Затрогващата и слабо известна история на българи, защитили евреите по време на Втората световна война и впоследствие жестоко преследвани от комунистическия Народен съд и Държавна сигурност, представи на 15 юни 2021 г. в София Хотел Балкан, проф. Вили Лилков, в новата си книга „Доблест и наказание“.
Облечена в тъмночервена корица и с изобразен върху нея детайл от Мемориалната плоча за лекарите жертви на комунистическия терор, книгата възпява подвига на 43-ма народни представители, членове на Българската православна църква (БПЦ), синдикалисти, индустриалци и редови граждани. Начело с политика Димитър Пешев, през 1943 г. те подписват протестно писмо до тогавашния министър-председател Богдан Филов, и така спасяват близо 50 000 български евреи, заплашени от депортация и сигурна смърт в нацистките концентрационни лагери.
След 9 септември 1944 г. обаче комунистическата власт ги обявява за фашисти и врагове на народа: някои от тези спасители биват убити, други са хвърлени в затвори и концлагери, трети са изселени, собствеността им е отнета или са лишени от работа и пенсия. Паметта за тях е заличена.
Книгата „Доблест и наказание“ цели да съживи спомена за тях и почете тяхното дело.
„Тази книга е преди всичко книга за дълга“, каза проф. Лилков пред събралите се над 300 гости в престижния столичен хотел.
„Това е книга за хора, които изпълняват своя граждански дълг. Всички те са минали през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни, и се връщат с кръстове за храброст. Тези хора са изпълнили своя граждански дълг по начина, по който са го изпълнявали на бойното поле.“
Затова, когато пловдивският митрополит Кирил (по това време вече патриарх Български), отива в Ерусалим и там благодарните евреи му казват: „Ваша е заслугата за спасяването на българските евреи“, той отговаря скромно: „Изпълненият дълг не е заслуга“, разказа авторът.
„Това са били едни хуманни хора. Хора, които са разбирали, че това, което става с евреите, не е човешко, че те се нуждаят от подкрепа.“
Именно това дава основание на Емануел Зисман, посланик на държавата Израел в България, през 2002 г. да заяви: „Сега България кандидатства за член на Европейския съюз и трябва изпълни определени политически и икономически условия. Но ако изискването за членство в ЕС беше хуманността, то не България, а Европа трябва да бъде просител“.
„Това е невероятна оценка за българския народ и за неговите най-достойни представители от онова време“, изтъкна проф. Лилков в увлекателното си експозе.
„Когато се появиш в Израел и кажеш, че си българин, веднага срещу теб грейва една усмивка, която казва ‘ти си добър човек’. Това е, защото някой им е разказал за това, какво са направили българите.“
Авторът на „Доблест и наказание“ има възможността лично да изпита признателността на еврейския народ към България. Това се случва през 1995 г., когато той е част от 18-членна спортна делегация на т.нар. Макавейски световни игри, т.е. eврейската oлимпиада, провела се в столицата Тел Авив.
На откриването, делегацията на България се пада след тази на САЩ, наброяваща над 300 души. Така нашата малка, 18-членна делегация, минава пред трибуните. Изведнъж целият стадион гръмва в аплодисменти. Всички стават на крака, а военният духов оркестър на израелските въоръжени сили засвирва „Тих бял Дунав“. Когато поглеждат към оркестъра, виждат един мъж, диригента, който се е обърнал с гръб към музикантите: с лявата ръка дирижира, а с дясната отдава чест. Това е легендарният диригент Ицхак (Зико) Грациани.
„Тогава разбрах, че за добрите българи някой е разказвал в Израел. Имало е такива хора. Разкажете на децата си!“, завърши речта си на фона на бурни аплодисменти проф. Лилков.
Истината за комунизма и спасяването на евреите
Сред почетните гости на премиерата беше кметът на София, Йорданка Фъндъкова. Според нея, книгата „Доблест и наказание“ е ценна, защото разкрива истината.
„Истината е най-важната за всички нас“, каза Фъндъкова специално за Novetika.com.
„За това е изключително важно да има хора като проф. Лилков, който да ни даде възможност да четем, да знаем и да предаваме истината на децата и младите хора. И то истината за две епохи, които са еднакво мракобесни и еднакво трябва да ги помним, за да не се повтарят.“
По думите на столичния кмет, книгата е сериозно научно съчинение и темите в нея задължително трябва да се изучават: темата за Холокоста и за спасяването на българските евреи, както и темата за комунизма и за това, което се е случило със спасителите на българските евреи по времето на комунизма.
