ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ЦВЕТЯ

Цъфтеж: януари-декември Семейство: Bromeliaceae (ананасови) Родина: Средна и Южна Америка

Типична за гуцманията е плътната, съхраняваща вода розетка с блестящ венец от дебели листа. Родът наброява около 160 вида. Обикновенно достигат около 40-51 см. Листата им са жилави и твърди във формата на меч.

Гузманията (Guzmania) е от голямото семейство на Бромелиите, наричани още Ананасови, защото от същото семейство е и ядливият ананас. Те са отдавна известни, като стайни растения. Притежават листна розетка от блестящи, зелени и кожести листа. Интересно съцветие се появява от центъра на листната розетка. Цветчетата са малки и обикновено бели. Живеят кратко, но не и съцветието като цяло, защото цветовете се отварят постепенно. Красота на растението придават прицветните листа, които се обагрят в червено и жълто-оранжево, а при по-новите сортови и в лилаво и розово. Ако за тях се полагат грижи, ще останат на растението за няколко месеца. След цъфтежа, майчината розетка умира, но се оформят странични дъщерни, които осигуряват продължаване живота на растението. За разлика от другите бромелиеви растения, гузманията няма бодли по листата, което я прави желано стайно растение.

Отглеждане:

Място: Дали светло или полусенчесто, главното е мястото да бъде топло и влажно. Гуцманията не понася пряка слънчева светлина. Температурите трябва да са между 18 и 22°С.

Влажност и поливане: През цялата година да се поддържа умерена влажност. Непременно да се избягва подаване, защото коренът веднага загнива. В листната розетка трябва винаги да има по малко вода, а за поливане да се използва по възможност филтрирана вода със стайна температура.

Торене: От пролетта до есента растението се тори на рсеки 14 дни с умерено наситен разтвор, през зимата – на около 6 седмици.

Размножаване: Размножаването на Гуцмания  трябва да се прави след като мине цъфтежа. Отсраняват се малките издънки и се засаждат. При условие, че саксията или контейнера е по-малък, това стимулира цъфтежа.

Полезни съвети на градинаря: Водата в розетката трябва редовно да се опразва и да се сменя с прясна вода, иначе ще се получи гниене. Също така е добре да пазите гуцманията от листни въшки, акари и бели мушички.

Мнения от Форума

Белоперонето са дребни, яйцевидни, покрити с лек мъх, което ги прави да изглеждат сребристо-зелени. Те изящно обсипват цялото растение. Цветовете са бели, събрани в класовидно съцветие. Покрити са с големи ярки прицветници, които всъщност създават изключителния декоративен ефект. Цветовете не са дълготрайни и бързо опадат, но прицветниците издържат много дълго. Цветът им в началото е бледозелен, като постепенно грейва в оранжево-червено. Съцветията се образуват по краищата на клонките и приличат на големи шишарки от хмел. Най-ценното качество на белоперонето е практически непрекъснатият цъфтеж, независимо от сезоните.Красивото растение обича светлината, но не понася прякото слънчево огряване. Ако е поставено под преките слънчеви лъчи, листата му пожълтяват и постепенно окапват, което силно намалява декоративността му. Ако пък светлината не достига, ярката багра на прицветниците избледнява.

През пролетта, в началото на март, трябва да прежалите цъфтящото белопероне и да го подстрижете. Всички клонки се съкращават на 1/3 от дължината. Така храстчето придобива компактен вид, бързо обраства с нови клонки и цъфти още по-обилно, като се покрива с ярки увиснали съцветия. По това време се прави и първото прехвърляне в по-голям съд, като се внимава да не се повредят корените. Такова прехвърляне се прави още 2-3 пъти през лятото, защото старият съд бързо отеснява. Няколко дни след прехвърлянето може да се прави вече и подхранване, на което цветето реагира с буйно развитие.

Семейство (род): Акантови (Acanthaceae) Вид: Стайно Цъфтящо Многогодишно Изложение: Частично слънце/полусянка Min t°: 15 Max t°: 25 Поливане: Умерена нужда от вода

Почва: Почвата, която ще допринесе за комфорта на белоперонето, трябва да е богата – смес от градинска пръст, добре угнил оборски тор и торф.

Поливане: През лятото се полива обилно и редовно, а през зимата – умерено, в зависимост от бързината, с която почвата просъхва.

Размножаване: При нашите условия белоперонето не може да завърже семена, затова, за да го размножим, трябва да вкореним резници. Можем с успех да използваме клонките, които сме съкратили при подстрижката. Те ще пуснат коренчета 10-12 дни след като сме ги поставили във вода или във влажна пръст.

Цъфтене: Младите белоперонета зацъфтяват още през същата година.

Тайните на успеха

Светлина: Обилна, но разсеяна.

Вода: През лятото редовно и обилно поливане, през зимата умерено.

Влажност на въздуха: Няма претенции.

Подхранване: На 2 седмици през лятото.

Мнения от Форума

Семейство (род): Ерикови (Ericaceae) Вид: Стайно Цъфтящо Многогодишно Изложение: Слънце Min t°: 12-15 Max t°: 25 Поливане: Опръскване на листата

Отглеждане: Място: За да цъфти обилно, агапетесът трябва да зимува в прохладно помещение с температура 12-15 градуса. Мястото му трябва да е добре огрявано от слънцето.

Поливане: С поливането трябва да се внимава, тъй като в “резервоара” се натрупва значително количество вода, която растението използва при нужда. През лятно-есенния период трябва обилно да се пръска с хладка вода, което може изцяло да направи поливането ненужно.Тъй като е епифитно растение, което расте по клоните на дърветата, агапетесът се отглежда в малки съдове, съобразени с кореновата система.

Почва и подхранване: Почвата, в която се засажда, трябва да е рохкава, богата на въздух, съставена от борова листовка и кисел торф с добавка на малко пясък. Киселинността трябва да е pH 4.5 – 5. За да се аерира достатъчно почвата, съдовете трябва да са добре дренирани и с отвори по стените, които да пропускат въздух. Добре изглежда и расте и в плетени кошници. В периода на цъфтеж и активно нарастване добре се отразява подхранването веднъж седмично с инерални торове.

