Лятото в Сан Франциско далеч не е сезон, подходящ за посещение, заради честите мъгли от Тихия океан, студения вятър и температурите, характерни по-скоро за пролетта.
Въпреки това, в една юнска вечер на 2010 г. руският президент Дмитрий Медведев пристигна в хладния севернокалифорнийски град, първа спирка от визитата му в САЩ.
Програмата му обаче не започна с официални събития. Веднага след като кацна на международното летище, Медведев се отправи към дома на тогавашния държавен секретар, Джордж Шулц.
Там се провеждаше прием, на който присъстваше и губернаторът на щата Калифорния, Арнолд Шварцнегер.
Като домакин на частното събитие, Шулц се надяваше да впечатли високопоставения руски гост с прекрасната панорамна гледка, откриваща се от мезонета му, на покрива на един от небостъргачите в Сан Франциско.
За съжаление, обаче, и тази вечер времето не изневери на нрава си: лятната мъгла покри града и скри дългоочакваната нощна феерия.
Все пак разочарованието беше компенсирано от вълнението на Медведев заради срещата с неговия кино идол. Руският държавен глава дори сподели, че още пази видеокасети с филми на Шварценегер.
Това беше само един от многото интересни приеми у Джордж Шулц, на които имах уникалния шанс да присъствам през следващите 11 години.
Благодарение на работата си за една от топ компаниите за ВИП тържества в Калифорния получих възможността да се докосна до онази част от живота на Джордж Шулц, позната само на най-близкото му обкръжение.
Кой е Джордж Шулц?
Джордж Шулц беше един от най-забележителните държавни секретари на САЩ и ще бъде запомнен с централната си роля в прекратяването на Студената война, по времето на президента Роналд Рейгън.
За съжаление, Шулц ни напусна на 6 февруари 2021 г. на 100-годишна възраст.
За смъртта му първи съобщиха от Института „Хувър“ в престижния калифорнийски университет „Станфорд“. Там политикът работи през последните 30 години от живота си.
Роденият през 1920 г. Шулц има богат професионален опит. През 1942 г. завършва с отличие Принстънския университет. В следващите три години служи в морската пехота на САЩ и получава чин капитан.
През 1949 г. се дипломира с докторска степен по индустриална икономика в Масачузетския технологичен институт (MIT). Там преподава до 1957 г. От 1962 г. до 1968 г. е декан в Университета в Чикаго.
Политическата си кариера започва през 1955 г. при президента Дуайт Айзенхауер, като икономист в Съвета на икономическите съветници.
През 1969 г. е назначен за министър на труда при президента Ричард Никсън, а през 1972 г. за финансов министър.
Присъединява се към кабинета на Рейгън като държавен секретар през 1982 г. По това време САЩ и Съветският съюз са в разгара на Студената война.
Опасността от избухването на ядрен сблъсък между двете суперсили е реална, тъй като следват политика на въоръжаване и разполагат със средства за взаимно унищожение.
Благодарение на своята дипломатичност, Шулц способства двете нации да отстъпят от амбициите си за военна конфронтация и им показва пътя към възможен край на Студената война.
Когато Михаил Горбачов идва на власт през 1985 г., Шулц препоръчва на Рейгън да води личен диалог с него. Така под влиянието на Шулц, Рейгън постепенно променя възприятието си за стратегическите намерения на Горбачов.
През 1987 г. двамата лидери подписват договор за ядрените сили със среден обсег. И той се оказва решаващ за слагане край на Студената война.
Макар инициативата за разоръжаване да идва от Горбачов, по това време Рейгън е добре подготвен за преговори именно благодарение на Шулц и Държавния департамент.
Бидейки запознат с тези факти, изпитвах силно възхищение и дълбоко уважение към Джордж Шулц.
За мен той беше изключителна личност с огромен опит, натрупан на най-високи длъжности в правителствено на САЩ.
А приносът му за прекратяване на Студената война – което се оказа катализатор за падането на комунизма в Източния блок, включително промените в България от 10 ноември 1989 г. – ме кара да съм му благодарен за усилията, които е положил в тази посока.
Ерудиция и мъдрост
Има обаче нещо, което винаги ми правеше впечатление при срещите с Шулц: неговото всеобхватно познание, дълбоко прозрение и неизчерпаема мъдрост.
Заради тези си способности, той се ползваше с дълбоко уважение сред топ политици и предприемачи.
