Тезите от речта на Иван И. Абажер на заседанието на Съвета по междунационални и междурелигиозни отношения при Министерски съвет на Република Крим от 25 декември 2018 г.
Кримският пробив е преодоляване на международната изолация, информационната блокада и на дезинформацията, на която нашата република се подлага от страна на Запада и на Украйна.
Преди дни Общото събрание на ООН при вече трета по ред резолюция по Крим. Нашият полуостров продължава да се нарича „окупирана територия“, обвиняват Русия за това, че тя уж „засилва репресиите по отношение на етническите украинци, кримските татари и другите лица, които изразяват несъгласие с окупацията на полуострова“. И тази откровена лъжа бе подкрепена от около 70 страни, малко повече страни се въздържаха и едва 24 гласуваха „против“.
Става очевидно, че в тази ситуация, когато официалната руска дипломация прилага максимални усилия за противодействие на такива инициативи, трябва да се засили ролята на народната дипломация. Стартът на този проект, напомням, е даден още през август 2015 г. в Ялта от президента на Русия, когато по време на среща с ръководителите на национално-културните обединения и религиозните организации на Крим поддържа нашата инициатива да се използва натрупания от нашите общности опи и всестранни връзки със страните, които са наши метрополии.
В тази работа активно се включиха българската, немската, гръцката общини, еврейските, татарските и другите обществени обединения при поддръжката на органите на властта. Ще разкажа какво успяхме да постигнем за три години с примера на нашата българска национално-културна автономия.
Първата парламентарна делегация, пристигнала в руски Крим, са депутатите от Народното събрание на България, които пристигнаха през 2015 г. по наша покана. На международния фестивал „Български срещи“ през 2015 при нас пристигна делегация учени, общественици, музиканти. Ние получихме благословията на Българския патриарх и приветствие от председателя на парламента.
През 2016 г. Дните на Република Крим в София, проведени от нашата национално-културна автономия в сътрудничество с Министерството на културата на Крим и Деловия и културен център на Република Крим в Москва, станаха най-яркото събитие. Засега това е единственото събитие от това ниво, което се проведе в страна на Европейския съюз.
По наша покана водещият български журналист Петър Волгин дойде в Крим и събра материали за специален брой на списание А-spekto, което беше изцяло посветено на Крим.
С нашата помощ в България се появи и „Безсмъртният полк”. И клубът „Приятели на Крим” също. Посещенията на членовете в Крим и Русия станаха редовни. Някои от тях бяха наблюдатели на президентските избори в Русия.
Между другото, по време на заседанието на Съвета за междуетнически отношения при президента на Руската федерация през юли 2017 г. в Йошкар-Ола, направих презентация „Опитът в прилагането на народната дипломация на национално-културните и обществени сдружения на Републиката, насочен към преодоляване на международната изолация на Крим”.
Голяма програма бе посветена на 140-та годишнина от освобождението на България от Османско иго. Под знака на тази годишнина се състояха всички наши събития, започвайки от 2017 година. В Обществената камара на Руската федерация при наша инициатива се състоя кръглата маса „Русия-България: възможности и перспективи на народната дипломация“. Делегацията ни взе участие в юбилейните тържества в България.
И на 8-ия Международен фестивал „Български срещи” тази година голяма делегация отново дойде при нас, в която участваха водещи български журналисти, политически експерти и анализатори. Участието им в научната конференция „Единният свят на кирилицата“ и публикациите в българските медии имаха широк отзвук.
Посещенията в Крим на гости от различни страни станаха редовни и познати и това е добре. Но би било много по-ефективно, ако това движение е двупосочно. Това означава, и че ние трябва по-активно да използваме международните платформи, за да изразим нашата гледна точка, да опровергаем лъжите за Крим.
Натрупали сме също така и такъв опит. Имам предвид участието в Съвещанието на ОССЕ за човешкото измерение, което се провежда във Варшава. Участвах три пъти и мога да сравня. Едно беше, когато бях единственият, който представляваше обществеността на Крим при обсъждането на правата на националните малцинства през 2015 и 2016 г., и друго, когато работихме с екипът там, след като тази година пристигнахме там с моите помощници – професорът от Кримския федерален университет Олег Габриелян и журналистът, заместник-председател на Съвета на регионалната Българска национално-културна асоциация Людмила Радева. Говорихме на трите заседания пет пъти, проведохме собствено събитие – за пръв път на платформа на ОССЕ представихме национална общност на Крим – българската.
Сигурен съм, че и другите национални общности на Крим трябва да бъдат представени в ОССЕ. По този начин ще бъде възможно да се представи по-пълно картина на това, което се случва на полуострова и, което е по-важно, да се даде достоен отговор на нашите опоненти.
Междувременно те експлоатират кримската тема на площадката на ОССЕ, изкривявайки фактите, създавайки негативен образ на съвременния Крим. Трябва да изпреварващо, за да предотвратим това, но се нуждаем от единна кримска стратегия и предписана „пътна карта“ за такъв Кримски пробив. Действията на националните общества и автономии и властите трябва да бъдат синхронизирани, така че движението напред да бъде последователно, обмислено и координирано.
Считам, че е необходимо да координираме нашите съвместни усилия в тази област.
Например информационната подкрепа на нашите усилия ще бъде много подходяща, включително чрез предоставяне на аналитични материали за качеството продукции за разпространение в западните медии и на международни платформи. В тази област е необходима системна подкрепа от страна на властите.
За нас няма да бъде излишна и помощта на приятелите на Крим. Асоциациите им вече са създадени в повече от 20 страни. И, по мое мнение, те биха могли да действат на международни платформи в защита на Крим. За това те просто трябва да говорят за това, което самите те са видели в Крим.
За да се засили ролята на народната дипломация, е необходимо да се засили сътрудничеството с Външно министерство (от личен опит бих казал, че много зависи от обществените организации – и ако те поемат инициативата, то тя се подкрепя), с Россотрдуничество, фондациите „Русский мир“ и и Фондацията за подкрепа на публична дипломация. А. Горчаков.
Между другото, още през 2012 г., Президентският указ „За стратегията на държавната национална политика на Руската федерация за периода до 2025 г.“ се отбелязва, че „в интерес на повишаването на ефективността на руската външна политика, е по-ефективно да се използва ресурсът на народната дипломация, да се включи гражданското общество във външнополитическия процес, да се засили сътрудничеството с Обществена камара на Руската федерация, сдружението с нестопанска цел „Фондацията за подкрепа на публична дипломация. А. Горчаков“, други неправителствени организации с външнополитическа насоченост, да се съдейства на тяхното участие в дейността на световните експертно-политологични платформи.
Превод: В.Сергеев