Размножаване: Размножаването става с полувдървенели резници, които се вкореняват в същата почва, в която се отглеждат възрастните растения. Младите растения започват да цъфтят след две години.

Тайните на успеха Светлина: Нужно му е обилно и продължително слънчево огряване.Вода: През лятото умерено поливане, през зимата оскъдно.Влажност на въздуха: Нуждае се от редовно пулверизиране.Температура: През зимата 12-15 градуса, през лятото 18-25.Пресаждане: При нужда през пролетта.Подхранване: По време на растежа с минерални торове.

Мнения от Форума

Тук трябва да уточним, че не става дума за всеизвестната бяла акация, която ни радва с ароматни цветове в късна пролет. От ботаническа гледна точка тя въобще не е акация, научното й име е Robinia pseudoacacia. Истинската акация се продава в цветарските магазини под името мимоза и е наистина пленителна, когато потъне в цвят.

Акацията (Acacia) принадлежи към голямото семейство Бобови. Родът й е голям – в него влизат около 800 вида вечнозелени дървета и храсти. Всичките произхождат от тропичните и субтропичните области. Като декоративни растения се отглеждат само 50 от тях.

Акациите, отглеждани като стайни цветя, са храстчета с перести листа и ароматни цветове, събрани в топчести или класовидни съцветия. Когато светлината привечер намалее, те се приготвят за сън, като прибират нежните си листенца, а сутрин ги разпускат отново.

За да се развива добре и да цъфти, акацията се нуждае през зимата от прохладно помещение, в което температурата не пада под 10 градуса. Не бива обаче да й се спестява слънчевото греене – тя го обожава.Тогава се полива съвсем оскъдно, за да протече правилно периодът на покой. През пролетта температурата се повишава, поливането също става обилно. След прецъфтяването през 2 години акацията се пресажда в нова почвена смес, която трябва да е лека и пропусклива. При пресаждането може да ни смути особеният мирис на чесън, който се излъчва от корените. Добре е тогава да започнем да каляваме растението, като продължително време го държим при отворен прозорец. Скоро ще можем да го изнесем на открито на балкона или в градината, където да прекара лятото на свеж въздух и силно слънце. Ако ще го настаним в градината, е добре да го извадим от саксията, преди да го посадим на закътано от вятъра място. На всеки 2 седмици е добре да подхранваме с торове за стайни растения. Щом наближи времето на първите слани, трябва да приберем акацията в стаята.

Семейство (род): Бобови (Fabaceae) Вид: Стайно Цъфтящо Многогодишно Изложение: Слънце Min t°: 10 Max t°: 30 Поливане: Умерена нужда от вода

Размножаване: Размножаването става с резници и със семена. Резниците се вкореняват без проблеми през лятото, а семената се засяват между януари и март.

Тайните на успеха

Светлина: Обича силно слънчево огряване.

Вода: През лятото се полива обилно, през зимат а – оскъдно.

Влажност на въздуха: Няма значение.

Подхранване: През лятото

Източник: Градината.бг

Мнения от Форума

Високоспециализирани адсорбиращи власинки, гъсто разположени на листата, поглъщат от въздуха влага и хранителни вещества. В сухия период власинките се напълват с въздух и придобиват сребрист цвят – служат като преграда към вътрешните тъкани. При влажен въздух те поемат бързо вода и я изтласкват в тъканта на растението.

Власинките, също така защитават растението от прегряване и изсъхване, отразявайки слънчевата светлина.

Цветовете, както у всички Бромелиеви са събрани в прости или сложни съцветия – класовидни, метловидни, кистовидни, с ярки прицветници.

След цъфтежа майчиното растение обикновено умира. При правилни грижи до това време то е успяло да образува нови розетки.

Как се “закрепват” въздушните тиландсии в домашни условия: – Може да са залепени за някаква декоративна подпора. – В стъклен съд, на дъното – дебел слой камъчета, отгоре тиландсията. Сипва се вода, която НЕ стига до най-горния слой камъчета.Ако съдът има по-тясно гърло, ще се получи задържане на част от изпаренията и нещо като мини терариум. – Може да се сложат във влажен кокосов грунд.

Някои видове: Tillandsia caput-medusae – с месести изкривени листа, излизащи от крушоподобна основа; цъфти със сини цветчета, излизащи от червени прицветници Tillandsia ionantha – с изящно извити сребристи изострени листа – до 10 см дължина; цветчетата са безстеблени виолетови – когато се появят, вътрешните листа стават червеникави Тillandsia usneoides – прилича на лишей – цветовете са много краткотрайни, но листата около тях променят цвета си и по този начин за дълго запазват своята декоративност. Tillandsia argentea Tillandsia fasiculata Tillandsia juncea Тillandsia stricta Тillandsia tectorum Tillandsia Cyanea – наземна бромелия със зелени листа, розов прицветник и лилави цветчета

Температура: – Пролет, лято – to – 21o – 29oС; – Зимата – to – 18o – 21oС, като е желателно нощните температури да се понижават до 17оС

Поливане: Вместо поливане, растението периодически се потапя в съд с вода (за 20 – 30 min): – Лятото – веднъж на 2 – 3 дни; – Зимата – веднъж в седмицата. В основата на розетката не трябва да застоява вода !

Пръскане: ежедневно, обилно ! В основата на розетката не трябва да застоява вода!

Висока въздушна влажност ! Успешно се отглеждат в затворени терариуми или до стайни фонтанчета с постоянно течаща вода.

Торене: В периода на растеж растението се подхранва с торове в не големи дози – за наземните – 1/2 от дозата, използвана за други цветя, а за въздушните – 1/4.

Пресаждане – за наземните: Tillandsia cyanea се засажда в почвена смес, състояща се от торф, сфагнум (вид мъх), парчета кора и дървени въглища (1: 1: 1: 1/2). Пресажда се веднъж на 2 – 3 години.

Светлина: – От април до октомври – ярка, разсеяна светлина. Трябва да се пази от пряка слънчева светлина през летните месеци! – От ноември до март – преки слънчеви лъчи !

