Бушмените са етническа група, живееща на териториите на ЮАР, Ботсвана и Намибия, и се считат за коренното население на пустинята Калахари. Всъщност официалното наименование на групата е Сан, но са познати и като Хве Хое и Басарва. Наименованието „сан“ е използвано за бушмените от техните етнически родственици и исторически съперници – групата Хойхой. На техния език тази дума означава „аутсайдер“ и е била използвана като унизително определение. Що се отнася до наименованието „бушмен“, то се налага по-късно и идва от английски език – bush men, което означава „хора от храстите“.
Вероятно обаче първата асоциация, изникваща в съзнанието ви, е тази със симпатичния герой от кинокомедията на Джейми Юис „Боговете сигурно са полудели“, снимана през 80-те години на миналия век. Там сюжетът разказва за първата среща на едно бушменско племе от Калахари с артефакт от външния свят – обикновена бутилка от Кока Кола. Зад привидно комедийния замисъл на филма обаче прозира една тъжна истина – как влиянието на съвременната цивилизация е в състояние да погълне и унищожи и малкото останали непокътнати през времето самобитни култури.
Бушмените са част от Хойсанската група и са свързани с друга етническа общност – Хойхой. Счита се, че са живеят в Южна Африка от над 20 000 години. Заедно с пигмеите от Централна Африка, те се смятат за възможен корен или източник на женското ДНК потекло – т. нар. Митохондриална Ева. Колкото и странно да звучи, бушмените не са негроиден народ. За изследователите те са интересен феномен, който дава светлина върху различни тези в сферата на антропологията и генетиката. Така например, от едно скорошно изследване става ясно, че хората сан са сред 5-те групи с най-високи нива на генетично разнообразие сред 121 отделни африкански групи, обект на изследването. Заради този факт те могат да се приемат за най-основният клон от филогенетичното дърво (схемата за произхода и еволюцията на организмите), обхващащо всички хора на планетата.
Бушменската култура е традиционно на ловци-събирачи, като по време на лов те използват специална жестомимична система за комуникация. След средата на миналия век обаче, те са били принудени от правителствата на страните, на чиято територия живеят, да започнат да се занимават със земеделие.
Общият брой на хората сан е малко над 90 000, като повече от половината от тях живеят на територията на Ботсвана. Като цяло обаче, групата почти няма глас в националната политика и не е една от племенните групи, признати от конституцията на страната. От средата на 90-те години на 20-ти век централното правителство на Ботсвана се опитва да изнесе бушмените от резервата „Централна Калахари“, въпреки че националната конституция гарантира на хората вечното право да живеят там. Всъщност резерватът е създаден още през 1961 г., като неговата първоначална цел е била да пази 5000-те бушмени, живеещи там, от преследващите ги фермери и племена. В последните години обаче правителството води политика за изтласкване на бушмените от техните земи в резервата „Централна Калахари“, за да използва земите за други цели (например добив на диаманти). В продължение на поколения пък бушмените от Южна Африка са поглъщани от цветнокожото население в района и особено от подгрупата грикуа – народ от предимно хойсански произход, който говори африканс и има определени уникални културни белези, които ги отличават от останалите цветнокожи.
Бушмените използват различни хойсански езици – група, която съставлява най-малкия и най-лошо поддържан тип африкански езици. В момента те се говорят само в пустинята Калахари и в една малка област в Танзания. Тези езици са най-известни с използването на цъкащи съгласни като фонеми, което ги прави много странни за хората извън групата, тъй като единствените други езици, използващи цъкания като фонеми, са съседните банту в южна Африка
Бушмен от Калахари, 1986 г.
Бушменско селище в Намибия, 2005 г.
Бушменски рисунки на възраст 1000- 2000 години, близо до град Муреуа в Зимбабве.
Рисунки върху скалите.
Родствената система на бушмените (наподобяваща тази на ескимосите) обосновава тяхната взаимозависимост и начин на живот – те живеят на малки и лесно подвижни групи от по стотина души, като групите са частично свързани помежду си, но никога в племенно общество. Всеки клан има право да използва дадена земя, като групите старателно зачитат тази „собственост“ и се опитват да не преминават върху земята на друга група.
Системата за избор на имената на хората сан е доста странна – при тях има съвсем малко имена (около 35 за всеки пол), като новороденото взима името на някой от роднините си. Заради ниското съдържание на мазнини в храната, жените сан обикновено съзряват полово едва на 18- 19 години и едва тогава започват да раждат децата си. Заради малкото кърма и номадския начин на живот, отделните раждания се извършват през 4 години. Децата в групата нямат други задължения освен игрите, като дори по-възрастните от групата отделят немалко време за разговори, шеги, музика и танци. По традиция бушмените живеят в егалитарни общества, където мъжете и жените имат равни права, а решенията се взимат от всички. Понякога в групата се избира вожд, но той има ограничена власт.
Ръчно запалване на огън.
Основната храна на бушмените са събираните от жените плодове, месо от заловените животни, щраусови яйца (които служат и за съхраняване на водата), както и различни насекоми – скакалци, бръмбари, гъсеници, пеперуди, термити. Хората сан считат, че ако злоупотребят със заобикалящата ги природа, ще бъдат наказани за това – именно по тази причина те не взимат от земята или животните повече, отколкото им е необходимо, за да оцелеят.
Направа на отровни стрели.
рейтинг:
1
2
3
4
5
прочетен: 12833 пъти
(0) коментара
Съобщи за нередност
