Понякога организмът изпраща съобщения с
неясно съдържание: или “иди на лекар”, или “бъди спокоен, няма сериозни проблеми”. Лунички, тикове и размити очертания – как да разбираме това и всичко останало?
Откъде се взема гъшата кожа?
В медицинските справочници “мравките” се наричат пилоарекция (според някои тълкувания – пилоерекция). Появява се тогава, когато сте измръзнали или изплашени. Малкият мускул в основата на всеки косъм се свива, кожата се покрива с “хълмчета”. При окосмените бозайници такова приспособление има ясна цел: защита от студ и предупреждение: “Не се приближавай – гневът ми е опасен”. Настръхвайки, козината се превръща в шуба, която задържа слоя въздух между космите, като по този начин загрява тялото. Настръхналата козина действа на враговете заплашително. За нас това е всъщност рудиментарна реакця.
Защо плачем, когато режем лук?
В този момент разкъсваш клетката на това, което е било “облечено със сто палта”. От нея се освобождават ензими – тези, които произвеждат газ, един от сулфоксидите. Достигайки до очите, той влиза в контакт със сълзите. В резултат на това се получава сярна киселина с много слаба концентрация. Но дори и това е достатъчно, за да раздразни лигавиците. Мозъкът незабавно изпраща сигнал до слъзните жлези: да отделят повече течности, за да се почисти окото от чужди тела. И колкото повече лук режете, толкова повече възпаляващ газ достига до очите, и толкова по-силно плачете. По принцип, първоначалният защитен механизъм е насочен към по-малки от човека вредители. Но може и да облекчите домакинските си задължения: преди да започнете да го режете, охладете лука във фризера или го подръжте малко в студена вода. Ниските температури забавят освобождаването на ензимите – така значително ще намалите желанието си да плачете. И започвайте да го режете от върха: в долната част на луковицата е концентрирано по-голямото количество от веществата, които предизвикват сълзене на очите.
.