Размножаване: Извършва се чрез разделяне на корена. След като прецъфти старото растение постепенно умира и от него израстват няколко издънки. Разделяйте ги внимателно, без да наранявате корените.

Проблеми: – Ако се появят тъмни петна, означава, че се е появило загниване – обработват се със спирт и се посипват с въглен на прах.

Вредители: – Акари – предпоставка за появата им е недостатъчната влажност на въздуха.

Когато се налага третиране на растението с препарати срещу вредители, трябва да се внимава препаратът да не остане в розетката.

Използвана е информация от self.freeforums.org

Групата на лилиумите (lilium) се състои от многогодишни луковици, повечето от които са много издръжливи. Лилиумите произхождат основно от умерени гористи местности в северното полукълбо, което обуславя непоносимостта им към суха топлина. Обикновено ги откриваме растящи близо до храсти и други растения, които хвърлят сянка на корените и запазват луковиците хладни и влажни.

Отглеждане:

Място: Желателно е да се отглеждат на слънчево и защитено от вятър място. Те спокойно могат да растат както в градината, така и в саксия, поставена на терасата. Само на закрито помещение, като се изключи зимната градина, не могат да виреят. Идеалното място за лилиума е шарената сянка, но хвърляна от растения, а не от зидове.

Почва: Оптимална пръст или глинесто – хумусна градинска пръст със стиромул, перлит или пясък.

Поливане: От май до септември трябва да се полива обилно. Не трябва да се допуска задържане на вода. Особено важно е корените да не се оставят да изсъхват.

Торене: През април и май по повърхността на съда да се поръсва шепа дълготраен тор.

Болести и вредители: Сиво гниене и почвена гнилост на луковиците поради задържане на вода. Вирусни заболявания.

Зазимяване: През октомври и ноември пожълтелите издънки се отрязват. През декември се прибира и зимува на закрито при температура 0-5°С. He трябва да се оставя да изсъхне. През 2 години се пресажда през февруари/март.

Размножаване: Лилиумът е луковично растение и се сади по принцип на средна дълбочина. Най-добре се хваща в периода март-април или наесен – през октомври-ноември. При засаждане дъното на саксията се посипва с едър пясък, корените се разпростират и между тях също се посипва пясък. Най-подходяща е умерено песъчливата пръст, богата на хумус. Добре е и да прибавите чернозем, примесен с листа. Растенията се поливат редовно и обилно и от време на време се поръсват с течен тор.

Още съвети: Придържа се към пръчки или с пръстени. Увяхналите цветове се изрязват и растенията се оставят бавно да се свият. Подходящи за съдова култура са петров кръст (Lilium martagon, със завити листа на цветовете) и златен крем (Lilium auratum – хибриди). Тези цветя не се прекопават, а около стъблата им се поставя добре угнил компост или тор.

Засаждане: Дълбочината на засаждане зависи от начина, по който се вкоренява даденият сорт. При лилиумите с вкореняващо се стъбло се появяват власинки както при основата, така и точно над луковицата, което е причина тези растения да се засаждат по-дълбоко – на 15-20 см. Луковично вкореняващите се сортове се засаждат наесен на дълбочина 5 см. Месестите луковици се поставят в почвата веднага след закупуването им, тъй като има опасност да засъхнат. По принцип луковиците на всички видове лилиуми са доста капризни – ако почвата не е с добър дренаж, те бързо загниват и загиват. От друга страна, изключително важно е когато се засадят, да бъдат полети, за да не изсъхнат. Преди да бъдат поставени в земята, дъното на дупката се посипва с едър пясък, корените се разпростират и между тях също се посипва пясък. На по-високите сортове е добре да се сложат подпорни пръчки. Едва след това дупката се засипва с пръст.

Най-разпространени видове: – ilium auratum – цветовете са куповидни, бели с жълта ивица по средата, осеяни с червеникавокафяви петънца. Lilium bulbiferum – на височина достига от 60 до 120 см, а цветовете са обагрена в оранжево с пурпурни петънца.

– Lilium tigrinum (тигрова лилия) – гроздовидни оранжеви съцветия, гъсто обсипани с кафяви петънца.

– Lilium candidum – съцветията са образувани от бели тръбести цветове – на брой от 6 до 20.

– Lilium martagon – с пурпурен цвят, обсипан с тъмночервени петънца.

– Lilium pumilum – цветовете са червени с дължина до 5,5 см и с обърнати нагоре венчелистчета.

– Lilium regale – цветовете са бели, тръбести, с жълти гърла и силен аромат.

Замията (Zamia) е едно от най-редките растения на Земята. В природата се среща в някои райони на Мексико и в югоизточната част на Флорида. По външен вид напомня палма, но в действителност е от древното семейство на саговите (Cycadaceae). Родът включва двайсетина вида голосеменни растения, които са изключително редки поради преклонната им възраст – историята им датира отпреди милиони години.

В декоративното цветарство се среща само видът Малка замия (Zamia pumila).    Тя има къс (до 10см) клубеновидно удебелен ствол и яркозелени кожести перести листа. Отделните листчета са едри и закръглени, по форма напомнят лъжица. Покрити са с дебел восъчен слой, който ги предпазва от изпарение на влагата, а освен това са и мъхести. Замията е двудомно растение, т.е. има мъжки и женски представители, чиито цветове – шишарки трябва да се опрашат, за да се получат семена. В домашни условия замията цъфти изключително рядко, а за образуране на семена не може да става’ и дума. Качествата, заради които се отглежда, са на първо място красотата на листата и голямата й издръжливост. Расте твърде бавно, но при добро гледане с течение на времето може да достигне 1 м на височина и ширина.

Растението е светлолюбиво, но трябва да се предпазва от пряко слънчево огряванане. При излишно припичане листата пожълтяват. Освен това е и топлолюбиво – понижение на демпературата под 12 градуса може да го убие. Най-добре се развива при постоянна температура 18-22 градуса.

През лятото се полива умерено, като почвата се поддържа постоянно влажна, без да се допуска пресъхване. Излишната влага може да предизвика загниване на корените и по-жълтяване на листата.

