Гъбните отравяния са хранителни отравяния от небактериален произход. Настъпват след консумация на диворастящи гъби, съдържащи разнообразни по химичен състав токсични вещества. Латентния период (времето от консумацията до първите клинични признаци на отравяне) и уврежданията, които гъбните токсини предизвикват, определят двете основни групи отравяния:
с дълъг латентен период
с кратък латентен период
От всички гъбни отравяния фалоидните гъбни отравяния е с най-голямо значение за клиничната токсикология от отравянията с дълъг латентен период. Причинява се от групата фалоидни гъби – зелената (amanita phalloides), бялата и жълтата мухоморка, които по ботанически белези, местонаходяща и наподобяват ядливите и с добри вкусови качества неотровни гъби ливадна и полска печурка. Токсичното им действие се определя от две групи токсини – аманитотоксини и фалототоксини, които проявяват избирателна токсичност спрямо черния дроб и водят до чернодробна некроза, тежко протичане на отравянето и висок леталитет. Латентният период е от 8 до 48 часа след гъбната консумация, протича безсимптомно.
Клиничната картина включва гадене, повръщане без облекчаване на стомашната тежест, хепатален синдром с болка в чернодробната област, лош дъх, замъглено съзнание, болка в чернодробната област, увелчаване размерите на черния дроб, дехидратация и др.
При отравяне от гъби, специалистите прилагат стомашни промивки с разтвор на медицински въглен, независимо от времето гъбната консумация и началото на отравянето.
Като антидот е изключително уместна употребата на природният хепатопротектор Хептен. Активната му съставка – силимарин, от векове се прилага успешно при отравяния с гъби тъй като противодейства на токсичния им ефект, предотвратява леталния изход и намалява степента на увреждане на черния дроб. Освен това Хептен осъществява имуномодулаторен ефект върху черния дроб и регенерира неговите функции.
