Трябва да си издълбал душата си надълбоко и да си се образовал, за да имаш какво да дадеш на сцената и екрана, казва звездата от сериала „Полицаите от края на града“.
Сн. Дарик.
Боряна Антимова
Йоана Кирчева е от онези млади надежди на българския театър и кино, които се открояват с интелект, начетеност и богата обща култура, разпростираща се далече извън пределите на професията им. Преди да избере актьорството като своя съдба, Йоана е талантлив художник.
В жилите й тече театрална кръв. Потомка е на знаменитата театрална фамилия Кирчеви, основоположници на Народния театър.
Родена е на Благовещение в София. Занимава се с театър като ученичка в студията към Младежки театър „Николай Бинев“. През 2017 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ, в класа на Ивайло Христов
От 2017 г. е в трупата на драматично-куклен театър „Иван Радоев” – Плевен. На широката публика е известна с ролята си на Криси в сериала „Полицаите от края на града“ по Нова телевизия. Снимала се е и в сериала „Откраднат живот“,а също и в култовия филм на Ивайло Христов „Каръци“.
Йоана, как реши да се включиш в трупата на Плевенския театър?
Опашката от желаещи да работят в Плевенския театър е голяма, защото се е доказал като престижно място, в което един млад актьор може да натрупа опит, да работи с доказани професионалисти. През последните два сезона директорът Васил Василев покани много млади артисти в трупата, което допълнително допринася за разцвета му. Средата е много будна, изключително ценно е да съм там.
Това е един смислен театър, правят се хубави постановки в най-различни жанрове, канят се режисьори дори от чужбина. Имах изключителен късмет да попадна в тази среда, удоволствие е да работим заедно, създадох много приятелства, срещнах страшно будни и амбициозни младежи. Имам възможност да гледам и възрастните и да работя с някои от тях, които са впечатляващи, интригуващи.
В рекламен постер на Плевенския театър.
Разкажи за ролите си там.
В момента играя в две постановки. Едната е под режисурата на нашия уважаван директор Васил Василев и е от френския класик и драматург Пиер Маливо – „Островът на робите“. Много интересен спектакъл, подходящ за всякаква публика. Моята роля на Тризелин беше голямо предизвикателство. Тя е нещо като олицетворение на Съдбата, която може да дава или да отнема свобода. Не беше лесна роля, но това не означава, че не сме се забавлявали в нея.
В “Островът на робите”.
Другата ми роля е в „Рейс“ на Станислав Стратиев, режисирана от Здравко Митков. Там си партнираме с други много добри актьори и с Марта Вачкова и Тончо Токмакчиев. Играя акцента на пиесата – едно момиче, което е олицетворение на надеждата и режисьорът много държеше на неподправеността й. В Плевен има прекрасни представлeния – провокативни, иновативни, класически, в най-различни жанрове. Впечатлена съм от плевенчаните, личи си, че имат отношение към театъра и към културата изобщо, че са възпитани да ходят на театър и други културни събития.
В “Рейс”:
Какво ти даде контактът с преподавателите ти в НАТФИЗ Ивайло Христов и Малин Кръстев?
Проф. Ивайло Христов е изключителен талант, има много фин и прецизен усет към театъра. Той събра изключителен клас, от който тепърва ще се чуват нови имена. Ние всички бяхме много шарени, няма един с един, който да си прилича по усещане, темперамент. Ивайло Христов ни накара да извадим от себе си смелост и мащабност. Научи ни колко е важно да работим с текста, драматургията или сценария и да бъде всичко разчетено точно и разшифровано; да бъде изваден смисълът на драматургията, което е основа на ролята.
Малин Кръстев пък беше сред първите, запалили в мен искрата към театъра в неговата школа към Младежки театър „Николай Бинев“, той е “заразяващ” талант. В НАТФИЗ работих и с Мартин Киселов, син на Младен Киселов и внук на Милен Киселов, когото може да слушаш 8 часа без да мигнеш, богато ерудиран и мъдър.
Драма куийн или комедийна актриса – в кое от двете амплоа се чувстваш по-добре?