През зимата се полива колкото да не загине от жажда. Замията изисква висока въздушна влажност, затова е добре често да се пулверизира и листата да се мият с топла вода.

Размножаването е чрез семена, които се продават от някои фирми, но, общо взето, това е занимание за хора, които харесват сложните задачи. Иначе е най-добре да се купи готово растение. Пресажда се веднъж на 4-5 години, тъй като расте и се развива много бавно.

Почвата трябва да е хранителна и по-тежка: глинеста градинска пръст, листовка, добре прегорял тор и пясък в равни части. Саксията трябва да е добре дренирана.

Източник: Вестник за градината

Мнения от форума

Видове :

– Swizzle – Височина 25-30 см.Подходящо за саксии.Цвят Червен/Бял,Жълт/Червен.

– Short Stuff -Височина 20-25 см.Подходящо за саксии.Цвят: Смес, Червен, Розов, Жълт, Оранжев, Бял.

– Dreamland – Височина 20-30 см.Подходящо за саксии.Цвят: Смес, Оранжев, Кремав, Червен, Розов, Жълт.

– Peppermint Stick – Височина 70 см.Цвят: Смес, Оранжев, Кремав, Червен, Розов, Жълт.

– Zinnita – Височина 70 см.Цвят: Смес.

– Profusion – Височина 30-40 см.Цвят: Смес, Праскова, Червен, Оранжев, Бял.

– Celebration Mix – Височина 30-40 см.Цвят: Смес.

– Oklahoma Mix – Височина 70-100 см.Цвят: Смес.

– Augustifolia Starbright Mix – Височина 35 см.Цвят: Смес. Температура: Цинията понася добре високите температури и сухия въздух.Циниите растат чудесно при температура над 20 градуса

Осветление: Това цвете обича светлината. При засаждането му е препоръчително да му се отдели открито и слънчево място. Така доброто му виреене е гарантирано.

Поливане: Почвата се поддържа леко влажна, но никога мокра.Поливането  да е умерено, като в периода на цъфтеж количеството вода леко се намалява

Торене: През 14 дни се подхранват с тор, който няма подчертано съдържание на азот.

Влажност на въздуха: Цинията понася добре високите температури и сухия въздух, но в период на продължително засушаване декоративната й стойност намалява.

Място: Това цвете може да се отглежда както в  градина така и  в саксия. Тя трябва да бъде разположена на слънчево място, за да може растението да има достъп да много светлина. След като цинията достигне височината, подходяща за отглеждането й в домашни условия, поливането трябва да се намали

Размножаване:Цинията се размножава чрез семена Семената никнат до 10 дни. Те са плоски, бежовокафяви и едри. Никнат бързо – след 6-10 дни, а растенията зацъфтяват след около два месеца от сеитбата или разсад, като разстоянието между отделните коренчета следва да е поне 10 см.

В тропическите райони широко се отглежда ванилията, от изсушените неузрели плодове ма която се получаВа ароматното вещество. От древността до наши дни като лекарствено средство се използуват изсушените грудки на салепа. Главната ценност на орхидеите са техните декоративни качества. С масовото им отглеждане се занимават стотици фирми. Екзотичните цветове са доходно перо в износа на Тайланд, Индонезия, Сингапур, Човекът е създал десетки хиляди нови хибриди — както за букети, така и за саксийно отглеждане, а последната вълна е насочена към създаването на подходящи за стайно отглеждане дребни растения с едри, дълго запазващи се цветове.

В албума ще разкажем за видове от няколко характерни рода орхидеи, които се отглеждат в колекцията на Ботаническата градина на БАН край София.

Род Сypripedium

Около 40 вида двутичинкови орхидеи с пантофкоподобна устна. Разпространени са в умерените ширини на Северното полукълбо. Надземните стъбла отмират всяка година. Сурripedium calceolus — Венерино пантофче. Многогодишно тревисто растение с пълзящо подземно коренище. Стъблото е високо 25—50 см с три-четири елиптични листа. Цветовете са връхни, единични или по два, едри. Околоцветните листчета имат червено-кафяв цвят и са линейно ланцетни. Устната е едра, широко закръглена, жълта с червени петна, рядко с червени жилки-видът е разпространен в умерените ширини на Европа и Азия. В нашата страна се намира най-южното находище — в резервата „Червената скала“ край Бачковския манастир. Малката група е известна от 1898 година. Това е най-едрата европейска орхидея, защитена в Европа (Швейцария) още в края на миналия век. Сега видът се охранява във всички страни, където се среща. Включен е в световната „Червена Книга“.

Род Рaphiopedilum

Около 200 вида двутичинкови орхидеи, разпространени от Югоизточен Китай до Нова Гвинея. Листата са събрани в живееща няколко години прикоренова розетка. Рарhiopedilum delenatii — един от най-забележителните видове, описан през 1922 година от Северен Виетнам. Неземно растение. Листата му са продълговато овални, кожести, тъмнозелени със светли петна. От центъра на листната розетка излиза 15—20 см високо цветоносно стъбло, което завършва с два последователно развиващи се цвята. Цветовете са 6—8 см в диаметър, бели. с променящ се по интензивност розов оттенък. Флагчето е яйцевидно, заострено, а двете странични венчелистчета — широко овални. Устната е широко закръглена. На горната повърхност на колонката (в центъра на цвета) има жьлто и червено петно, които насочват насекомите-опрашители. Пъстрите листа, чистата окраска и пропорционалността на цвета, нежният цитрусов аромат са белези, за които видът широко се използува в хибридизационните програми.

Род Сoelogyne

Един от характерните родове на Югоизточна Азия, наброяващ според различните автори от 140 до 200 вида. Соеlogyne cristata — гребенеста целогина. Епифитно или епилитно коренищно растение. Всяко стъбло има силно задебелено предпоследно междувъзлие — псевдобулба, с два линейно ланцетни листа. Междувъзлията под овално яйцевидната псевдобулба са силно скъсени, обхванати от плътни кожени люспи, в пазвите на които се развиват едно или две висящи (с 2—5 цвята) съцветия. Цветовете са едри (6—9 см), удивително изящни. Околоцветните листчета са снежнобели. продълговато ланцетни, със силно вълнист ръб. Устната е триделна, бяла, с пет гребенести, яркожълти пластинки. Видът е широко разпространен в Източните Хималаи от 1500 до 2500 м надм. височина. Образува големи групи, обилно цъфтящи през сухия сезон. Открит е от Валиш в околностите на Катманду през 1819 година. Една от най-невзискателните, подходящи за стайно отглеждане орхидеи.