Нов прочит на историята
Специален гост на събитието беше Петър Стоянов, президентът на България между 1997 и 2002 г. Бившият държавен глава коментира за Novetika.com значимостта на новото издание.
„Тази книга е много важна, защото е история за спасението на българските евреи и история за спасената българска чест. Но тя може да се превърне и в история за спасението на българската история. Т.е. за нов прочит на онези години, които сме свикнали да характеризираме единствено като мрачни, фашистки години. А точно в онези години, хората, които бяха титулувани като фашисти, направиха този невероятен морален човешки жест.“
Потомък на спасителите
В публиката имаше многобройни потомци на подписалите писмото на Димитър Пешев. Един от тях е Иван Иванов, председател на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и бивш депутат.
Иванов сподели за Novetika.com, че се чувства морално задължен да участва в това представяне на книгата, защото двама негови близки роднини са сред спасителите на българските евреи: неговият вуйчо, д-р Петър Кьосеиванов и дядо, д-р Никола Дуров.
„И двамата имах възможността да познавам; първите ми уроци по политика и принципи в живота съм научил от тях. Всеки разговор с тях беше една лекция.“
Народният ни представител разказа свиден спомен. Когато е на 8 години, през 1953 г., в дома им влизат възрастни мъж и жена. При вида им, неговата баба заплаква на глас. По-късно Иванов научава, че това е нейният брат, Петър Кьосеиванов. Пита с изумление майка си защо баба му плаче, и тя отвръща: „Защото не вярваше, че до края на своите земни дни ще види своя брат.“
Уви, три години по-късно, през 1956 г., „черните врани“, които обикалят тогава из София и арестуват без съд и присъда, изпращат Кьосеиванов за три години в Белене, откъдето той е окончателно освободен през 1959 г.
„И двамата – европейски възпитаници на юридическите научки – бяха лишени от всякаква пенсия, и докато майка ми успяваше да подпомогне моя дядо, вуйчо ми Петър Кьосеиванов, заедно със свои роднини в Долни Богров, отглеждаше зелки и продаваше на пазара.
Тежко и горко на една държава, която не умее да почита, уважава и цени хора, които са я представили достойно и са дали едно лице на страната в целия свят!“
Представените в книгата на проф. Лилков хора са защитили българското достойнство в един от най-трудните периоди на 20-и век: Втората световна война, заяви Иванов. Това е така, защото те са показали, че могат – заставайки пред тоталитарния фашизъм, олицетворяван от Хитлер и фашистка Германия – да не се подчинят на тогавашните разпоредби, властващи в част от окупирана Европа.
„Благодарение на книгата, хората могат да разберат, че независимо дали си гражданин на малка или голяма страна, човешката чест трябва да се носи до живот.“
Уроци за българския народ и памет
За Тома Биков, член на ГЕРБ и бивш депутат, спасяването на евреите е най-интересната, но не достатъчно разработена българска тема: тя не е просто политическо събитие, а част от българската национална идентичност.
„Това е едно от малкото събития в българската история, които лесно можем да обясним на света. Затова е похвално, че се пише книга именно на тази тема.“
Според Биков, спасяването на евреите и наказването на техните спасители ни носи два урока.
Първият е, че като народ, имаме незрялост. Бързата модернизация след Освобождението от турско робство ни прави да изглеждаме възрастен народ, но всъщност сме малко незрели. Ексцесиите с разправата на спасителите се случват и по тази причина.
„Трябва много да работим по този въпрос, за да разберем, че нищо не започва и не свършва с нас. Винаги започваме всичко отначало, правим всичко за пръв път… всъщност не е така“, каза Биков за Novetika.com след премиерата в София Хотел Балкан.
Вторият урок е, че не всичко, което идва отвън, е непременно добро. Понякога се оказваме много по-мъдри от други народи. Например, спасяването на евреите от страна на българския народ е направено по инстинкт, обясни политикът. Германският народ, който е много по-зрял от нас, не е имал този инстинкт.
„Затова трябва да се поучим, че не сме по-глупави или по-безчовечни от другите. Ние сме един нормален народ, който в екстремни ситуации става дори по-добър, отколкото е. Това е наше качество и е причина да имаме много по-високо самочувствие. Трябва да се гордеем и помним този подвиг на нашите предшественици.“
Биков подчерта и ангажимента ни като народ да пазим, помним и приемаме своята история.
„Като общество, имаме ангажимент да съхраняваме паметта. А паметта се съхранява, когато едно общество е готово да приеме всички гледни точки и да ги събере в себе си. Колкото по-голяма е нашата памет, толкова по-мъдри ще бъдем.“
