Св. мъченица Шушаника, царица Ранска (28 август/10 септември н.ст.)
Богобоязливата и благочестива Шушаника (1), дъщеря на грузинския цар, чието име не се е запазило в историята (2), имала нещастието да встъпи в брак с нечестивия Васкен Питахши (3), васален княз на грузинския цар. Виждайки нечестието на своя мъж, Шушаника скърбяла за погибелта на душата му.
Въпреки това обаче, покорявайки се на волята на Божия промисъл, търпеливо понасяла своето нещастие и имала от мъжа си трима синове и една дъщеря. Накрая Васкен, който все повече и повече се увличал в бездната на нечестието, достигнал до това, че даже без каквато и да е причина, без да е изтърпял нито рани, нито тъмнични окови, нито страх от смърт, се отрекъл от Христа. Той се отправил при персийския шах Феруз, понеже по това време Грузия била зависима от персийските царе, и като застанал пред него, обявил, че от преданост към шаха се отрича от Христа и приема религията на персите, т.е. става поклонник на огъня. Изявлението на такава преданост шахът приел твърде благосклонно, наградил Васкен и го пуснал обратно в Грузия. Приближавайки границите на своите владения, Васкен пратил един от слугите си да предупреди поданиците за идването му, а да се подготвят да му устроят почетно посрещане.
Изпратеният слуга пристигнал в Цуртаг и като влязъл при царица Шушаника, поздравил я и ѝ известил за благополучното завръщане на цар Васкен. Царицата отвърнала: „Ако е жива душата му, то бъдете здрави телом както той, така и ти, ако ли пък не, то аз не бих желала нито да го видя, нито да чуя за него, и нека тогава твоят поздрав да се върне назад при тебе“. Тя вече предчувствала нещо недобро. След това Шушаника убедително помолила слугата да ѝ открие цялата истина. Когато той казал, че мъжът ѝ се е отрекъл от Христа, царицата със сълзи се хвърлила на земята, казвайки: „Достоен е за съжаление нещастният Васкен, понеже се е отрекъл от истинския Бог Христа и се е съединил с беззаконниците“. После тя станала и побързала да отиде в Божия дом, като взела със себе си и децата си. Поставила ги пред светия олтар и се помолила така: „Господи Боже мой, от Тебе са ми дадени моите деца, Ти ги и запази в светата вяра и не ги лишавай от благодатта на Светия Дух, за да не бъдат те изтръгнати от стадото на Добрия Пастир, нашия Господ Иисус Христос“.
От храма Шушаника изпратила децата си в двореца, а сама влязла в една къщичка близо до църквата, където се предала на дълбока скръб. Придворният епископ на Васкес – Фотий, не бил по това време там. Той бил отишъл по работа в дома на някакъв човек, а духовникът на царицата, свещеник Яков, също бил с него. Неочаквано някой дотичал при тях в стаята с вестта, че Идва Васкен, и че царицата е напуснала двореца.
„Това ни порази – казва писателят на житието и страданието на света Шушаника, свещеник Яков – и ние заплакахме от скръб. Като оставих епископа – говори за себе си повествователят – аз отидох в онази къща, където беше царицата. Намерих я твърде печална и със сълзи ѝ казах: „На тебе ти предстои велик подвиг, поради което бъди мъжествена, търпелива и крепкодушна. Трябва да имаме голяма сила, за да противостоим на козните на врага и да запазим вярата в Христа“. Света Шушаника отвърнала: „Аз съм готова на всичко; зная, че ме очакват големи скърби и мъчения“.
А ѝ казах, че нейните скърби са наши скърби, също както и нейната радост е наша радост, и я попитах какво мисли за понасянето на страдания, мисли ли да се реши на това. Света Шушаника отвърна, че не ме разбира. Тогава аз продължих: „Имаш ли твърдост на духа?“. „Надявам се на Божията помощ – отговори тя. – А за себе си зная, че съм немощна и грешна. Аз казах: „Очакват те ужасни мъчения“. „Но аз предпочитам смърт от ръката на Васкен, отколкото съжителството с него, защото се боя да не оскверня душата си, ако живея с богоотстъпник“ – отвърна светицата“.