Род Тhunia

Обхваща шест вида от Югоизточна Азия, близки до описания. Тhunia marshalliana — туния на Маршал. Хумусен епифит, едро растение (до 1 м) с правостоящи на върха леко извити стъбла. Листата са многобройни, двуредни, по цялата дължина на стъблото, линейно ланцетни, заострени, светлозелени, със сивкав восъчен налеп. Съцветието е връхно и се състои от 4-8 едри цветя. Околоцветните листчета са линейно ланцетни, заострени, с леко вълнист ръб, чисто бели. Устната е продълговатояйцевидна, фуниеобразно завита, наситено жълта, покрита с гъсто разположени перести власинки. Родината на този вид е Бирма, където той се среща в нископланинските зони с изразен сух сезон. При отглеждане в култура изисква богата хумусна почва в моделиране на продължителен сух период.

Род Dendrobium

Това е вторият по обем род в семейството (над 1000 вида). Разпространен е на огромна територия от южните острови на Япония до Тасмания, от западните райони на Индия до островите Самоа на изток. Dendrobium nobile – благороден дендробиум. Епифитна орхидея с прави или извити, 50-100см дълги, месести стъбла. Листата са многобройни, широко ланцетни, тъпи, с добре развити, обхващащи стъблата влагалища. Стъблата се развиват за 4-6 месеца през влажния сезон. След около година листата опадват и през сухият сезон във възлите на стъблото се развиват двуцветни съцветия. Цветовете са едри – 7-9см. Околоцветните листчета са продълговата елиптични, с леко вълнист ръб, с розово-пурпурна, постепенно изсветляваща към центъра на цвета окраска. Устната е широка, неправилно фуниевидна, кадифено влакнеста, в средата с голямо тъмно пурпурно петно. Естествено разпространен в светли, полулистопадни гори в Хималайте, Южен Китай, Бирма, Тайланд. Изключително популярен в културен вид, с множество разновидности. Dendrobium bigibbum – средно едра епифитна орхидея. Стъблата са до 40см високи, месести, в горната част с 4-7 линейно ланцетни, заострени кожести листа. Съцветията са странични, от пазвите на листата, с 2-12 цветя. Едно стъбло образува съцветия 2-4 години поред и възрастният, обилно цъфтящ екземпляр, е изключително декоративен. Цветовете имат размери 5-7см и са наситено пурпурни. Венчелистчетата са широко закръглени, чашчелистчетата-заострени. Устната е триделна, с изправени странични дялове, в средата с тъмнопурпурни жилки. Шпората е двувърха, откъдето произлиза видовият епитет. Естествено разпространен в Североизточна Австралия и близките острови. Емблема на щата Квисланд. Много близък до Dendrobium phalaenopsis от островите Танимбар. Тези два вида са в основата на редица култивирани сортове, особено популярни в Малайзия и Индонезия.

Род Sobralia

Около 60 вида наземни орхидеи от тропиците на Новия свят. Имат високи, незадебелени, наподобяващи житни растения стъбла и едри цветове. Sobralia macrantha — едроцветна собралия. Стъблата достигат до 2 метра. Листата са ланцетни, дълго заострени по цялата дължина на стъблото. Съцветията са връхни, с 2—3 последователно развиващи се цвята, формата на едрите (до 20 см) розово-лилави цветове силно напомня на катлея. Цветът остава свеж само 3—4 дни. Нежен е и не издържа транспортиране и поради това видът не се среща в култура освен в ботаническите градини. Естествено разпространен в Мексико и Гуатемала, във влажни сенчести места, от 2000 до 3500 м. надм. височина.

Род Cattleya

Безспорна кралица на орхидеите, символ на нежност, красота, аристократизъм. Родината на около 60 вида и множество разновидности е тропическа Америка. Cattleya persivaliana — катлея на Пърсивал. Стъблата са до 25 см високи, месести, сплеснати, еднолистни. Долните хоризонтални части на стъблата образуват коренище, на което се развиват дълги, шнуровидни корени. Съцветието е връхно, обикновено двуцветно. Цветовете имат диаметър 11—14 см и са розово-лилави. Трите външни околоцветни листчета са ланцетни, двете вътрешни — ромбично яйцевидни, леко вълнисти. Устната е тръбесто завита, разширена в предната част, силно вълниста, по края лилава, а в средата — пурпурна. Един от най-красивите видове на рода, разпространен във Венесуела от 800 до 1300 м надм. височина. Расте по стволовете на дьрветата или по скалите. Cattleya bowringiana — катлея на Боуринг. Стъблата са високи до 30 см, месести, разширяващи се в горната част. Всяко стъбло завършва с два продълговато ланцетни кожени листа, между, които се развива връхно съцветие, носещо 5—15 цвята. Цветовете имат диаметър 8—10 см и са розово-лилави. Устната е пурпурна с яркжълта централна част. Произхожда от Гуатемала и Хондурас, където се среща от 1000 до 1700 м. надм. височина и цъфти през есента.

Род Jumellea

Неголям род — около 40 вида от оригиналната група на Ангрекоидните. Своя разцвет те достигат на Малагашките и Маскаренетите островни групи. Както за формата, така и предимно за бялата окраска на цветовете често ги наричат „звездите на островите“. Jumellea sagittata — стреловидна юмелея. Това е орхидея, чието стъбло със силно скьсени междувъзлия нараства през целия живот на растението. Веднъж годишно се образуват множество едроцветни съцветия с бели, 3,5—4 см едри цветове. Родината на този вид е Мадагаскар, където той обитава разредени храстови съобщества на окло 900—1200 м надм. височина в скалисти райони с добре изразен сух сезон.

