнителен директор на Fibank Тръмп предрече фалит на култови компании — вижте кои „Уикилийкс“ — революцията в новините
Освен това , когато рестриктивната политика наистина действа в очакваната посока, тя предизвиква ликвидацията на хронически нерентабилните предприятия и преструктуриране на оцеляващите (обикновено свързани със значителни съкращения на работна ръка). Резултиращото нарастване на безработицата (и оттук на задълженията на социалното осигуряване и разходите за активна политика на пазара на труда ), съчетани със свиващата се данъчна основа (тьй като както печалбите на предприятията , така и индивидуалните доходи се влияят негативно от рестриктивните мерки) увеличават фискалните дебаланси и бюджетния дефицит . Тази обра та връзка засилва инфлационното напрежение и в крайна сметка оказва точно обратния ефект на очаквания от прилагането на рестриктивните мерки. Такъв ефект беше особено силно забележим в България, но също и в Полша и Унгария.
Освен това продължителното прилагане на рестриктивен режим води до изчерпване ресурсите на производителите , до масовото натрупване на големи загуби и в крайна сметка до силен натиск към правителствата за предприемане на спасителни мерки. През периода 1992–1994 г. редица СЦИЕ предприеха някои мащабни финансови операции по държавно подпомагане на банковия сектор и държавни предприятия, обременени с лоши кредити. Най-значителни те бяха в Унгария и България. В Унгария тази операция се проведе на два етапа на първия, определени нестандартни кредити на банките бяха заменени с лихвоносни държавни ценни книжа , а на втория — държавата рекапитализира държавните банки чрез увеличаване на капитала им с цел подобряване на капиталовата им адекватност. В България, на базата на Закона за „лошите кредити”, всички необслужвани банкови кредити, отпуснати преди 1990 г., бяха заменени с държавни облигации в портфейлите на държавните банки. Все още е рано, за да се оценява позитивният резултат от тези операции, но негативните ефекти, свързани с нарастваме на вътрешния дълг и на бремето по неговото обслужване, вече са налице . В България това се наслага с общата макроикономическа нестабилност и повишава инфлационния натиск.
Сега често се задава и въпросът, доколко бяха и са оправдани рестриктивните мерки, когато те водят до такива противоречиви резултати. За съжаление отговорът не е еднозначен поради разнородния характер на инфлационното напрежение и поради другите негативни ефекти, които би имало свалянето на рестрикцията .
Така увеличаването на реалните работни заплати в някои от страните през определени години (табл.6, Б) и резултиращото повишено вътрешно търсене не водят автоматично до растеж в производството. Отчасти това може да се обясни с ниската еластичност на предлагането. Същевременно в условията на преходна икономика се изяви един друг, още по-силно действащ фактор . Оказа се, че тази на импортното търсене от дохода е значително по-висока от еластичността на търсенето на местни продукти. В съчетание с ревалоризиращите се в реално изражение валутни курсове през периода 1992–1994 (табл.7, В) това доведе до отрицателните търговски баланси (табл.5, В) и влошена външна експозиция на СЦИЕ.
От друга страна, развитието в Румъния до 1994 г. (когато бяха направени съществени корекции в икономическата политика ) ясно показа, че меката монетарна политика в една преходна икономика неизбежно води до много висока инфлация и съществено забавяне в процеса на икономическо преструктуриране. Натрупващият се голям държавен дълг в някои СЦИЕ (най-вече Унгария, а в последно време и България) също действа като бариера за провеждането на експанзионистична фискална политика и ограничава степените на свобода на провежданата икономическа политика.
Съществуват и други дилеми на икономическата политика, които отчасти опират до монетарните и фискалните проблеми, но са свързани главно с външната търговия . В началото на прехода в региона се пропагандираше (а и беше приложена на практика в повечето СЦИЕ) пълна либерализация на търговията. Смяташе се, че незабавното отваряне на икономиките на тези страни ще спомогне за разчупването на местните монополи, ще внесе конкурентен натиск, необходим за преструктурирането на техните икономики, и ще съдейства за установяването на немонополистични равновесни цени. В тази политика отново не беше дооценена способността на местните фирми да откликнат на променящите се пазарни условия и^ца се адаптират към външни шокове. Загубата на традиционните пазари на СИВ, смущенията в снабдяването с основни суровини и материали, липсата на маркетингови и мениджърски умения и на опит за действие в силно конкурентна среда , изкривяванията в местните пазари, липсата на ориентири и стимули за мениджърите на фирмите , както и общата съпротива към промени са само някои от множеството фактори, които възпрепятстваха процеса на преструктуриране и адаптация. При тези условия внезапната либерализация tía търговията се оказа явно предозирана вместо да лекува икономиките на СЦИЕ, тя започна да ги смазва.