В това време влезе при царицата един персиец и с притворни сълзи започна да говори, че домът на нейния мъж сега е изпълнен с печал, и радостта в него сега се е сменила със скръб. Този персиец бе пратен от Васкен със злото намерение да я накара да каже някоя необмислена дума, която да би могла да послужи за нейно обвинение. Понеже Васкен, като разбрал, че съпругата му е оставила двореца и се е приютила в малката къща близо до църквата, твърде много се разгневил и положил в сърцето си да погуби Шушаника. Блажената, като разбра лукавството на мъжа си, затвори уста и не промълви нито дума пред персиеца. От това персиецът заключи, че тя напълно се отказва от своя мъж и съобщил предположението си на царя, уговаряйки го обаче да не постъпва с нея жестоко, понеже знаел зверския нрав на Васкен.
На другия ден след пристигането си в Цуртаг Васкен повика при себе си нас, свещениците, прие ни ласкаво и каза: „Не бойте се от мен и не ме презирайте“. На това ние отговорихме: „Ти посрами главата си, посрами и нас“. Той продължи: „Защо моята жена ме остави? Идете и ѝ кажетe, че тя ме обезчести, като остави своя дом и отиде в чужд, и посипа ложето ми с пепел“.
Когато предадоха думите на Васкен на света Шушаника, тя каза: „Не аз съм го обезчестила, а напротив, той е посрамил и унижил дома на своя баща. Неговият баща бе в общение със светиите, а той обгради себе си с демони; неговият баща вярваше в Бога, Твореца на небето и земята, а той се отрече от Истинския Бог и се поклони на огъня. Както той презря Бога, така и аз презирам него, и ако дори той започне да ме измъчва, няма да се съглася да се върна при него“.
Побеснял от отговора на царицата, Васкен изпратил при нея своя брат Джоджик с жена му и със своя придворен епископ Фотий. Той заповядал да ѝ кажат непременно да се върне в двореца, иначе ще бъде доведена насила. Пратените дошли и дълго увещавали Шушаника да се покори на мъжа си. Тя отговорила: „Не мислете, че аз някога пак ще му стана жена. Аз предполагах, че вие ще го обърнете в пътя на спасението, че ще го убедите да изповяда Истинския Бог, а вместо това вие постъпихте обратно. Джоджик! Ти вече не си мой девер и аз не съм жена на твоя брат. Твоята жена не ми е сестра, вие съучаствате в нечестието на царя. Джоджик казал: „Васкен ще прати слуги и ще те повлекат насила“. Светицата отвърнала: „Нека ме вържат и поведат в двореца – това ще бъде знак, че съм робиня, а не царица“. Всички присъстващи ридаели, заплакал и сам Джоджик и казал на света Шушаника: „Сестро моя, не срами царския дом!“. Наистина, ние даже израснахме заедно, но аз няма да отида при такъв мъж, ако дори това ми струва и живота“.
Накрая, след дълги увещания, царицата се решила да отиде в двореца. Тя взела светото Евангелие и мощите на свети мъченици, които всякога имала при себе си, и със сълзи тръгнала към двореца, казвайки следните думи: „Господи Боже, Ти знаеш, че охотно отивам на смърт“. В двореца обаче тя не поискала да заеме предишното свое помещение и се усамотила в отделна малка стая. Там светицата се молела така: „Господи Боже мой! Всички ме оставиха, но аз вярвам, че Ти никога няма да ме оставиш“.
След два дни Васкен поканил на обяд своя брат Джоджик с жена му и когато масата била готова, гостите се отправили за Шушаника, да я молят да дойде на трапезата. Тя вече от няколко дни не била приемала никаква храна. Довели царицата насила, но тя до нищо не се докоснала. Жената на Джоджик ѝ подала в азарпеш (чаша с дълга дръжка) вино. Светата царица ѝ направила забележка, че това е нечувано – жени когато и да било да ядат заедно с мъже, взела чашата и я хвърлила.
