Един от най-ефектните храсти, завоювал в последните години заслужена популярност и у нас, е японската дюля (Chaenomeles Japonica).
Името си е получила заради сходството на плодовете й с тези на дюлята – те почти не се отличават по форма, цвят и дори по вкус. Но това, което прави присъствието на хеномелеса в градината толкова ярко и неповторимо, е продължителният, обилен цъфтеж в ранна пролет.
Към рода хеномелес принадлежат четири вида. Тяхната родина е Далечният изток – Китай и Япония. Като културни растения в Европа се отглеждат от края на ХIХ век. Те са листопадни храсти с бодливи клонки и изключително красиви едри цветове. Листата са плътни и блестящи, а плодовете – кръгли, подобни на дюли вкусни и много ароматни.
Узряват в късна есен и при добро съхранение се запазват до февруари. Те са и много полезни, с високо съдържание на витамини и антиоксиданти.
Японската дюля не е трудна за отглеждане. Предпочита откритите слънчеви места и леките плодородни почви със слабо кисела реакция. Понася засушаване, но е най-добре да се полива редовно, особено в горещо лято. Устойчива е на студ – издържа до -30ºС. Цъфти и дава плодове всяка година.
Най-подходящото време за засаждане е през ранна пролет, преди разпукване на пъпките, или през есента. Важно е кореновата шийка да не се покрива и да остане на нивото на почвата. На предварително определеното място е добре да се направи смес от листовка, торфокомпост и пясък в съотношение 2:2:1, да се добавят органически и минерални торове.
От подхранване японската дюля се нуждае три пъти годишно – през пролетта – с азотни торове, след цъфтежа и след прибиране на плодовете – с фосфатни и калиеви. Обикновено нараства бавно по 3-5 см годишно. Подрязване се извършва веднъж на 5-6 години, през лятото, след като е приключил цъфтежа.
Отстраняват се изсъхналите, слаборазвитите или счупени клони. Японската дюля е дълголетно растение – при добри грижи може да живее 60-80 години, при това без да сменя мястото си.
Размножава се със семена, с отводи, делене на храста и с резници през лятото.
Изглежда еднакво добре в групи, като част от композиция и като единично растение подходяща е за живи плетове и за най-разнообразни комбинации.
Най-популярният вид е Ch. Japonica. Той е и първият, пренесен в Европа. Впечатлява с пищната си зеленина и красиви цветове. На височина достига до 3 м. Младите листа имат бронзов оттенък, а възрастните са тъмнозелени. Цветовете са едри, до 5 см в диаметър. Цъфти през пролетта, преди появата на листата. Пъпките не се разпукват едновременно и храстчето е обсипано с цветове в продължение на 3-4 седмици. Плодовете узряват през есента. Първият цъфтеж за растенията, отгледани от семе, е на третата-четвъртата година.
Произхождащият от Китай Ch. Speciosa е по-дребен. Клонките му са бодливи, украсени с плътни блестящи едри листа, които при разпукването си са червеникави, после стават яркозелени, а през есента се обагрят в алено. Цъфти през пролетта с едри червени цветове, които буквално го скриват.
Най-миниатюрната форма хеномелес е маулеята или ниската японска дюля (Ch. maulei). Това декоративно храстче достига едва метър, а здравите му извити като дъга клонки са покрити с бодли, дълги до 1 см. Листата са изумруденозелени на цвят, гъсто разположени по клонките.
Цветовете са кафеникавочервени, 2-3 см в диаметър. Цъфти в продължение на 2-3 седмици.
Маулеята е родом от планинските райони на Китай и Япония. Съществуват различни хибриди, сред които и алпийска форма – храст-джудже, висок около 50 см, трицветна форма – с листа, изпъстрени с розови и бели петънца и ивици.
В резултат на дългогодишна селекция и кръстосване на различните видове, днес съществуват сортове, които могат да задоволят най-разнообразни вкусове и предпочитания – цветовете им варират от традиционните керемиденочервени, през всички нюанси между бялото и тъмночервеното, бели с розово крайче и розови с бяло, жълти с розово крайче, оранжеви, бели, розови и червени кичести форми.
Източник: www.rozali.com
