На снимката: ракетата-носител „Лонг Марч 5“ е на стартовата площадка в готовност за полет. Photo : CNSA
4 май 2020 г. 21:00 ч.
Светослав Александров. Понякога в космонавтиката идват дни, които можем да определим като съдбовни – т.е. това, което ще се случи през тях, ще определи за дълги години напред какъв ще е ходът занапред. Утрешният 5-ти май се очертава да е точно такъв за Китай, когато (стига да няма неочаквани отлагания) страната ще изстреля тежката ракета „Лонг Марч 5“ с нов кораб на мисия до средна околоземна орбита. Има само два варианта:
1. Или изстрелването ще е успешно и Китай ще докаже пред света, че разполага с технология за изпращане на хора отвъд ниска околоземна орбита – нещо, от което страната вероятно няма да се възползва до втората половина на десетилетието, но пък ще последват много амбициозни роботизирани мисии до Луната и Марс още през тази година …
2. Или стартът ще завърши с катастрофа – и това ще доведе до дълги отлагания за пилотираната космонавтика на Китай, строежа на орбитална станция, възвръщаема мисия до Луната. За изстрелване към Марс през това лято изобщо няма да може да се говори.
Последните седмици за китайската космонавтика никак не бяха добри. През месец март ракетата „Лонг Марч 7А“ претърпя авария. Последва я „Лонг Марч 3B“ през април. Да видим какъв ще бъде май и дали на китайска земя ще настане космически рай.
Разработката на „Лонг Марч 5“ мина през сериозни изпитания. За пръв път ракетата летя на 3-ти ноември 2016 г. Полетът беше успешен, но на косъм от авария, тъй като настъпи отклонение от работата на горната степен. Катастрофата настъпи по време на втората мисия, на 2-ри юли 2017-та. Отне цели две години и половина на китайската ракета да се завърне в експлоатация. Демонстрационният полет през декември 2019-та приключи с успех.
Какво ни чака утре? Полет на нова версия на „Лонг Марч 5“ без горна степен, но с прототип на новия пилотиран кораб, зареден с гориво. Мисията ще е много сходна с тази на „Орион“ на НАСА през 2014-та година, когато корабът летя в средна околоземна орбита, на разстояние 5 800 километра от Земята. Засега САЩ е единствената държава, която е демонстрирала способност да изпраща космически кораби за пилотирани цели, в тестов безпилотен или в пилотиран режим, отвъд пределите на ниската околоземна орбита – не говорим само за „Орион“ през 2014-та, но и за пилотираните кацания на Луната в периода между 1969-та и 1972-ра година. Най-близки до тези постижения са мисиите „Зонд“ на СССР през 60-те години до Луната, тъй като „Зонд“-овете са представлявали окастрени „Союз“-и.
Евентуален успех на Китай ще доближи космонавтиката на страната една стъпка по-близо до тази на САЩ или на СССР в най-славните му космически десетилетия.
Не можем да омаловажим постиженията на китайците през изминалите години. Те успяха да изпратят хора в космоса, даже направиха мини-станции в ниска околоземна орбита и изстреляха няколко роботизирани експедиции до Луната. Но всички тези постижения бяха постигнати с лекотоварни и среднотоварни ракети. Това е максимумът, който може да се постигне.
Китай има нужда от успех утре. Ако полетът е благополучен, пътят към китайските пилотирани мисии към Луната, към строежа на голяма станция в околоземна орбита, към амбициозни луноходи и марсоходи, към възвръщаеми космически мисии ще бъде открит.
Ако ли не… тогава няма съмнение, че ще последват отлагания. Последният път космонавтиката на Китай се забави с две години и половина. Колко ли време ще отмине сега?
Утре ще е напрегнат ден за китайските специалисти. Съдбата е в техните ръце. А за нас остава само да коментираме това, което предстои да се случи.
Подкрепете добрите новини! Можете да подпомогнете Светослав Александров и КОСМОС БГ в Patreon, или да направите дарение чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
