Джери БрейнъмСателитните клетки се наричат така заради разположението им във външната повърхност на мускулните влакна, между мембраната на клетъчните мускули (сакролемата) и най-горния слой на долната мембрана (основен тънък слой). Сателитните клетки са мускулни предшественици или вид стволови клетки, които обикновено са латентни извън съществуващите мускулни фибри. Те се активират, когато травма или контузия засегнат мускулните влакна.Силовите упражнения, като например вдигането на тежести, причиняват повреди на мускулните фибри, които, за да се справят с тях, усъвършенстват адаптационните си механизми, най-значителният от които е активирането на сателитните клетки.Повредите карат сателитните клетки да се размножават, а множество други фактори, както ще стане ясно впоследствие, ги карат да мигрират към наранената зона. Сателитните клетки след това се съединяват с наранените участъци, като добавят ядро към съществуващите тъкани, което спомага процеса на регенерация. Това не добавя нови мускулни влакна, но вместо това води до увеличаване на контратилни протеини – актин и миозин – вътре във фибрите. Ефектът на всичко това е мускулен растеж и сила. Процесът е в своя пик след 48 часа, но продължава четири дни след появяването на първоначалната травма (упражнение). Затова трябва да дадеш време на мускула да се възстанови след тренировъчна сесия.У човека са открити два основни типа мускулни фибри. Първият е известен като тип 1 или бавносъкращаващи се фибри, наричани още фибри на издръжливостта заради капацитета им за продължителни упражнения като например тичането на дълги разстояния. Другият вид мускулни влакна, тип 2 или бързосвиващи се мускулни влакна, са много по-големи от тип 1. Те са по-малко издръжливи, но могат да проявяват повече сила, ефект, смятан за резултат от по-големия им нервен запас. Фибрите от тип 2 са по-податливи на увеличаване на мускулните размери и сила, все едно имат по-голям запас от сателитни клетки около тях. Всъщност, тип 1 фибри имат пет до шест пъти повече, което може да отрази по-големия им кръвен и капилярен запас. (Някои изследвания обаче показват равен брой сателитни клетки и в двата типа фибри.)Друга причина за наситеността на сателитни клетки във фибри тип 1 е, че те се използват много повече от тип 2. Мускулите функционират чрез подредена възстановителна система и тялото се стреми да запазва ограничената си енергия, като активира минимално количество мускули, необходимо за да свърши дадена работа. Първо се включват в действие фибрите от тип 1 и така те стават обект на повече контузии от тип 2. Когато влакната от тип 1 се изморят или се стресират от масата или тежестта, мозъкът натоварва влакната от тип 2. Това обяснява защо трябва да вдигаш тежко, за да извлечеш максимални ползи в залата. Вдигането на малки тежести за по-голям брой повторения натоварва фибрите от тип 1, които, както вече отбелязахме, е по-малко вероятно да станат по-големи или по-силни.Повечето хора над 40-годишна възраст ще ти кажат, че за тях е трудно да качат значително количество мускулна маса, дори ако правят редовни тренировки. Една от причините е относителната липса на тестостерон, хормон, необходим за качването на маса. Нивата на тестостерон, които лекарите намират за „нормални“, са прилични за ежедневието, но ако имаш тестостерон по-нисък от 300, това прави почти невъзможни успехите ти в залата.Друга причина за забавянето на мускулния растеж с възрастта е загубата на нервномускулна ефикасност: мускулите отговарят по-малко на мозъчните сигнали. Без оптималното ниво на нервна сила, мускулът не може да се свива толкова мощно и крайният резултат е загуба на скорост, сила и размери. Намалялата нервна сила обикновено е причината за края на прославени спортни кариери. Мускулите може да са в сравнително добра форма, но отговарящите системи са забавени.Хората над 40 виждат и че им отнема повече време да се възстановят след тренировъчна сесия. Съединителните тъкани като сухожилия и връзки имат далеч по-малко зареждане с кръв от мускулите, поради което травмите на съединителната тъкан отшумяват за по-дълго време. С възрастта тези тъкани стават по-сухи, което води до още по-дълго време за възстановяване. Тъй като съединителната тъкан участва в мускулната сила, ако се опиташ да тренираш много или пък твърде често, няма да постигнеш особени резултати и ще се чувстваш претренирал.Хората над 40-годишна възраст или по-старите често имат по-малко сателитни клетки от по-младите хора – 40 % по-малко в сравнение с общия брой мускулни ядра. Тъй като се нуждаеш от сателитните клетки, за да поправиш повредените мускули, значението на загубата е очевидно; все пак ефектът може да не е толкова краен за тези с дълга тренировъчна история. Едно изследване върху силовите атлети откри, че съдържанието на сателитни клетки в трапецовидните им мускули е със 71% по-високо, отколкото при нетрениращите хора. В изследването участвали и силови атлети, приемащи анаболни стероиди, и съдържанието на сателитни клетки при тях било същото като при„чистите“атлети. Скорошни изследвания показаха, че докато тежките тренировки са най-добрият начин да активираш сателитните клетки, тренировките за издръжливост могат също да увеличат активността на сателитните клетки. Изследване върху по-възрастни мъже, правещи упражнения за издръжливост, а не силови тренировки показа, че те имат 29% увеличение на активността на сателитните клетки. Това, което определя активацията на сателитните клетки, е степента на повреда на мускулните клетки. Броят на сателитни клетки намалява – постепенно, но редовно, при прекратяване на тренировките. Тренирането помага на сателитните клетки постоянно да се подновяват.
