Покрай протестите ставаме свидетели на зачестилите самозапалвания, които различни мастити социолози, политици и анализатори помпозно характеризират като акт на протест и безизходица. Същите тези, по един крайно идиотски начин сравняват всеки един от самозапалилите се напоследък нашенци с пражкия младеж Ян Палах, без да си дават сметка или въпреки това, че самозапалването от битова безизходица няма нищо общо със самозапалването в името на национална кауза и отстояването на национален идеал. Докато Палах се самозапали в знак на протест срещу нахлуването на Червената амия в Чехословакия 1968г. (и българската такава), срещу смазването на националното въстание от танковете на „братушките”, срещу комунистическата тирания и потъпкването на националното съзнание, то каква е каузата на нашите младежи, каква е, за какво се палят, за какво искат да постигнат – за това, че не могат да си платят сметките за ток, или защото не могат да обслужват кредите си, или защото децата им гладуват. Безспорно това са сериозни и много важни неща, които обаче всеки един от тях е могъл със собствените си сили да промени, защото на битово ниво съдбата е в ръцете на всики индивид и това болезнено и мъчително собствено посягане на живота не е нищо повече от бягство. Ето това е разликата между тези, нашите самозапалвания и това на Ян Палах. Защото Палах не е могъл сам, с каквото и да е всяко свое действие да спре инвазията на „братските” армии, освен с този краен акт имащ огромен национален, обществен отенък, дори в поробителите, то у нас всеки един от самозапалилите се е имал възможността да промени участта си сам, да потърси работа, да се започне да работи на две места, ако се налага, да отиде ако трябва в друга страна, да потърси по-добър живот за себе си и семейството си. Това е доказателство, че болшинството от народът ни не е готов да вземе нещата в своите ръце, не е готов да се грижи сам за семейството си, той продължава да разчита на помощ от държавата, от горе или от където и да е. Това само доказва, че хората нямат вяра в собствените си сили и тези на семействата си. Трудностите не трябва да водят до униние, а трябва да бъдат сериозна мотивация, за търсене и намиране на изход. Това са част от първите уроци на демокрацията, които за съжаление още не сме усвоили, а като си представи човек, учебника, и колко време трябва да се прочете, то наистина няма място за кой знае какъв оптимизъм.
Харесване на това:
Харесвам Зареждане…