Видове: Съществуват повече от 10 000 сорта камелии, като асортиментът постоянно расте.

Период на цъфтене: Зимата и пролетта.

Цветове: Големи красиви бели, розови, червени или пъстри цветове, които достигат от 4 до 10 см.

Място: Камелиите са изключително всискателни към температурата. Трябва да им се осигури прохладнио помещение и светло място, до което обаче не достигат преки слънчеви лъчи. Единствено когато залага цветните си пъпки – обикновено през юли-август, температурата трябва да е около 20-25 градуса. По-късно, докато пъпките съзряват, не трябва да превишава 15 градуса, а по време на цъфтежа оптималните градуси са 8-10.

Почвата в саксията трябва да се поддържа умерено влажна, да не се допуска нито пресъхване, нито преовлажняване. През зимата трябва редовно да се пулверизират листата и пъпките, но цветовете трябва да се пазят. Водата за поливане и пръскане трябва да е мека (дъждовна или снежна) или допълнително омекотена.

Размножаване: След прецъфтяването започва пресаждането й с резници. Засаждането на младите растения трябва да става от средата на април до средата на юни. Необходимо е да се изкопае дупка, като на дъното на саксията трябва да се направи хубав дренаж от чакъл или керамзит. Почвата трябва да е смес от равни части градинска пръст, компост и торф. Поставете саксията на полусянка откъм северната или северозападната страна на стената.

Торене: Растението се подхранва през цялата година с изключение на юли и август. След като камелията прецъфти, е добре да се подхрани със силно разреден тор. В края на юни подхранването се прекратява.

Осветление: Ярка светлина, но далеч от преките слънчеви лъчи.

Поливане: Целогодишно се поддържа умерена влага. Използвайте хладка вода за поливане. През юли и август се намалява значително поливането, за да спре растежът на клоните и да се заложат цветните пъпки.

Презимуване: Прибират се преди настъпване на нощни застудявания. До отварянето на цветовете по възможност да се спазва температура до 12°С, а по време на цъфтежа под 15°С. Листата и пъпките често се напръскват. Полива се съвсем малко. При необходимост след като прецъфти (най-късно в края на юли) се пресажда.

Вредители, болести: Въшки, ръждива мана, изпадане на листата, ако зимува на много топло или при неправилно гледане през лятото.

Не обича да общува със съседките си и често в близост с друго цвете загубва голяма част от пъпките и цъфтежът не е обилен, както се очаква. Също не търпи да се мести и обръща саксията й особено по време на цъфтежа й.

Съвети: Растенията, купени от магазина, не трябва да се внасят веднага в помещението, необходимо е да се държат известно време на хладно място и чак след това да се сложат в стаята. Избягвайте резитбата на камелията,  освен ако е загубила добрата си декоративна форма или трябва да се премахнат болни клонки. Ако листата на камелията окапват. Няма място за безпокойство, ако това става в ограничени количества. Ако обаче цялостно жълтеят, капят и цветовете са оскъдни, става въпрос за хлороза, тоест недостиг на хлорофил. Силно варовита почва, прекалено поливане или обратно, продължително засушаване са в основата на този проблем. Друга възможна причина са резки промени в температурата. Реагирайте незабавно. Изкоренете растението, отстранете пръстта от корените и ги измийте на течаща вода. Подрежете леко корените и поокъсете клонките. Проверете дренажа и засадете отново в друга пръст. Цъфтежът на камелията може да се регулира. За да се задържи, е необходимо напъпилото растение да се пренесе в тъмно и влажно мазе, където температурата е около 8 градуса, като не забравяте да поливате. Две седмици преди желания срок за цъфтеж растението трябва да се пренесе на топло и светло място. В никакъв случай камелията не трябва да се оставя близо до радиаторите вкъщи. Листата се покриват с чернилка,  гъбичка, която се разнася от гъсеници. Напръскайте камелията със специален за целта инсектицид. Пъпките на камелията падат, преди още да са цъфнали. Причината е същата, като при окапването на листата – липса на вода или прекалено поливане.

Папратите са едни от най-древните висши растения, разпространени по цялото земно кълбо. Многократно се е променял климатът, едни растения са измирали, появявали са се други, а папратите са успели да се приспособят и са достигнали до наши дни, като поразяват с многобразието си. Въпреки че никога не цъфтят, много от тях са любими стайни цветя, които се отглеждат лесно и безпроблемно, стига да знаем откъде произхождат.

Изисканата папрат Pteris cretica (критски птерис) принадлежи към голямото семейство Птерисови, разпространени из Средиземноморието и Югоизточна Азия. Името й идва от гръцката дума птерон, която означава крило и прави алюзия с формата на листата. Това е тревисто вечнозелено многогодишно растение с пълзящо коренище. Листата са кожести, продълговати, до 55 см дълги, растящи на дълги голи дръжки, на цвят са маслиненозелени. Състоят се от сегменти, първите от които са ланцетовидни и остро назъбени, а вторите – целокрайни, по-тесни, по краищата им са разположени кафявите спори.

Популярни за домашно отглеждане видове и култивари:

Pteris cretica Albolineata Pteris cretica Mayi Pteris cretica Wimsettii Pteris ensiformis Evergemiensis Pteris straminea

Птерисите са сравнително лесни за отглеждане.

Вода: През лятото трябва да се полива често, без да се оставя да подгизва, заради което е добре саксията да е с дренаж. Зимата може да се остави почвата да засъхне леко между поливанията. Изсъхването на листата е нормално. Изрязват се максимално ниско.

Местоположение: Сянка, полусянка. Пъстролистните видове изискват повече светлина, без пряко огряване от слънцето. Добро изложение за птерисите е северното.

Температура: Зимата да не пада под 13-15º С. А през лятото успоредно с повишаването на температурата, да се увеличава и въздушната влажност.

Размножаване: Може да става чрез спори. Малките растения е добре да се сложат в отделни саксийки, като се следи почвата никога да не засъхва. По-лесен е начинът с разделяне на коренището, за предпочитане през пролетта. Най-подходящо е засаждане в торф и перлит.