Васкен изпаднал в ярост от тази постъпка на блажената, започнал да я обижда с ругатни, да удря с крака, да я дърпа за косата, да я бие по главата с юмруци и железа. Като бесен, той крещял и ревял, и с побои увредил едното око на светицата. Виждайки неистовството на брат си, Джоджик, който даже скъсал покривалото от главата на царицата, което се считало за крайно безчестна постъпка, се застъпил за нея. Той я отнел със сила, като агне от зъбите на хищен вълк, говорейки на брат си: „Дълго ли ще биеш Шушаника?“ Светицата паднала безчувствена. Царят не престават да я обижда, наричайки я разорителка на царския дом, а накрая заповядал да я вържат и да стегнат нозете ѝ в окови. Когато Васкен малко се успокоил, явил се пред него един персиец и убедително го молел да освободи царицата от оковите. Той убедил Васкен да снеме оковите от светицата и да я отведе в една от стаите на двореца. Царят заповядал строго да я наглеждат и никого да не допускат в стаята и, нито мъже, нито жени. На сутринта царят попитал поставения да я пази слуга, в какво състояние се намира царицата след нанесените ѝ побои, и слугата му отвърнал, че раните, нанесени от побоите, са неизцелими. Тогава Васкен влязъл при нея, желаейки да се увери правдиви ли са думите на слугата и видял, че царицата действително се намира в тежко положение. Като повторил заповедта никого да не допускат при Шушаника, царят се отправил на лов.
„А аз веднага след това – говори повествователят, свещеник Яков, молих слугата да ми позволи да видя болната, но той ми възрази: „Боя се заради нарушение на заповедта да не бъда подложен на смъртно наказание“. „Окаяни – казах му аз – нима не си бил облагодателстван от нея? Дори и да биха те убили, ти би следвало да ме пуснеш при нея“. Слугата ме пусна. Аз заварих светицата крайно измъчена, с лице подпухнало от побоите. Като я видях в такова състояние, започнах да плача. Страдалицата ми каза: „Не плачи, отче. Това е началото на моето тържество. Помолих я да ми позволи да отмия кръвта от лицето ѝ и праха, попаднал в очите ѝ по време на побоите, и да поставя върху раните пластир. Царицата отвърна: „Отче! Не ме моли за това. Тази кръв ще отмие моите грехове. Аз с усилие вкусих храната, пратена ми от католикос Самуил, защото челюстите и зъбите ми са повредени“. Подадох на света Шушаника парче хляб, натопен във вино. Тя прие това и аз побързах да изляза. Преди излизането ми тя ме попита: „Отче, да не пратя ли при вас моите украшения? Те сега на мен не сам ми нужни“. Посъветвах я да ги остави при себе си.
Скоро след това ме повика при себе си Васкен. Бях поразен, но разбира се, не смеех да не се явя пред него. Царят се обърна към мене с такива думи: „Аз отивам на война против гърците и не искам царските украшения да останат у Шушаника, понеже тя вече не ми е жена. Иди и ги донеси тук“. Отправих се при светицата и ѝ известих волята на царя. Тя с благодушие ми връчи всичките свои скъпоценности и аз ги занесох на Васкен. Той намери, че всички за запазени в цялост, и каза: „Нека с тях се украсява друга“. Между това вече наближаваше Великият пост. Шушаника отново остави двореца и се засели в къщичката близо до църквата, закри прозореца в стаята, където живееше, и пребиваваше в пост и молитва. Васкен, който вече се беше върнал от войната, го посъветваха да не закача царицата по време на поста и той се беше съгласил на това. Но когато настъпи Страстната седмица, дяволът отново овладя сърцето му и той стана неспокоен и гневлив. В такова разположение на духа той дойде в църквата и се обърна към епископ Фотий с думите: „Дай ми моята жена. Защо ни си разлъчил?“ После започна ужасно да ругае и да обижда светителя. Един от свещениците попита царя защо той напразно обижда епископа и света Шушаника. Васкен го удари с пръчка, за да го застави да мълчи. След това, като видя царицата, намираща се по това време в църквата, извлече я от храма и заповяда да я влачат по земята до самия дворец. Влачиха блажената по път осеян с бодливи растения и поради това цялата ѝ одежда се изподра, а тялото ѝ беше безчовечно изтерзано. Пред двореца Васкен заповяда да бият светицата с пръчки. Наложиха ѝ триста удара, при което неистовият мъчител говореше: „Каква полза получи ти от църквата, от християните и от тяхната религия?“ Страдалицата по време на мъченията не стенеше и не се оплакваше. А когато престанаха да я бият каза на своя мъчител: „Окаяни, ако не ти е жал за мене, то пожали поне самия себе си и се обърни към Христа, от Когото се отрече“. Васкен, въпреки че от раните на мъченицата силно течеше кръв, заповяда да я вържат, да ѝ сложат на врата верига и да я отведат в крепостта, като строго разпореди да не ѝ оказват никаква помощ. По поведоха Шушаника в крепостта като престъпница, боса и с разпилени коси. Никой не смееше да покрие главата ѝ, защото сам царят вървеше след нея и не преставаше да я обсипва с ругатни. Голямо множество народ съпровождаше страдалицата. Всички плачеха и ридаеха, удряха се в гърди и жалеха за светицата. А тя, като забеляза оказваното ѝ съчувствие, възкликна: „Братя, майки, сестри и деца, не плачете, а се молете за мене, за да не изляза от тъмницата, но да умра в страданията за Христовата вяра“. Разяреният Васкен се нахвърли върху народа със заплахи и разгони тълпата. Когато се приближиха до мястото на затвора, царят каза на света Шушаника: „Достатъчно ти поживя на свобода, сега вече няма да излезеш жива, а само когато те изнесат оттук четирима“.