Ивайло Христов като изключителен педагог умееше да открива на кой студент кое му е най-трудно и да го провокира точно с това, което му е най-далечно. Благодарна съм му, че се изградихме като многоспектърни, богати актьори в най-различни жанрове. Колкото по-далечни са една от друга ролите ми, толкова по-добре. Да разбера, че единствено моя отговорност е да развия творческия си потенциал, и когато натрупам известен опит в една посока, веднага да започна да търся в противоположната. Вярвам, че многообразието от промени прави един актьор богат и това си личи в неговото присъствие, независимо в какво участва.
Съвременните актьори пеят и танцуват, ти как си с пластиката и музикалността?
О, това е задължително, талантът никога не идва сам. Много е важно да се развиваш в много други аспекти. За да си млад актьор в България, трябва да отговаряш на все повече изисквания. Трябва непрекъснато да се ерудираш, да разширяваш диапазона си, да пееш, танцуваш и задължително – да си грамотен.
Не е вярно, че актьор може да бъде простият човек. Трябва да си издълбал душата си надълбоко и да си се образовал, да си видял от всичко по малко, за да имаш какво да дадеш. Освен това не смятам, че е достатъчно да бъдеш такъв, какъвто си, защото много хора оправдават безделието си с това. Необходимо е да не спираш да надграждаш себе си. Аз дълги години рисувах, напоследък се опитвам да го съвместявам с работата си. Обичам да чета, напоследък не само пиеси.
Как ти самата надграждаш себе си?
Казват, че актьорската професия е ревнива професия, че изисква пълната ти отдаденост и внимание. Освен това изисква да имаш нещо специално, което да й дадеш, което да е уникално твое и да вземе нещо неподправено от природата ти. Така че непрекъснато търся нови нива, на които да се преоткривам… Не мога да се откажа нито от рисуването, нито от спорта. Занимавам се и с това тялото ми да бъде способно да въдвори в себе си характера на ролята. Изисква се богата и висока физическа култура, за да може тялото ти да е свободно да се подчини на това, което трябва да направи спрямо текста и режисьора.
Какъв типаж ти се играе?
Ох, какво ли не ми се играе… Не мога да избера, алчна съм да пробвам от всичко. Алчна съм да се развивам, да преоткривам себе си. Много е важно да си свободен от себе си на сцената и пред камера. Лекотата и майсторството се постигат с много труд и опити. За повечето хора това са си един процент талант и 99 процента упоритост и труд. Актьорската професия пристрастява, тя те кара да й се отдадеш. Има някакъв много странен двигател, който, като започне да се върти, е като лавина…
Какво е да си актьор в България?
Малко е несигурно. От една страна е много трудно да отстоиш себе си и да получиш изобщо шанс да се докажеш. Втората трудност е да удържиш на суровите условия и да продължиш да се развиваш, да служиш на театъра и на себе си и да се надграждаш. Актьорите са на един оцеляващ режим, при който едва ли не трябва да се преборят, за да работят. Ние се стараем, мечтаем и дерзаем въпреки трудните условия. Важно е да се обръща внимание на културата и изкуството, да се съхрани духовността, защото те са двигателят на народа.
Най-известна си като Криси от сериала „Полицаите от края на града“.
Не ми беше лесно да вляза в образа на й, тъй като тя е далеч от мен като сетивност, темперамент, затова пък беше прекрасно предизвикателство. Криси ме вдъхнови да я опозная, да изляза извън себе си, което беше и първият ми по-значителен опит пред камера. Беше ми много приятно да изиграя „момичето на татко“, да я търся, и когато я намирах и стигах все по-близо до нея, това ме радваше изключително много.
Разбира се, аз също дадох на Криси част от моята природа, прекарала съм я през моята сетивност, била съм неин „адвокат“, защото на моменти тя е невъздържана, емоционална, импулсивна. Екипът беше прекрасен и много се радвам, че имах възможност да се потопя директно в дълбоката вода и да играя наравно с доказани артисти като Герасим Георгиев, Стефания Колева, Румен Угрински.
В сериала „Полицаите от края на града“:
Снимала си се и в сериала „Откраднат живот“.
