Винобой, американски винобой, лаконос, ашик боя, мерекег, мерекеп
Семейство Лаконосни – Phytolaccaceae
Разпространение. Култивира се в различни райони на страната, но често се среща и подивяло по буренливите места, крайпътни терени, пасища, поляни, храсталаци до 1400 метра надморска височина. Произхожда от Северна и Централна Америка. Лаконос може да расте в полусянка (светлина гори) или на слънце, предпочита влажни богати почви. Билката е широко използвана от американските индианци при кожни заболявания, рани, язви и тумори.
Описание. Многогодишно тревисто растение, полухраст с височина 1-3 метра. Коренището е дебело, многоглаво, реповидно, с влакнести многобройни корени. Има няколко дебели, разклонени, обикновено червеникаво-зелени, гладки стъбла. Листата са последователни, едри, яйцевидни или елиптични, дълги 12-25 см и широки 3-10 см, заострени, клиновидно стеснени към основата, с къси дръжки, гладки. Горните листа са по-дребни от долните, със силно изпъкнала средна жилка, зелени, а по-късно придобиват червеникав оттенък. Съцветията са гроздовидни, дълги до 10-15 см, разположени обикновено срещуположно на листата и прикрепени за стъблото посредством дълга дръжка. Цветовете са малки, около 5 мм в диаметър. Околоцветника е 5-делен, със закръглено яйцевидни, тъпи, извити нагоре дялове, отначало белезникави, а по-късно се обагрят червеникаво. Тичинките са 10, по-къси от околоцветника. Плод е ягодовиден, преди узряването плодът е зелен, десетребрен. Когато узрее плодовете стават тъмночервени до черно-виолетови, кръгли, без ребра (за разлика от неузрелите). Семената са лъскави, лещовидни, сплескани. Цъфти през юни-август, плодоноси през август-октомври.
Използваема част. Използват се корените на лаконос (Radix Phytolaccae), които се събират през след узряването на плодовете септември-октомври. Използват се и листата (Folium Phytolaccae)и плодовете(Fructus Phytolaccae) на растението. Листата се събират при пълното им развитие. Берат се само зелените, тъй като има и листа с червеникав отенък. Плодовете се събират през септември-октомври, като се откъсва цялото съплодие. Всички части, особено семена, са отровни!
Рандеман. От 6 кг свежи корени се получава 1 кг сухи, от 6 кг свежи листа се получава 1 кг сухи.
Химичен състав. Корените съдържат стероли, отровния алкалоид фитолакцин, тритерпентинови сапонини, тритерпентинови киселини, малко етерично масло, захароза, нишесте и др. Листата съдържат флавонолови гликозиди, сапони, витамин С и др. Плодът съдържат бетациани, сапони, кариофилен, захарния алкохол пинитол, витамини В1 и РР, и др. В семената има тритерпеноида, сапонини, калий, тлъсто масло.
Действие и приложение. Има противовъзпалително, противоревматично, очистително, диуретично, слабително действие. Използва се при лечение на заболявания, свързани с увредена имунна система. Растението в момента се проучва като потенциално лекарство против СПИН. Използва се при възпаление на средното ухо, ларингит, фарингит, болки в гърлото, различни болки от невралгичен характер. Коренът има болкоуспокояващо, противовъзпалително, очистително, отхрачващо действие. Използва се при лечението на автоимунни заболявания (особено при ревматоиден артрит), възпаление на сливиците, хронична хрема, бронхит и др. Външно се използва като лапа върху натъртвания, ревматични болки, лумбаго, ишиас, невралгии, отоци и навяхвания, хемороиди, циреи и кожни екземи, гаргара при възпалителни заболявания в устната кухина. Плодът има подобно, но по-меко действие от корените. Лапа направена от плодовете се прилага за болки в гърдите. Чай, направен от плодовете се използва за лечение на ревматизъм, дизентерия.
Всички части на растението са отровни! Растението трябва да се използва с повишено внимание, по лекарско предписание и само под надзора на квалифициран лекар. Не трябва да се използва от бременни жени. Сока на растението може да причини дерматит при чувствителни хора. Предозирането с билката може да предизвика диария, повръщане, спазми, парене в устата и стомаха, кашлица, гърчове, забавяне на дишането до спиране. Смъртта настъпва от парализа на дихателния център.
