Според конвенционалната психология, хората развиват фобии към определени обекти, когато са изпитали травмиращ инцидент свързан със съответния обект или ситуация, обикновено в ранното им детство.
За пример може да се даде дете което може да развие страх от тъмното, докато майка му по случайност не тресне вратата, докато то е в стаята на тъмно. Тогава детето свързва преживения шок със самата тъмнина, когато вратата е била тръшната и от там започва вече да се бои от тъмното.
В последствие и медията с различни къде верни, къде не, факти допълнително подсилват страха на детето, което то е развило по-рано. Така че причините от страха и фобиите обикновено са плашещи/стряскащи преживявания, свързани с обекти или ситуации, от които се боим, които в последствие биват подсилени от различни други фактори.
Ние заучаваме своите страхове.
Време за наука!
Преди време е бил проведен експеримент над маймуни, като им доближавали змии, за да наблюдават техните реакции. Резултата бил, че маймуните като цяло не се боели от змиите първоначално. В последствие пробвали заедно с доближаването на змия да произведат и силен шокиращ звук и резултата бил, че маймуната започнала да развива страх от и от змията.
Това всъщност не е най-интересната част от експеримента, защото после, когато било позволено на друга маймунка да види реакцията спрямо змията на първата, то и втората започнала да се бои от змията.
Не е достатъчно дори да изпитваме травмираща ситуация, с цел да сме уплашени от нещо, но може да бъдем „свикнати“ или научени да ни е страх от нещо, когато видим друг да бъде уплашен от него.
Родител, който се паникьосва в определени ситуации пред децата си, всъщност ги учи как да ги е страх от тези ситуации за напред. (за още по темата виж: Как да отгледаме емоционално стабилни деца)
Спри да се учиш да си уплашен
Освен да се учим как да ни е страх от котки, кучета и тъмно, стигаме до там, че да се учим как да се боим от самия живот. Нашите приятели ни влияят и прехвърлят техните (често ограничаващи) вярвания за живота над нас и в резултат ние развиваме същите страхове, които и те са развили.
Един твой приятел може да те научи как да се боиш от поемането на рискове, друг пък може да ти вменява страх от това да говориш пред публика, а трети пък може да насажда вярваня, че взаимодействието с другия пол винаги води до разочарования. Разбира се, товва обикновено не се случва директно или нарочно. Просто хората си предават, вярванията, убежденията, страховете и нагласите един на друг, дори без да го желаят.
И поради това, че повечето от нашите страхове биват заучени от други хора, е време да започнем да се питаме какво се опитва всеки да ни научи, за да не стане така, че накрая да има безкраен списък със страхове, които сме прихванали от всеки, който познаваме.
Ако си бил видял някой, който е уплашен да поеме риск, тогава знай, че той може да е заучил този страх от някой друг. За да живееш пълноценно е необходимо да скъсаш тази верига от насложени и заучени страхове, като го сториш сам и като предизвикаш тези страхове, които другите се опитват да те научат.
Искаш ли да знаеш истинската причина зад страховете ни?
Не се очудвай, но това е всъщност пасивното ни отношение към идеите и вярванията, които другите ни вменяват и предлагат.
Когато страховете приемат друга форма
Често всъщност страховете се създават и съществуват на несъзнателно ниво и в резултат се оказва така, че хората се боят от напълно безвредни неща и обекти.
На човек, който е уплашен от това да остарее ще му е трудно да се гледа всеки ден в огледалото, защото вярва, че остарява и че това е зле.
По-късно и то без да знае защо, такъв човек може да започне да развива фобия от обикновени неща като часовници и календари. Интересното е че в подобен краен пример, той никога не би разбрал истинската причина зад страха си, докато всъщност самия страх от преминаващото време всъщност придобива друга форма.
С други думи, часовниците несъзнатено му напомнят за проблема, от който е бил уплашен, което всъщност се явява самото време и неговото протичане.
Как да спреш да живееш без страхове и да изпиташ пълно щастие
Дали човек може да се чувства щастлив и тъжен едновременно?
Това си е чист парадокс. Дори и да имаме определен капацитет да изпитваме различни чувства по едно и също време, все пак има определени емоции, които трудно може да съществуват на един път.
Щастието е едно от тези чувства, което е необходимо да се изпита само, с цел да се почувства правилно.
Да, може да се почувстваш шастлив, докато си тревожен или докато изпитваш друга емоция, но с цел да изпиташ истинско щастие, трябва да се отървеш от своите страхове и други негативни емоции, които може да му попречат.
Как да спреш да живееш в страх
Някои хора може по погрешка да мислят, че страхът се поражда единствено в стресови ситуации, но истината, е че страхът може да обладае подсъзнанието на някой и да го накара да се чувства уплашен постоянно и навсякъде.
Някои хора никога не успяват да изпитат щастие, защото живеят постоянно в страх.
Един бизнес собственик, който винаги се притеснява за бъдещето на бизнеса си, трудно би изпитал истинско щастие. Човекът, който винаги се тревжи дали другите биха го приели, трудно би изпитал истинско щастие. А този, който се опитва винаги да избяга от проблемите си, също никога не би изпитал истинско щастие.
Някои хора, имат подсъзнателни страхове, които постоянно ги съпътстват и които им пречат да изпитат истинско щастие. Винаги, когато започнат да се чувстват щастливи се оказва така, че ги е страх или дори че си мислят, че щастието им не е истинско.
Унищожи своите страхове
Както често обичам да казвам – света принаджели, на тези който действат. Казано по-подробно, света сякаш поощтрява, тези които отвръщат на удара, тези които излизат от зоната си на комфорт и тези които разбират своите страхове и работят над това да ги елиминират.
Ако решиш да игнорираш своите страхове или да се държиш, като че не съществуват, тогава бъди сигурен, че единственото място къдто ще виждаш щастието ще са повърхностните реклами с усмихнати хора, изкуствено нагласените сценирии за филми, телевизионните предавания, преувеличено позитивни статуси в социалните мрежи и тем подобни.
Знам, че някои хора имат нагласта, че „с времето нещата се оправят“, че така ще забравят за проблемите и страховете си, но отбягването на нещо, кара усещанията за страх и притеснение само и единствено да се трупат и да нарастват в нас. (виж Дали времето наистина лекува)
На кратко: може да живееш със страх, бези дори да го подозираш и освен докато не намериш и прогониш тези страхове, то никога не би изпитал истинско щастие.
Това за днес от мен. Не исках да завършвам по такъв негативен начин, но все пак предпочивам да съм обективен и да визирам проблемите в тяхната конкретика, отколкото да те баламосвам с глупости, за това че ако само мислиш позитивно и всичко ще си дойде на мястото от раз.
Хубав ден желая!
Comments
comments
