Вълната от икономически санкции, налагани днес на Русия и Беларус, в никакъв случай не е първият опит в историята на дадена държава да постигне политически цели чрез налагане на търговски ограничения. Но колко успешни са такива санкционни войни и до какво в крайна сметка довеждат те?
Древна Гърция
През 432 г. пр.н.е. по инициатива на известния античен държавник Перикъл Атинското събрание приема т. нар. мегарски псевдопсефизъм. Като наказание за укриване на избягали атински роби и убийството на атински глашатай са наложени санкции на търговците от град Мегара, като им се забранява да търгуват в самата Атина и в пристанищата на Атинския морски съюз. Между другото, според оцелелите доказателства от древни източници, по-специално Сравнителните жития на Плутарх, Перикъл е имал личен интерес за налагането на тези санкции. Така политикът, който губи популярност, се опитва да насочи вниманието на атиняните към проблеми извън Атина. В резултат на това отчаяните мегарци се присъединяват към Пелопонеския съюз, който се управлява от Спарта. Последва война, продължила почти 30 години, която Атина загуби.
САЩ и Великобритания
В по-ново време северноамериканските колонии на Великобритания се възползват от опита на Атина за уреждане на сметките. Отхвърляйки актовете на британския парламент, който в средата на 18 век се опитва да прехвърли част от разходите на Обединеното кралство на отвъдморските колонисти, делегатите на Първия континентален конгрес в Северна Америка обявяват бойкот на цялата търговия със страната майка. Великобритания също се присъединява към войната със санкции и с помощта на своя флот блокира външната търговия на бунтовните колонии и парализира океанския им риболов. Ходът на икономическата конфронтация е описан подробно в труда на американските историци Хенри Комагер и Алън Невинс „История на САЩ. От английска колония до световна сила“ (Ню Йорк, 1991). Търговската война скоро се превръща в редовна – двете встъпили в конфликт страни продължават да „уреждат“ взаимоотношенията си с оръжия в ръце. И на 4 юли 1776 г. Вторият континентален конгрес приема „Декларацията за независимост на Съединените щати“, обявяваща пълен суверенитет и определяща името на новата държава. Британската корона очевидно не е предвидила такъв финал.
Франция
Що се отнася до въвеждането на общоевропейски санкции, авторството без съмнение принадлежи на Наполеон. След загубената битка при Трафалгар през 1805 г. той се опитва да постави британската корона на колене с икономически средства. Така френският император всъщност създава сценарий, според който Белият дом и пъстрата компания от натовски и извъннатовски съюзници се опитват да действат спрямо Руската федерация и Беларус.
Изгубил надежда за военна победа над британската корона, Наполеон се опитва да победи врага, като го изолира на островите, предотвратява търговията с другите страни, затваря европейските пристанища за английски кораби и навсякъде блокира доставката на английски стоки на кораби, плаващи под неутрални флагове. Упорството на Наполеон струва скъпо на французите. В Лион тъкачите са притеснени, защото градът на текстилните работници остава без суровини. Лозарите от Южна Франция се оказват на ръба на бедността, тъй като няма как да изнасят виното си след рекордна реколта. Известният руски историк Евгений Тарле в своя труд „Континенталната блокада“, публикуван през 1913 г., характеризира отношението на зависимите от Франция страни към начинанието на императора с фраза, която може да бъде сто процента приписана на събитията от наше време: „Европа прие указ за блокада с мълчаливо и страшно подчинение. Не без инциденти. Наследникът на шведския трон Наполеонов маршал Бернадот пита един от френските министри как да се държи по време на блокадата и получава съвет: „Все още търгувайте с островната империя“, тъй като бедна страна, каквато тогава е Швеция, няма други източници на доходи“.
Русия
Русия също налага санкции, по-точно е принудена да се присъедини към блокадата на мъгливия Албион след Тилзитския мир през 1807 г., но не спазва стриктно режима на ограничения. По време на аудиенция при Александър I, в отговор на уверенията на царя, че няма внос на санкционирани стоки, френският посланик пита как точно в Русия ще определят, че стоките не са от британски владения. Руският цар отговаря на това, че всеки собственик си е у дома. Същността на посланическия интерес е насочен към това, че по-специално в Санкт Петербург „колониалните“ стоки, чийто доставчик може да бъде Англия, се продават сравнително евтино. Русия, принудена след Тилзит да действа не без оглед на Франция, в никакъв случай не забравя за своите интереси.
Очевидно Наполеон не би могъл да не е наясно с пропуските в неговата версия на „желязната завеса“ от 19 век, но не е искал да отстъпи в нищо. В този смисъл днес има 100% ефект дежавю – както по времето на Наполеон, гласовете на несъгласните със санкциите (този път срещу Русия и Беларус) са потиснати и сведени до общ знаменател. Заобикалянето на санкциите и заместването на вноса не започва от вчера. Съвременните санкции са само поредното утежняване на една политика, която продължава повече от век за създаване на неприятности на руската държава. Курсът към изолация на Съветска Русия, взет зад граница след октомври 1917 г., веднага подтикна към търсене на варианти за противодействие. Сергей Журавлев, заместник-директор на Института по руска история, доктор на историческите науки, обяснява, че след Гражданската война съветското правителство решава да създаде акционерни дружества в чужбина, които са се занимавали успешно с външна търговия. Така във Великобритания съществува съветско-британско акционерно търговско дружество АРКОС, регистрирано като частно предприятие, чиито дъщерни дружества се занимават успешно с банкова дейност, търговия със зърно, кожи, дървен материал и петрол. Подобни функции в САЩ изпълнява съвместното предприятие Amtorg.