Там ролята ми беше епизодична и това ми беше първият опит в сериал. Преди това се снимах в наградения филм на Ивайло Христов „Каръци“, в който той ангажира целия си клас.
След като пробва в театъра, киното и сериалите, къде ти е стихията?
Те някак си се допълват. Искам всичко! Всяко от трите неща дава различна опитност. Театърът е като бягане на дълги разстояния, снимките приличат повече на спринт. Камерата улавя всяка твоя мисъл и я преекспонира. На сцената пък може да натрупаш много различни практики. Изследваш себе си по различен начин във всяка от различните материи.
Напоследък сериалите дадоха възможност на много популярни и добри актьори да доведат публиката в театъра. Някои се възползваха от тази възможност да възпитат публиката, да я образоват. Мисля, че ми е назрял моментът за пълнометражен филм. Много харесвам скандинавското и английското кино и се надявам някой ден да работя с големи режисьори като Ларс фон Триер, като театралния режисьор Тревър Нънт. Мечтая да си партнирам с датския актьор Мадс Микелсен.
Потомка си на известната театрална фамилия Кирчеви.
Да, те са ми роднини по бащина линия и съм много горда с това. Атанас Кирчев е възпитаник на Петербургската школа и заедно със съпругата му Елена Снежина са сред основоположниците на Народния театър. Дъщеря им Олга Кирчева е една огромна актриса, сценарист и дългогодишен преподавател по художествено слово във ВИТИЗ. Елена Снежина е учила театрално изкуство при големите руски режисьори Владимир Данченко и Константин Станиславски. Играла е едни и същи роли и е била близка със съпругата на Чехов – известната актриса Олга Книпер, и си мисля, че може би на нея е кръстила дъщеря си Олга.
Като дете мечтаеше ли за сцената?
Не. Учих архитектура една година във ВИАС, цял живот съм рисувала. В някакъв момент усетих, че театърът ме влече. Това беше много силно и вече знаех, че съм предопределена за сцената и, че това ще бъде моят път. Произлизам от много артистично семейство и съм отраснала в близост до изкуството. Баща ми Апостол Кирчев, освен че е архитект, свири на китара и пиано, пее, рисува и е талантлив фотограф. Майка ми Краси Кирчева пък доста ни е палила по литературата и освен това е професионален астролог, с което запали и мен, и сестра ми. Ние сме три деца – аз, Косена и Николай.
Йоана (права) с баща си Апостол Кирчев, сестра си Косена и брат си Николай вкъщи.
Сигурно интересно се живее у вас?
Да, за мен семейството е най-голямата ценност. Виждам как родителите ми, и двамата много образовани и ерудирани, предават всичко на нас и на другите. Изпълнена съм с голямо уважение и почит към тези принципи на пазене на семейната ценност.
Вече живея самостоятелно, защото докато учех в НАТФИЗ, излизах рано, прибирах се много късно, четях пиеси, репетирах, имах много натоварен график и не бях способна да се съобразявам с другите. Добре е един млад човек да има самостоятелност. Това изгражда навици, дисциплина. Това не намалява близостта със семейството, напротив, започвате да се възприемате като едни отделни пораснали хора.
Косена, Йоана и Николай с майка си Краси Кирчева.
Срещна ли голямата любов?
Не, засега не съм насочена натам. Засега май голямата ми любов са сцената и екранът.
Как прекарваш свободното си време?
Разполагам с много малко свободно време, винаги имам някакъв проект, някакви планове. Много е важно като актьор да открадваш време понякога за себе си – да четеш качествена литература, да танцуваш. Ходя на фитнес, но това по-скоро е резервен вариант, когато нямам време за танци. Харесвам контемпорари – съвременни танци. Посещавам курсовете на майка ми, която също така съпоставя астрологията с вълшебните приказки, а астрологията борави с архетипи, което може да бъде полезно за работата на актьора. Чета и ходя на театър, защото винаги трябва да си сверяваме чесовника с другите, с майсторите.
За какво мечтаеш?
Да постигна абсолютна лекота, така че да извличам сто процента от труда си и от насладата си, независимо дали в личен или в професионален план.
Публикувано в “Седмичен Труд”, 24 октомври 2018 г.
