Първият месец от годината е препълнен с поводи за тежки наздравици. Празничната одисея завършва на 18-ти януари с почитането на Атанасовците.
Кой е Свети Атанас?
Вярва се, че Светецът Атанас е господар на ледовете и студовете. Историята гласи, че той се качва със своя кон в планината, облечен само с риза и се провиква, гонейки студа. Зимата започва да се отдръпва от този момент нататък.
Какво казва традицията
Подобно на предния ден, в който почетохме Свети Антоний, днес също трябва да забравите за тежката работа. Приготвянето на медена питка е задължителен елемент от празника. Хлябът се меси и се раздава за здраве и за милост. Лошите болести да се смилят над хората и бързо да си тръгнат. По селата се приготвят курбани, като обредното животно задължително е черна кокошка. Перата ѝ се пазят, лековити са. Слага се перо под възглавницата на дете, което има неспокоен сън.
Жените берат кокичета рано сутрин. Кичат се с тях отново за здраве.
В миналото хората предричали годината според времето. Ако на Атанасовден падне дебела снежна покривка, на добре ще е! Нивата – плодородна, а животните – здрави.
Побратимяването също е част от празничните ритуали. Бъдещите побратими стъпват с един крак в жарава, за да са съпричастни с болката на другия. Следва глътка вино, симвил на братската кръв. Церемонията приключва с три последователни танца – черпня, чер пипер и нямско хоро.
Моми и ергени пеят последните любовни напеви за женитба. Последни, защото приближават великите пости, през който сватби не се правят според обичайте!
Наздравици да вдигнат: Атанас, Атанаска, Наско, Нася, Ася, Настя, Таньо, Живко, Живка, Тина, Нанси
