На 20 април 1876 г. избухва Априлското въстание, което изправя българския въпрос на световната политическа сцена. По нов стил датата се отбелязва на 1 май. Поради тази причина, вчера и днес в Клисура се състоят множество събития, посветени на този важен етап от българската история.
През 1876 година в Копривщица се сформира местен революционен комитет. Въпреки неуспеха на подготвеното за два месеца въстание, бунтът на поробените българи придобива широк световен отзвук. Целият свят разбира за геройството на народа, вдигнал се срещу неравния противник.
След победата над конака, главният организатор Тодор Каблешков праща писмо до Панагюрище. Писмото придобива известност като „Кървавото писмо“, написано с кръвта на едно от убитите заптиета. В него се приканват всички българи към повсеместен бунт. Писмото достига до Георги Бенковски, а Панагюрище, обявява бунта. Започват да се изпращат чети из цяла България и населението се вдига на въстание, Априлското въстание.
Градовете и селата, които въстават наброяват 95, а участващите мъже са около 10 000. Априлското въстание е самостоятелно българско дело, неговата организация и избухване не са подкрепени от нито една външна сила. То остава в историята като най-мащабното въстание в поробения период на България. Загиналите са над 30 000 души.
Макар и незавършило с военен успех, Априлското въстание постига друга своя основна цел – народният бунт срещу репресиите и лишението от свобода намират силен и небивал отзвук в Западна Европа и Русия. Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. На нея идва и първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост.
Така Априлското въстание непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на Руско-турската война, довела до освобождаването на България през 1878 г.
