Концепцията за санкциите се споменава за първи път в международното право след учредяването на Обществото на народите през 1920 г. По своята същност санкциите са форма на изразяване на несъгласието на страната, която ги прилага, с посоката на вътрешната или външната политика на държавата, срещу която са въведени. В исторически план класификацията на този инструмент на международните отношения включва ограничения в областта на икономиката, дипломатическите контакти, културното и научното взаимодействие.
Икономическите санкции могат да се използват като метод за постигане както на политически, така и на икономически цели. В международната практика терминът „икономически санкции“ се използва в различни вариации. В правната практика на ООН, например в член 41 от Устава на тази световна организация, се използва следното значение на понятието икономически санкции: „Мерки, които не са свързани с използването на въоръжени сили“, което може да включва „пълно или частично прекъсване на икономическите отношения, железопътните, морските, въздушните, пощенските, телеграфните, радио или други средства за комуникация, както и прекъсване на дипломатическите отношения“. В руската правна практика икономическите санкции се определят в съответствие с Федералния закон № 281-FZ като „специални икономически мерки“, които се „прилагат в случаи на комбинация от обстоятелства, които изискват незабавен отговор на международно противоправно действие или недружелюбно действие на чужда държава или нейни органи и длъжностни лица, които представляват заплаха за интересите и сигурността на Руската федерация и (или) нарушават правата и свободите на нейните граждани, както и в съответствие с резолюциите на Съвета за сигурност на ООН.
Законите на САЩ включват редица правни актове, регулиращи използването на икономически санкции, но нито един от тях не съдържа определение на това понятие. Дефиницията на този термин, формирана в Съединените щати, доктринално се основава на тълкуването на икономическите санкции като икономически принудителни мерки, използвани за промяна на поведението на страна, чиито действия се считат за незаконни. Икономическите санкции (включително търговските и финансовите санкции) са икономически мерки със забранителен характер, които се използват от един участник в международната търговия (държава или група държави) по отношение на друг участник, за да принуди последният да промени политическия си курс.
Икономическите санкции се прилагат само от Съвета за сигурност на ООН по отношение на държава (част от нейната територия или конкретни лица), която отказва да изпълни задължения, произтичащи от международните правоотношения. Член 41 от Устава на ООН за поддържане или възстановяване на международния мир и сигурност предвижда следните видове санкции, които се предприемат от Съвета за сигурност: пълно или частично прекъсване на икономическите отношения, железопътни, морски, въздушни, пощенски, телеграфни, радио или друго средство за комуникация, както и прекъсване на дипломатическите отношения.
В условията на съвременния свят и засилената глобализация икономическите санкции могат да се считат за най-разпространения вид санкции. Осъществяването на пълно или частично прекъсване на икономическите отношения, което е посочено в Устава на ООН, предполага последващо разделяне на търговските и финансовите санкции. Международните икономически санкции са колективни принудителни мерки, наложени от Съвета за сигурност на ООН на основание гл. VII от Устава на ООН, за да се контролират международните престъпления и да се осигури възстановяване на световния ред, като се въздейства върху икономиката на нарушителя. Контрамерките са едностранни или колективни принудителни действия от икономически характер от страна или група държави (международни организации), които са пострадали от негативни действия, насочени срещу държавата нарушител с цел постигане на правилното изпълнение на задълженията от нея.
Въз основа на горепосочения документ този орган придобива правото да предприема принудителни мерки за поддържане на международния мир и сигурност. Член 41 споменава, че мерките за санкции включват различни принудителни възможности, които не са свързани с използването на въоръжени сили. От втората половина на ХХ век до наши дни Съветът за сигурност въвежда повече от 30 режима на санкции по отношение на Южна Родезия, Южна Африка, бивша Югославия (2), Хаити, Ирак (2), Ангола, Руанда, Сиера Леоне, Сомалия и Еритрея, Еритрея и Етиопия, Либерия (3), Демократична република Конго, Кот д’Ивоар, Судан, Ливан, Корейска народнодемократична република, Иран, Либия (2), Гвинея-Бисау, Централна Африка Република, Йемен, Южен Судан и Мали, както и във връзка с организацията на ДАЕШ и Ал Кайда и движението на талибаните. Санкциите на Съвета за сигурност могат да бъдат под различни форми, в зависимост от тяхната цел. Мерките за прилагане варират от икономически и търговски санкции до ембарго за доставка на военна продукция, финансови ограничения и забрани за пътуване до определени страни, а също така и забрани за износ на стоки и природни ресурси.
Такива ограничения, според официалната версия на ООН, се въвеждат, за да се осигурят мирния процес на преход, да се предотвратят противоконституционни промени, да се възпира тероризма и да се защитят правата на човека. Целта на икономическите санкции е да принудят властите на определена държава или група държави да вземат важни решения: от сключването на отделни споразумения до значителна промяна в политическата система. Това може да е изтегляне на войските от окупираните територии и присъединяване към международен договор, спиране на нарушенията на правата на човека, провеждане на легитимни избори и прекратяване на подкрепата за международния тероризъм.