В крепостта затвориха мъченицата от северната страна, в тъмна и тясна стая. Васкен със собствения си печат запечата веригата, която бе на врата на светицата. Шушаника му каза: „С радост ще пострадам тук и ще умра, за да получа, там, зад гроба, покой“. Царят с презрение отвърна: „Аз ще те успокоя“. След като постави стража при затвора, той заповяда да морят царицата с глад и никого да не пускат при нея, а нарушителите на заповедта ги заплашваше смъртно наказание. След две седмици Васкен повика при себе си един от стражата и го попита, жива ли е Шушаника. Стражът отвърна, че тя е близо до смъртта, тъй като не приема храна.
В тази вечер аз убедих стражите да ме пуснат в тъмницата и намерих Божията агница удивително изменена. Като забеляза сълзите в очите ми, тя каза: „Отче, защо плачеш, когато аз съм в такава велика радост?“ След кратко свиждане побързах да изляза. По време на тези събития братът на царя, Джоджик, отсъстваше. Когато се върна от своето пътуване и разбра за бедственото положение на света Шушаника, той умоли Васкен да разреши да бъдат снети от нея оковите. След това той побърза да отиде при мъченицата и да облекчи страданията ѝ, сне веригата от врата ѝ, но да снеме веригите от нозете ѝ светицата не се съгласи. В такова положение тя прекара в крепостта шест години.
Царицата с пост, бдение и молитви постепенно възлезе на висока степен на духовното съвършенство. Със своята святост тя стана известна по цяла Грузия. При нея отвсякъде идваха на помощ, по нейните молитви бездетните ставаха многочадни, болните се изцеляваха, слепите проглеждаха. Една персийка-вълшебница бе обхваната от нелечима болест. Като дойде при Христовата мъченица, тя е молеше за помощ. Шушаника, наставлявайки я, ѝ предложи да отхвърли вълшебството и да стане християнка, а след като приеме свето Кръщение, да се отправи в Йерусалим на поклонение на светия Гроб на Спасителя. Персийката последва съвета на царицата и получи пълно изцеление от болестта си. Света Шушаника беше научила всичките псалми и денонощно славословеше Всевишния. В това време ѝ казаха, че нейните деца са отвърнати от Христовата вяра. Това известие дълбоко опечали светицата. Тя започна да плаче и да се разкъсва от скръб, молеше се на Бога и казваше: „Господи Боже мой! Ти си ми дал моите деца, но сега те не са мои. Да бъде Твоята света воля! Избави ме от вражеските мрежи!“
Веднъж влязох да навестя царицата – говори повествователят, и я видях изнурена, с лице подпухнало от сълзи. Дойдоха също и децата ѝ. Тя отдавна не ги беше виждала, и откакто се бяха отрекли от Христа, се гнусеше от тях и не искаше даже да чуе за тях. Тях ги бе пратил при нея Васкен, за да ѝ кажат да се върне в двореца, иначе ще бъде дадена на поругание. Светицата отвърна: „Нека прави каквото иска. Може би ме очаква по-добра участ“. Този отговор царят се разбра и мислеше, че с това Шушаника иска да каже, че ще се омъжи за някой велможа. А тя говореше за мъченията, за които всякога бе готова от любов към Бога, от когото очакваше за себе си награда на небесата. Васкен прати при нея свой съвъзпитаник, за да я убеди да се върне в двореца. Светицата, като изслуша новия пратеник, каза: „Иди и извести на тоя безбожник, че той вече ме е лишил от живот, тъй като той самият каза, че няма да изляза жива от крепостта. Ако той може да възкресява мъртви, то нека първо възкреси своята майка, която е погребана в Урда. Ако не стори това, то значи, че той и мен не може да изведе оттук, освен ако не употреби насилие“. На другия ден дойде някой при Шушаника и ѝ каза: „Ти добре отговори на Васкен, понеже той имаше зло намерение“. На това светицата отвърна: „Нима не са ти известни думите на Евангелието: „Не се грижете как или що да отговорите, или що да кажете, защото Дух Светий ще ви научи в същия час какво трябва да кажете“ (Лука 12: 11-12).
