2200-годишен глинен съд, намерен близо до Багдад, е описван като най-старата електрическа батерия. В момента се намира в Националния музей на Ирак. Учените са на мнение, че ‘батерията’ е дело на Партянската империя – древна азиатска култура, управлявала голяма част от средния изток в периода от 247 година преди Новата ера до 228 година от Новата ера.
Така наречената ‘батерия’ е на възраст от приблизително 2200 години и представлява три артефакта, които били открити на едно място – глинен съд, медна тръбичка и желязна пръчка. За пръв път са описани от немския археолог Вилхем Кьониг, като до ден днешен не е ясно дали той ги е открил или просто е първият човек, който говори за тях. Но как може този 2200-годишен глинен съд да бъде сравняван с батерия?
Снимка: globalblog.posco.com
Учените, които са изследвали в дълбочина артефактите твърдят, че няма какво друга да са те, а именно батерия. Глиненият съд е с височина около 13.5 сантиметра и диаметър от 7.6 сантиметра. Отворът в горната му част бил запечатан с материал наподобяващ смола, който държи изправена медна тръбичка, навлизаща във вътрешността на съда. Тръбичката е запечатана в долния си край с медна плочка, която е фиксирана отново със смола. Тънка желязна пръчка минава през средата на горната тапа, през медната тръбичка и стига чак до дъното на съда, без да докосва останалите части.
Снимка: fouman.com
Ако съдът се напълни с някаква киселинна течност (електролит), оцет или ферментирал гроздов сок, ще се получи батерия, способна да генерира малко количество ток. Киселинната течност позволява поток от електрони да премине от медната тръба към железния прът. Това на практика е същият принцип открит от Луиджи Галвани, 2000 години по-късно. Няколко години след това Алесандро Волта изобретява първата електрическа батерия, използвайки този принцип.
Проведените експерименти показват, че ‘багдадската батерия’ може да генерира електричество от порядъка на 1.5 до 2 волта. За какво било използвано това електричество преди повече от 2 хилядолетия? Известно е, че гърците и римляните използвали различни видове електрически змиорки като обезболяващо средство. Те поставяли жива змиорка близо до източника на болката, докато самото място изтръпне.
Може би ‘батерията’ била използвана като обезболяващо, както са правели римляните и гърците. Други теории гласят, че при свързване на няколко ‘батерии’ се получава по-висок волтаж, който може да се използва за галванизиране на различни метали. Чрез този процес се постига равномерно покритие на даден метал с друг. След провеждане на различни експерименти, учените достигнали до заключението, че това е възможно.
Снимка: corrosion-doctors.org
След Втората световна война Уилярд Грей демонстрира генерирането на електричество от модел на оригиналната ‘багдадска батерия’, като използвал гроздов сок. По-късно Вилхем Йенсен експериментирал с оцет, като резултатите били задоволителни – батерията произвеждала слабо електричество. През 1978 година Арн Егебрехт твърди, че успял да галванизира злато върху малка статуя, използвайки отново модел на древната ‘батерия’. За този експеримент за жалост няма официални данни, че е успешен.
Въпреки проведените успешни експерименти, досега учените нямат сигурно доказателство, че ‘багдадската батерия’ се е използвала като източник на електроенергия. До ден днешен не са откривани други артефакти, които могат да потвърдят тази теория.