Когато се запознахме, Шулц беше на 88 години. Независимо от напредналата си възраст, умът му беше остър като бръснач. Нямаше тема, която да го затрудни.
Въпреки че отдавна беше напуснал държавното управление, политици и президенти продължаваха да го търсят за личен съвет.
Впечатляваше и с отлични маниери. Никога не сядаше на маса преди дамите. Винаги разговаряше с тих глас. Никога не съм чувал да повишава тон или да говори високо. Беше изключително остроумен и много добре разказваше истории, които беше преживял.
Където и да се появеше, ставаше център на вниманието. Всеки можеше да се доближи и поговори с него.
Интересно беше, че щом започнеше да говори, всички напълно се потапяха в темата на разговора. Това ми подсказваше, че нещата, които секретарят казваше, наистина заинтригуваха вниманието на слушателите.
Шулц умееше да изслушва. Седеше спокойно, слушаше внимателно и вземаше думата едва, когато всеки се изкажеше. Не прекъсваше другите и не налагаше мнението си. Беше изключително тактичен.
Имаше изключително богат речник. Умееше да анализира и да разбира събеседниците си, което за мен беше признак на висока култура.
Тези му способности за общуване със сигурност идваха и от опита му в частния бизнес, където добрият тон и умението да изслушваш внимателно са решаващи за изграждането на доверие.
От 1974 г. до 1982 г. Щулц е изпълнителен директор на базираната в Сан Франциско Bechtel Group, компания за инженеринг, обществени поръчки, строителство и управление на проекти.
С мисъл за бъдещето
Когато разговарях с Шулц, винаги ме впечатляваше мисълта му за бъдещето. Мислеше как хората, обществото и светът като цяло ще продължат своето развитие и след него.
През юли 2013 г. Шулц издаде книгата „Проблеми, които ми идват наум. Стратегии за бъдещето“. Имах възможност да присъствам на представяне на книгата в университета „Станфорд“.
По време на събитието, Шулц представи вижданията си как американската икономика да се заздрави и управлява ефективно, доколко се възползваме от новите възможности в областта на енергетиката; говори за борбата с употребата на наркотици и по други теми, застъпени в книгата.
През дългата си политическа и обществена кариера Шулц издава над 50 книги.
В разговори, Шулц често наблягаше колко е важно доверието между хората и как, ако то липсва, нищо не може да се осъществи.
Това той написа и в статия за Washington Post от 11 декември 2020 г., два дена преди рождения си ден: „Десетте най-важни неща за доверието, които научих през моите 100 години“.
„На 13 декември се навършиха 100 години от младостта ми“, започва статията. И продължава:
„През това време научих много неща, но поглеждайки назад, има един урок, който винаги ме е впечатлявал, който научих рано и след това учех отново и отново, а именно: че доверието е най-ценното в света. Когато има доверие в една стая, каквато и да е тя: семейна, учебна, съблекалня, офис, правителствена или военна, в нея се случват добри неща. Когато няма доверие, нещата не се случват. Всичко останало са подробности.“
Наистина, колко мъдро казано! Забелязвах, че именно тази проницателност на Шулц долавяха личности от най-висок ранг, дошли на приемите в дома му.
Сред тях бяха Кондолиза Райс (държавен секретар при президента Джордж Буш), Хилъри Клинтън (държавен секретар в първата администрация на президента Барак Обама), Даян Файнщайн (най-дългогодишната жена сенатор на щата Калифорния), Майкъл Блумбърг (прочутият бивш кмет на Ню Йорк), бившият държавен секретар Хенри Кисинджър, министърът на отбраната Джим Матис (при президента Доналд Тръмп), настоящият губернатор на щата Калифорния, Гавин Нюсъм и много други.
Приемите в дома на Джордж Шулц винаги бяха вълнуващи и интересни за гостите му. Но мисля, че за самия Шулц те бяха емоционално тежки и уморителни.
След края на тези социални събития, Шулц обикновено сядаше с чаша коняк до съпругата си Шарлот и двамата разговаряха тихо. После бавно се оттегляха в спалнята на горния етаж на дома си.
Госпожа Шулц никога не пропускаше да ме помоли, преди тръгване, да загася осветлението и да се уверя, че всички свещи са угасени.
На излизане, тихо затварях входната врата, за да не вдигам шум и си тръгвах, отнасяйки със себе си живия спомен от поредното незабравимо тържество в дома на Секретаря Джордж Шулц.