В края на шестгодишното си подвижничество царицата стана много болна и слаба. Тя започна постепенно да се стопява като восък. В продължение на шест години тя през всеки Велик пост нито денем, нито нощем не сядаше, не спеше и не вкусваше храна, освен в неделните дни, в които се приобщаваше със Светите Тайни на Тялото и Кръвта Христови. За питие ѝ служеше сок от трева, и то в малко количество. В другото време тя почиваше на стара постеля, където вместо възглавница имаше камък, а като правеше поклони, използваше постелка.
В крепостта, където държаха света Шушаника, лете бе страшна жега, особено когато духаха задушливи ветрове. Водата за пиене бе изключително вредна, поради което жителите на тази местност бяха винаги подпухнали и бледни, не живееха дълго и до старост тук никой не достигал. В такова ужасно място Христовата мъченица славеше Господа шест години. С настъпването на седмата година по тялото на светицата се откриха рани, от непрестанните поклони и стоене нозете ѝ подпухнаха и на места изтичаше гной. С течение на времето раните се умножиха, в тях се завъдиха червеи, които тя – говори споменатият повествовател – ми показваше с думите: „Отче, червеите в ада са по-страшни, понеже там те не умират“. Като виждах ужасното ѝ положение, аз скърбях и плаках. Забелязала това, светицата ми каза с упрек: „Отче, защо се тревожиш? Нека по-добре ме ядат тук смъртните червеи, отколкото там неумиращият червей“. Аз възразих: „Нима е малко това, че носиш власеница като каеща се? Защо така те радват тези червеи?“ Светицата ме помоли на никого да не казвам за власеницата и добави: „Отдавна трябваше да съм оставила това тленно тяло“.
Над власеницата, за която знаех само аз, светицата носеше антиохийска манастирска мантия. Джоджик, като чу, че Шушаника се приближава до смъртта, дойде при нея с цялото си семейство. Като влезе в тъмницата, той първо се поклони на честния Кръст на св. Нина, който имаше при себе си страдалицата, а след това я приветства с ласкави думи. Тя отвърна: „Сега, ако бъде угодно на Бога, аз с радост мога да тръгна по неизбежния за всички път“. Джоджик със сълзи на разкаяние ѝ говореше: „Невесто и рабиньо Христова! Моли Бога да прости многото мои прегрешения!“ „Бог да ти прости твоите прегрешения и да умножи дните на живота ти“ – му каза светата царица. Джоджик, виждайки, че мъченическият край на нейния живот е близък, продължи да говори: „Благослови ни, Шушаника, и ако сме съгрешили пред тебе, прости ни!“ Тя благослови Джоджик и цялото му семейство и им даде такова наставление: „Нашият живот е подобен на полско цвете, което сутрин разцъфтява, а привечер на същия ден увяхва. Който тук раздава своето имущество на бедните, той ще получи въздаяние в бъдещия век. Който изгуби душата си тук, той в нескончаемия и неостаряващ живот ще я намери (Мат. 16:25)“. Като получи благословение и като изслуша наставлението на светицата, Джоджик си тръгна. След неговото заминаване дойдоха католикос Самуил и епископ Йоан, нейни родственици. Те винаги ѝ съчувстваха, утешаваха я в скърбите и я укрепяваха във вярата. А сега те я напътстваха към тихото и добро пристанище.
