Международната космическа станция – общ вид. Photo credit: NASA
1 ноември 2020 г. 18:45 ч.
Светослав Александров. Вчера на страниците на КОСМОС БГ публикувах подробна статия за 20-годишнината от началото на постоянното човешко присъствие в космоса. И веднага се вдигнаха рев и вой до небесата. Основното оплакване – защо не съм писал възторжено за предишната станция „Мир“. Нека да оставим настрана, че е изключително нагло да се поставя подобно изискване, а именно да се чувствам длъжен да отчитам задължително предишните постижения в космонавтиката. То е аналогично на това да ми се спуска опорна точка, че когато честваме годишнина от първото стъпване на Луната, аз трябва да се чувствам длъжен в този ден да пиша и за Гагарин. Сакън някой да не остане неотразен и да не се обиди.
Истинският проблем е, че у нас е пълно с чукчи-писатели, които не са читатели. Някои хора си мислят, че да прочетат заглавието на дадена статия е достатъчно, за да си съставят мнение за нея. Естествено, че съм отразил „Салют“ и „Мир“ във вчерашната статия. Също така съм писал подробна статия за „Мир“ на КОСМОС БГ. Но това не е достатъчно. Никога не е достатъчно, освен ако няма ежедневно венцехваления на космическата програма на СССР.
Но ако хората осмисляха заглавията, пак би било добре. А то и това не се случва. Вчерашното заглавие беше „Отбелязваме 20 години непрекъснато човешко присъствие в космоса“. Кое точно не е ясно?
Да се върнем на прословутата станция „Мир“, за която бях обвинен, че не съм я отразил достатъчно добре или коректно. Тази станция работи от 1986 до 2001 година. Но за това време тя не е била непрекъснато обитаема. Имало е три прекъсвания на полетите до нея. Първото е между юли 1986 г. и февруари 1987 г., второто е между април 1989 г. и септември същата година, а третото е между август 1999 г. и април 2000 година. Заради всичко това на „Мир“ няма дори едно десетилетие непрекъснато присъствие. Ще кажете, че е почти едно десетилетие. Като в оня космически виц „за много малко не познахте“…
Това са фактите, а на който не му харесват си е негов проблем. Изобщо не омаловажавам факта, че „Мир“ е първата модулна станция. Поздравления и за дългосрочните мисии на космонавти, които обогатиха познанията ни за адаптацията на човешкия организъм към условията на микрогравитация. Но това няма нищо общо с празненството тези дни – а че в космоса всеки ден, в продължение на две десетилетия, има хора в орбита без прекъсване. Две десетилетия! „Мир“ работи без засечки в продължение на почти 10 години, след което започват проблемите. В крайна сметка оцелява десетилетие и половина. А Международната космическа станция продължава да е функционална и след 20 години!
Отбелязването на 20 години човешко присъствие в космоса е важно, защото това е изключителен триумф за космонавтиката – не само технологичен, но и финансов и организационен. Постоянното присъствие не беше прекъснато дори и след тежки моменти като катастрофата на совалката „Колумбия“, пенсионирането на останалите совалки, катастрофите на руските кораби „Прогрес М-12М“, „Прогрес М-27М“ и „Прогрес МС-04“, аварията на „Союз МС-10“. Всички тези събития затрудниха ротацията на екипажи, но въпреки трудностите МКС никога не бе обезлюдена. Може ли да омаловажим всичко това?
За подсигуряването на този успех имат роля и САЩ заради непрекъснатото финансиране на МКС, завършването на строежа посредством совалките, доставката на резервни части и модерни технологии, постоянните ремонтни действия на американските астронавти в открития космос. Имат роля и Европа и Япония, понеже нееднократно проведоха мисии с провизии до станцията. И естествено, огромна роля имат и руснаците. Не само защото в продължение на десетилетие „Союз“-ите бяха единственото транспортно средство. Ролята на Русия може да не е финансова (не забравяйте – модулът „Заря“ е построен с американски пари и е собственост на САЩ, а „Звезда“, дори и да не е собственост на САЩ, пак е финансиран от Щатите, включително и изстрелян с логото на Пица Хът). Ролята на Русия е основно на космически превозвач – естествено, тя е много важна. Но голяма роля изигра и културната разлика, дори и само това, че в Русия човешкият живот има малко по-особена стойност. Представете си какво щеше да стане, ако вместо „Союз МС-10“ беше аварирал кораб „Крю Драгън“. Месеци по-късно все още нямаше да бъде сформирана комисия за разследване на аварията, а полетите нямаше да бъдат възобновени поне година (ако съдим по миналите аварии на американски кораби, минават две). Руснаците не се поколебаха и по-малко от два месеца по-късно изстреляха „Союз МС-11“, независимо че при предишните две пилотирани мисии имаше аномалии – освен „Союз МС-10“, предходният кораб се беше продънил. Руснаците бързо възобновиха пилотираните си мисии без много-много да се мотаят. В Щатите за аналогична авария щеше да има комисии, и комисии на комисиите, докато всички се убедят, че подобно нещо няма да се случи…
Именно миш-машът от различни практики, култури и технологии прави МКС толкова успешен проект, а полетите до орбита не са престанали. Въобще не твърдя, че всички трябва да правят като руснаците – т.е. да не спират полетите дори и да не са елиминирани всички рискове. Но в Щатите го има обратният проблем – след две катастрофи на совалки НАСА се бюрократизира още повече, изискванията към „Крю Драгън“ бяха огромни и това доведе до голямото прекъсване между пенсионирането на совалките и първия полет на частен американски кораб тази година. Когато си затънал в бюрокрация, ти товариш подизпълнителите с бумащина, колеблив си и изстрелваш рядко.
Но Международната космическа станция е започнала като американски проект, строежът е изпълнен с водещата роля на САЩ и с прякото финансиране на САЩ. Без опитът от совалките, без многото натрупани летателни часове от американски астронавти, без да добият опит с ремонтните дейности в космоса на базата на обслужването на космически апарати в орбита, включително ремонтите на „Хъбъл“ в началото на 90-те години, МКС изобщо нямаше да бъде построена. А биомедицинските проучвания на базата на „Салют“ и „Мир“ (а също така и на „Скайлаб“ и „Спейслаб“, не забравяйте!) никой не ги пренебрегва.
Те това са фактите. Знам, че не се харесват на всички. Знам, че съобразно политическите пристрастия на читателите, винаги ще има претенции как пиша материалите на КОСМОС БГ. И аз като блогър съм човек, склонен на пристрастия, подобно на всички хора. Но независимо от моите убеждения, аз оставам верен на фактите. Вече имам дълъг опит и знам, че въпреки че вчера, в събота, си изхабих цял ден да пиша за историята на МКС, вместо да си почивам, надали трудът ми ще бъде посрещнат с цветя и рози. Илюзии за това изобщо не тая. Но ако си мислите, че ще променя начина си на писане и ще започна да слугувам на една или друга идеологическа доктрина, лъжете се.
Фактите преди всичко. Останалото е въпрос на тълкувания.
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