Сътрудничеството със съюзниците по време на Втората световна война дава много надежди на Съветска Русия и в чужбина, но след прословутата реч на Чърчил във Фултън тези мечти помръкват. Дълги години Съветският съюз и Западът са разделени от „желязната завеса“. През 1949 г. е създаден т. нар. КОКОМ – Координационен комитет за експортен контрол, който в крайна сметка включва почти всички страни от НАТО и Япония. Комитетът съставя списъци със стоки, чийто износ за СССР и социалистическите страни е забранен, за да ги откъсне от напредналите западни технологии. Всъщност това е постоянен инструмент за блокада.
Опитите за заобикаляне на ограниченията са строго потискани. Японската компания Toshiba, която рискува да продаде на СССР модерни металообработващи машини, сама попада под тригодишни санкции на САЩ и правителството на Страната на изгряващото слънце ѝ налага сериозна глоба.
KOКOM съществува до 1994 г. Тази институция е заменена от т. нар. Васенаарско споразумение с участието на Русия. Между другото Сергей Журавлев си припомня полузабравен епизод от Студената война, когато в крайна сметка санкциите се оказват добри. В началото на 60-те години на ХХ век германските християндемократи, по предложение на американците, торпилират договор за доставка на тръби за газопроводи за СССР. Съветските металурзи бързо постигат забележимо „заместване на вноса“. В Первоуралск стартирането на производството на тръби е придружено от окачване на табела с призив към Бундестага, завършващ с думите: „Вие забранихте продажбата на тръби за нас / И вие сами ще полетите в тръбата!”.
Санкции в спорта
През 1968 г., след навлизането на войските на Варшавския договор в Чехословакия, бойкотът засяга първо спортните прояви в Европа. След това УЕФА се насочва към жребия на участниците в европейските купи, в резултат на което всички „социалистически“ отбори трябва да играят първо помежду си. Футболната федерация на СССР и други заинтересовани държави отказват да се примирят с подобна дискриминация. Апотеозът на нахлуването на политиката в света на големия спорт е историята за бойкота на САЩ и няколко техни съюзници на Олимпийските игри в Москва през 1980 г. след началото на събитията в Афганистан. Интересното е, че американският президент Джими Картър, който започва тази акция по предложение на своя асистент по националната сигурност Збигнев Бжежински, почти четиридесет години по-късно, по собствена инициатива, предава на руските дипломати карти на местоположението на базите на ИДИЛ в Близкия изток. Е, късното прозрение е по-добре от нищо.
Сегашната санкционна политика спрямо Русия и Беларус обаче има фундаментална разлика от всички предишни. Иван Тимофеев, програмен директор на Съвета по международни въпроси на Русия и Международния дискусионен клуб „Валдай“, казва пред „Парламентская газета“, че преди това авторите на санкциите са имали за цел да нанесат вреда на целевата страна, определени лица или са предвиждали постигането на осезаеми политически цели. Сега всички и всичко е под атака.
Кога ще приключат санкциите? Русия и Беларус трябва да бъде подготвени за продължително съществуване под натиска на санкциите, казва Алексей Чепа, първи заместник-председател на комисията по международни въпроси на Държавната дума на Русия. Той илюстрира виждането си за състоянието на нещата пред парламентарния вестник с разказ за „поправката на Джаксън-Ваник“, която е била в сила повече от 20 години. През 1974 г. двама американски политици прокарват приемането на поправката като наказание за СССР за предотвратяване на желаещите да заминат за постоянно пребиваване в Израел. Според поправката на Джаксън-Ваник режимът на най-облагодетелствана нация може да бъде разширен само за онези страни с непазарна икономика, чийто емиграционен режим е признат за либерален. Срещу нарушители на международните норми САЩ налагат санкции, свързани основно с ограничаване на допускането на стоки, произведени в дадена страна от света, до американския пазар. В резултат на това поради липсата на благоприятно третиране съветският износ за Съединените щати подлежи на мита, десет пъти по-високи от обичайните. И без значение колко промени в международните отношения и във вътрешната политика на Съветския съюз са били осъществени, припомня Алексей Чепа, „бариерата Джаксън-Ваник“ стои на пътя към нормалните икономически отношения повече от двадесет години и е премахната едва на 6 декември 2012 г.
Привържениците на политиката за измисляне на проблеми за Русия обаче не спират с едновременното въвеждане на визови и икономически санкции срещу редица руски служители. Достатъчно е да си припомним закона Магнитски, санкциите заради така наречения случай Скрипал и т.н. И не се вижда край на този процес. Президентът на Русия също е скептичен за стопирането на този процес: „Не се съмнявам, че тези санкции така или иначе биха били въведени по един или друг начин, тъй като са били въвеждани през последните много, много години“, каза Владимир Путин на среща с правителството на 10 март 2022 година. Той също така обръща внимание на факта, че след разпадането на Съветския съюз много ограничения са „наследени“ от Русия. Сегашната антируска санкционна политика обаче засяга не само икономиката. Европейският съюз се стреми да институционализира преследването, което се води в Европа срещу руснаците. Ако Брюксел вземе такова решение, тогава целият ЕС ще трябва да започне да го прави. В началото на март 2022 година срещу Русия са наложени 5,5 хиляди санкции, което е повече, отколкото срещу КНДР и Иран, а след признаването на ДНР и ЛНР са добавени около 8 хиляди нови ограничения. Междувременно, според информационните агенции, на 9 април президентът на САЩ Джо Байдън подписва два закона за нови санкции срещу Русия и Беларус – за спиране на нормалните търговски отношения и за забрана на вноса на енергийни продукти.
Времето ще покаже как ще завърши тази санкционна война. Историята обаче вече се е произнасяла по този въпрос.
Автор: Олег Дзюба, 17.04.2022 г.
редактор: potrebitelskikrediti.eu