събота 29 октомври 2011 – 11:27:05 Шизантус е едногодишното растение често се избира за пъстрите цветни композиции. Цветовете му са многократно разчленени. Немците го наричат „насечено“ или „пеперудено“ цвете.
петък 13 май 2011 – 10:23:26 Памуче е едногодишно саксиено цвете, достига височина до 50см.
понеделник 17 май 2010 – 11:47:06 Името идва от гръцката митология. Хеба е била дъщеря на Зевс и Хера. Има над 100 вида от тези вечнозелени храстчета, които за съжаление не издържат на ниските зимни температури. Листата на хебата са месести и блестят.
понеделник 17 май 2010 – 10:41:25 Хелиотроп е род популярни градински цветя, който включва между 250 и 300 вида. Името идва от “helios” – слънце и “tropein” – обръщам, защото хелиотропа обръща листа към слънцето.
събота 13 февруари 2010 – 15:36:27 Агапетес са кожести и блестящи и дори когато не цъфти, благодарение на тях агапетесът е красив и декоративен. Цветчетата излизат по едно или по две от листните пазви от декември до март.
четвъртък 15 януари 2009 – 07:43:18 Другото име на лилиума е „Звезда на земята“. Легендата разказва, че когато падащите звезди докоснат земната повърхност, се превръщат в цветя. И тези цветя са лилиумите. В античността го подарявали на любимата жена като знак за обич.

Ботаника Листата на повечето видове са 5-15 сантиметра дълги. Повечето рози са широколистни. Цветчетата на повечето видове имам пет венчелистчета от рози, с изключение на Rosa sericea, който обикновено има само четири. Всяко венчелистче е разделено на два отделни лоба което е обикновено бяло или розово, въпреки че в няколко вида са в жълто или червено. Плодът на розата е зрънце и се нарича шипка. Розите които създават отворени и изправени цветя са привлекателни за пчели и други насекоми, като по този начин се повишава възпроизвеждането. Някои птици, особено сипки, ядат семената на розата.

Видове Rosa canina: Кучешка роза, шипка Буш Rosa chinensis: Китай роза Роза dumalis: синьозеленикава Кучешка роза Роза gallica: галска Роза, френска роза Роза gigantea Rosa glauca Rosa laevigata Роза majalis: Канелна роза Rosa moschata: Муск роза Роза multiflora: Роза мултифлора Rosa persica Роза pimpinellifolia Rosa roxburghii Rosa rubiginosa: Шипка Роза rugosa: Rugosa Роза, японска роза Роза stellata: цариградско грозде Роуз, Сакраменто роза Роза virginiana  Вирджинска роза

вредители и болести Розите са предмет на редица заболявания. Основното насекомо което засяга розите е aphid (зелена листна въшка). Пръскането с инсектициди на розите често се препоръчва, но трябва да се извърши грижливо, за да се намали загубата на полезни насекоми. Розите също са използвани като хранителни растения от ларвите на някои пеперуди и молци.

Отглеждане Светлина: Когато избирате място за засаждане на розите в градината ви, имайте предвид, че те се нуждаят минимум от 6 часа слънчева светлина на ден. Поливане: Ако попадне вода по листата на розите, в повечето случаи по тях се появяват тъмни петна и като цяло растението заболява. Винаги поливайте розите в корените. Почвата не бива да подгизва. По – добре поливайте обилно веднъж в седмицата, вместо няколко пъти по малко, за същия период. Ако преполеете вашите рози, те ще изсъхнат. Поливайте рано сутрин или привечер. Засаждане и почва: Веднага след като земята се поотпусне през пролетта, обърнете пръстта с дълбочина, колкото е бела. За да направите почвата по – рохкава, добавете торфен мъх, изгнили листа и едър пясък. Почвата трябва да бъде обработена поне месец преди засаждането на розите. Почистване: За да бъдат здрави вашите рози, е необходимо често да ги почиствате от увехналите листа и венчелистчета и от листата с тъмни петна. За да премахнете тъмните петна, разтворете 1 супена лъжица готварска сода и 1 супена лъжица течен сапун в 4 – 5 литра вода и напръскайте листата с получената смес.

Подрязване: Винаги отрязвайте клончето малко над най – горната пъпка. Използвайте остър нож или градинарска ножица. Не подрязвайте храста през есента. За да насърчите растежа, винаги отрязвайте издънките над разклонението, от което излизат пъпките. Зазимяване: Следвайте тези три лесни стъпки,за да сте сигурни, че вашите рози ще се появят следващата година още по-хубави и големи. Ключът към защитата на вашите рози от студа е да засадите видове, които са надеждно устойчиви на климатичните условия във вашия район.

Три стъпки на защита:

Стъпка 1. Отстранете листата и други остатъци около растението. Ако желаете също бихте могли да скъсите стеблата до 30 см. Стъпка 2. Направете обръч, подобен на яката на пиле, около растението. Използвайте бамбукови стебла и дълга тел, за да оформите цилиндрично заграждение около храста. Стъпка 3. Добавете почва и естествена тор. Натрупайте градинска почва около храста, така че купчината да покрие 30см. от растението. След като почвата замръзне я покрийте със слой от слама, листа или друг вид лека тор. Следващата пролет ще трябва да отстраните защитата от растението, преди да са пробили пъпките. Просто махнете теленото ограждение, почвата и листата.

Защита на пълзящи рози.

Ако се съмнявате в устойчивостта на вашите пълзящи рози, бихте могли да използвате по-горе описаната техника, давайки им по-добри шансове да оцелеят след суровата зима. Стъпка 1. Отстранете стеблата от тяхната опора. Внимателно издърпайте стеблата от тяхната опора и ги притиснете леко, така че да останат легнали на земята. Стъпка 2. Покрийте стеблата с почва. След като почвата замръзне я покрийте със слой от слама или листа. Стъпка 3. Следващата пролет, веднага след като почвата позволи,поставете стеблата в старото им положение, прикрепяйки ги отново към тяхната опора.