Също така я навестиха и мнозина както от обикновения народ, така и от знатните люде. Всички я молеха да им бъде ходатайка пред Господа Иисуса Христа; всички умоляваха мъченицата да им позволи да снемат веригите от нозете ѝ и молеха да ги вземат при себе си за благословение, за спомен. Светицата им отвръщаше, че не счита себе си достойна за такава чест, но накрая се съгласи, и един от свещениците изпълни желанието на молещите. Света Шушаника казваше на посетителите си: „Бог да обогати с всички блага тези, които ми съчувстват в моите скърби и страдания. Аз отивам във вечността и се надявам, че Господ ще ми даде за скърбите радост, за оскърбленията и униженията – слава и чест на небесата“.
По такъв начин народът се прости с царицата. Междувременно дойде и желаният за света Шушаника час. Тя повика при себе си епископ Фотий и като се приобщи със Светите Тайни, му благодари като на отец и покровител, попроси го да се моли за нея и заповяда костите ѝ да бъдат погребани в църквата. А после каза: „Слава на Тебе, Господи Боже наш, задето си ми дал упокоение в Тебе!“ и с мир заспа навеки, като предаде светата си душа в Божиите ръце. Епископ Йоан тозчас уми нейните свети мощи, обви и в саван и след това с помощта на други християни, с пеене, със запалени свещи и с кадене на тамян ги пренесе от тъмницата в указаната от мъченицата църква. Там тялото на светицата с чест бе предадено на земята. Народът, съпровождащ светите мощи на мъченицата, прекара цялата нощ в бдение, възпявайки и хвалейки Триипостасния Бог, Който дава сила и крепост на тези, които искрено славят Неговото неизповедимо величие
Кочината на светата мъченица, благоверната царица Шушаника, била на 17 октомври. Иверският цар, благочестивият Вахтанг Горгаслан, тръгнал с войските си против убиеца на христолюбивата Шушаника и след сражението с него го взел в плен и го обесил. С такава зла смърт погинал ненавиждащият Христа цар Васкен. А тялото на мъченицата иверският цар с голяма тържественост пренесъл в Цуртаг и предал на земята в храма, нарочно построен за нейните свети мощи. През 586 година, сто и двадесет години след смъртта на светицата, арменците се отделили от Православната Църква и Цуртагският храм преминал във властта на Арменския епископ. По това време католикосът Симеон или Кирион, опасявайки се арменците да не завладеят съкровището на Иверската Църква, пренесъл мощите на мъченицата в град Тифлис и ги положил на придела на Метехската църква, от южната страна на олтара. Празнуването на паметта на света Шушаника по неизвестни причини е пренесено от 17 октомври на 28 август (10 септември н.ст.). Вероятно в този ден са били пренесени нейните св. мощи. Слава на Бога Отца, Сина и Светия Дух във вечни векове.
Молитва към светата мъченица царица Шушаника
О, нерушима стена на Иверската Църква, непобедима Христова мъченице Шушанико! Запази нас, които прибягваме към светата рака с твоите мощи, като измолиш за нас избавление от всички недъзи, душевни и телесни. Падаме пред тебе, о, царствена страстотерпице славна – погледни към нас като предобра майка, бъди ни крепка защитница в деня на изпитанието, когато застанем пред Съдията на живите и мъртвите. И приеми от тленните наши устни, като благовонно кадило тази малка похвала: Радвай се, избрана от Христа царствена дево; радвай се, понеже свише си била опазена от вражеските козни и коварства. Радвай се, твърда и несъкрушима стено на вярата; радвай се, приела от Господа Христа венец мъченически. Радвай се, съжителко на Ангелите; радвай се, бърза ходатайко пред Божия престол за чедата на Иверската Църква. Радвай се, бисере небесни, град Тифлис украсяващ; радвай се, цвете приятно от Христовата градина, с благодатта на Светия Дух твоите чеда облагоухаващо. Радвай се, светло украшение на Христовия двор; радвай се, утешение на моята отчаяна душа. Радвай се, Шушанико, бърза помощнице и велика застъпнице!
+ + +
Или Шушаник, умалително от Шушан – грузински вариант на името Сусана, б.пр.
Според някои Шушаника била дъщеря на арменския военачалник и княз Вардан Мамиконян (388-451), б.пр.
Или „питиахш“ – управител, б.пр.