Имайки предвид този анализ, можем да дадем следната дефиниция на санкциите: пълно или частично прекъсване на икономическите отношения и/или средства за комуникация, ограничения в търговията и увеличение на митническите тарифи с цел защита на интересите на страната, налагаща санкции, които няма да доведат до нарушаване на международните права на гражданите и ще бъдат валидни за определен период. Санкциите обикновено се налагат от големи развити икономически страни с активна глобална външна политика. Въпреки това в историята има и примери за санкции, свързани с регионални конфликти. Например санкциите на Испания срещу Великобритания (1950-1984) заради спора за Гибралтар. А колективните санкции (Лигата на нациите срещу Италия през 1935-1936 г., ООН срещу Ирак през 1990 г.) обикновено са примери за ролята на Велики сили, които привличат своите съюзници към санкции.
Демонстрацията на решимост е най-честата причина за санкции, особено от САЩ. Дори когато шансът за положителен резултат от санкциите е минимален, политическото ръководство на САЩ драстично засилва реакцията си на действията на други страни. Оказва се, че санкциите се въвеждат, за да не се подкопава авторитетът на Америка във вътрешен и международен план. За да предотвратят възможни проблеми в отношенията си със Съединените щати на световния пазар и да потвърдят своята „приятелска” позиция, техните съюзници трябва да се присъединят към подкрепата на санкционните режими, дори и ако по-късно тези режими се обърнат срещу тях.
Можем да обособим следните видове икономически санкции:
търговски (търговско ембарго, забрана или ограничаване на достъпа до пазари, финансови ресурси и инфраструктура);
технологични (забрана или ограничаване на достъпа до технологии и ресурси, прекратяване на техническа поддръжка и др.);
финансови (блокиране и замразяване на сметки, блокиране на активи в чужбина, ограничаване на достъпа до финансови пазари и др.).
Като се има предвид появата на международните санкции, е важно да се отбележи тяхната способност да се променят бързо в зависимост от текущата международна политическа и икономическа ситуация. Световните суперсили са по-склонни да налагат режими на санкции, което се обяснява с техните широки политически и икономически интереси, богат опит във външната политика и силно влияние дори върху развитите страни. Това потвърждава, че санкциите за тях преди всичко действат като инструмент за натиск. Въпреки че репутацията и авторитетът на държавата оказват силно влияние върху ефективността на режимите на санкции, тяхното прилагане е ефективно само по отношение на малки държави с развиващи се икономики и използването на такъв натиск върху развитите страни ще доведе до въвеждането на контрамерки, което може да причини сериозни щети на икономиката на страната, която въвежда санкции, както се случва при въвеждането на такива санкции по отношение на Руската федерация през 2014 г.
Можем да обособим пет равнища на международни санкции:
1) глобално равнтище – когато се налагат санкции от международни организации като ООН, МВФ, Г-7 и др.;
2) междудържавно равнище – когато се налагат международни санкции от отделни държави или сдружения на съюзни държави;
3) секторно равнище – когато се налагат санкции на отделни държавни институции или сектори на икономиката, участващи в междудържавното сътрудничество;
4) корпоративно равнище – когато се налагат санкции на транснационални, публични и частни компании и корпорации, извършващи външнотърговска дейност;
5) индивидуално равнище – когато се налагат санкции на отделни граждани, вземащи решения, видни политици, общественици или лица, заподозрени в извършване на престъпления.
Тези нива могат да бъдат представени под формата на пирамида, като се оцени степента на въздействие на всяко ниво върху обекта на санкции. Степента на въздействие на санкциите, в зависимост от нивото на санкциите, не е пропорционална и се различава както в качествено, така и в количествено отношение. Схематично това може да се изобрази като обърната пирамида спрямо равнището на въздействие на санкциите (фигура 1). Санкциите, действащи на глобално ниво, оказват най-голямо въздействие върху обекта си, като нанасят щети във всички области на държавния и обществения живот. На междудържавно ниво наложените санкции могат да нанесат значителни щети на цели сектори и отрасли на икономиката, както и да създадат пречки пред дейността на държавните институции, действащи на международното поле. Специфичните за отрасъла санкции се прилагат за най-уязвимите сектори на икономиката, а целевите от своя страна, действащи на корпоративно и индивидуално ниво, имат по-малко въздействие. Те са само предпазна мярка и имат за цел да насърчат опонентите да обмислят и преосмислят позициите си. Корпоративните санкции създават трудности в областта на финансите и технологиите, рефлектират и върху имиджа на компаниите.
Въздействието на личните санкции на индивидуално ниво се отразяват в минимална степен върху световната политика, като целят предизвикването на психологически натиск върху високопоставени служители на държави, заподозрени в извършване на престъпления. Тази класификация на равнищата на санкциите дава пълна представа за това какви области на живота могат да засегнат ограниченията на различни нива. Това дава възможност да си представим какъв невероятно мощен инструмент са тези санкционни режими и какви мощни щети могат да нанесат на държавите и техните граждани.
редактор: potrebitelskikrediti.eu
