Второто място на кацане на спускаемия апарат „Филе“ върху повърхността на кометата Чурюмов-Герасименко. Photo credit : ESA/Rosetta/MPS for OSIRIS Team MPS/UPD/LAM/IAA/SSO/INTA/UPM/DASP/IDA; O’Rourke et al (2020)
29 октомври 2020 г. 16:50 ч.
Светослав Александров. На 12 ноември 2014 г. европейският спускаем апарат „Филе“ на мисията „Розета“ влезе в историята на човечеството, като се превърна в първата построена от човека машина, достигнала меко до повърхността на комета. Кацането на Чурюмов-Герасименко обаче се оказа по-сложно от очакваното – след като „Филе“ докосна повърхността за пръв път, той отскочи поради слабата гравитация и отлетя на двучасов полет, след което се заби в ръба на скала и се спусна върху втори регион на кометата. После „Филе“ отново се премести, преди да се спре окончателно.
Днес, шест години по-късно, екипът на мисията най-сетне успя да открие второто място на кацане на „Филе“. Това бе важно за по-нататъшното ни разбиране за еволюцията на кометите и Слънчевата система, понеже се оказа, че спускаемият апарат е оставил ценен отпечатък.
Отпечатъкът даде възможност на изследователите да научат каква е здравината на леда на Чурюмов-Герасименко. Каква беше изненадата, когато се оказа, че той е учудващо мек!
„Той е по-мек и от най-мекия сняг, от пяната на капучиното или дори от сапунените мехури във вашата баня“, съобщи Лорънс О’Роурк, член на екипа на Европейската космическа агенция, който помогна за локализирането на спускаемия апарат по време на голямото търсене през 2016 г.
Проучването е важно и от гледна точка на факта, че предишни данни от „Филе“ свидетелстваха, че повърхността на Чурюмов-Герасименко е много твърда. Това би затруднило вземането на проби в хода на евентуална бъдеща кометарна възвръщаема мисия. Сега обаче става ясно, че пробовземането няма да е проблем. „Много съм развълнувана, че може да се върнем там и да съберем проби от леда, който е на възраст 4.5 милиарда години“, споделя Джесика Съншайн от Мерилендския университет в Колидж Парк.
Учените считат, че „Филе“ е издълбал 25-сантиметрова дупка в леда в рамките на 3-минутен престой. Спускаемият апарат е кацнал на място където на Чурюмов-Герасименко е било нощ. Слънцето не се показало в продължение на още четири месеца и когато орбиталната камера на „Розета“ най-сетне снимала региона, той се оказал относително запазен. Единствено ледовете на вещества като въглероден окис или въглероден диоксид са се изпарили, за да оголят под себе си водния лед.
„Механичното напрежение, което задържа кометарния лед към тази буца прах, е само 12 паскала“, съобщава ученият Жан-Баптист Винсент. „Това е съвсем мъничко повече от нищо“. Оказва се, че даже скалите на Чурюмов-Герасименко са много порьозни, като около 70% от тяхната вътрешност е куха.
Какви интересни факти научаваме за кометите!
За повече информация: ЕКА, Нейчър
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