Групи Рози: Диви рози Стара Градинска Роза Алба Gallica Дамаска Centifolia или Прованс Мос Китайска роза Портландска роза Бърбън хибридни Вечен хибридни Муск Бермуда „Мистериозна“ Роза хибридни Rugosa Съвременни Garden Roses хибридни Чай Polyantha Floribunda Grandiflora Миниатюра Катереща се / бродеща Английска / Дейвид Остин Канадскa Харди Roses

История Розата винаги е била на пример за красота и има дълга история и символика. Древните гърци и римляни я свързват с тяхните богини на любовта Афродита и Венера. В Рим дива роза е била отглеждана на входа на залата, където са се обсъждали секретни или поверителни въпроси. Фразата sub rosa, или „под розата“ е означавало да се пазят в тайна научените наща. Ранните християни идентифицирани пет венчелистчета от рози с петте рани на Христос. Въпреки това тълкуване, техните ръководители са колебаят да приемат това,  поради своята връзка с Рим. Червената роза е символ на кръвта на християнските мъченици. Розата по-късно се свързва и с Дева Мария.

Символика A Red rose – Червената роза Розите са древни символи на любовта и красотата.  Розата е свещена за богини (включително и Изида и Афродита), и често се използва като символ на Дева Мария. „Роза“ е розово или червено в различни езици като романски езици, гръцки, и полски. Розата е национално цвете на Англия и Съединените щати а също и символа на  Ръгби. То е цвето на Йоркшир и Ланкашър в Англия (Бялата роза и червена роза, съответно), от Алберта (дивата роза) в Канада, както и на столица Исламабад в Пакистан. Портланд, Орегон се счита за „Града на розите и ежегодно там се  провежда фестивал на розата. Червената роза (често държаща се в ръка) е символ на социализъм или социална демокрация, то се използва и като символ на британските, ирландските, френските, испанските, португалските, норвежките, датските, шведските, финландските, бразилските и холандските социалистически партии. Като символ, Червената роза е била използвана като отличителен знак в улични протести май 1968 година в Париж.

Изкуство Розите често се изобразяват от дейците на изкуството. Френският художник Пиер-Жозеф Redouté рисува една от най-подробните и красиви картини на роза. Анри Fantin-Латур също рисува предимно цветя, включително и рози. Розата „Fantin-Латур“ е кръстена на него. Други импресионисти включително и Клод Моне използват в картините си рози.

Парфюмът Розовите парфюми са направени от цветчетата на розите или розово масло, което е смес от летливи етерични масла, получени чрез парна дестилация на натрошени листа от рози. Техниката е с произход от Персия (думата роза е от персийски), и след това се разпространява в Арабия и Индия. В днешно време около 70% до 80% от производството е в Розовата долина близо до Казанлък и в Qamsar в Иран и Германия. В Мека се мият всяка година с иранска розова вода от Qamsar. В България, Иран и Германия се използва Rosa damascena „Trigintipetala“ за розово масло. Във френското розово масло се използва Rosa centifolia. Маслото с бледо жълто или жълто-сив цвят, понякога се нарича Rose Absolute масло.

Много малко от нас знаят, че част от стайните растения могат да донесат в дома ни любов, успех и богатство.

Например изящните бегонии, азалия и мушкато помагат да успеем в живота. В част от азиатските страни има вярване, че ако имаме азалия в дома, ще живем дълго и щастливо. Ако имаме поставено мушкато до азалията това ще ни донесе изобилие и благоденствие. Условието е да са близо едно до друго.

Предполагам сте слушали за „дървото на парите“. Има основателна причина да се казва така. Според легендата това цвете носи пари и богатство в дома ни. Желателно е в саксията му да се зарови някоя монета. Истинското име на „дървото на парите“ е пахира. Ако има цвят успеха ни е почти гарантиран.

И други цветя носят пари и богатство в дома ни. Някой от тях са юката, папрата, астрофитиума и аспарагуса. Кактуса ороя например спира апашите и крадците. Цветето „бамбук на щастието“, чието истинско име е Драцена „Сандериана“ е символ на финансовото благополучие и успеха. Поради тази причина е желателно всеки бизнесмен да има това цвете в офиса си. За да привлича парите е необходимо да завържите червена или златиста лента или наниз от три монети около стъблото на драцената. За привличане на клиенти е добре да засадите в офиса си мента, а за силно привличане на пари е добре да имате бугенвилия.

L`anthurium scherzerianum (розово фламинго) Най-често предлагания за отглеждане в стайни условия вид. В момента на покупката има един-два цвята, но е добре да проверите сред листата дали има нови пъпки. Цветовете се задържат от 4 до 6 седмици, но не излъчват никакъв аромат. След това падат и цъфтят нови, като процеса е по-жив лете и доста забавен зима. Най-подходяща саксия за него е тази с размери 12-13см в диаметър за растение с височина 30см.

За да цъфти Aнтуриумът не изисква никакви специални грижи. Единственото условие е да му осигурите достатъчно влажност и топлина на въздуха.

Температура: 18-24° С , през зимата – не по – малко от 15° С. Поливане: Полива се с възможно най – мека (дъждовна) вода. Както азалията и въобще блатистите растения, антуриумът има нужда от реагираща на киселини почва, ето защо, ако водата, а която го поливате, съдържа варовик, листата ще пожълтеят. Поливайте повече пролетта и лятото, а през зимата – умерено. Подхранване: Веднъж на 2-4 седмици през пролетта и лятото. По време на растежа се препоръчва да се добавя течен тор към водата. Почва: Най – добре антуриумът расте в груба, хумусна почва, която пропуска добре водата. Добре се развива и в готови смески. Добра комбинация е пръст, торф и пясък в съотношение (1:1:1), като се добавят малко дървесни кори и дървесен мъх. Влажност: Обича високата влажност на въздуха.Често трябва да се пръскат листата. Светлина: Антуриумът обича светлите места, не обича пряката слънчева светлина. Размножаване: По – лесно е да се отделят малки екземпляри или отделни отводи, който почти винаги се вкореняват. Още по удобен е метода с въздушни отводи, където на стъблото бързо се образуват нови корени.

Лалето (Tulipa)е род цветя, богат на видове и голямо разнообразие от сортове. По своята красота, разнообразие на форми и багри на цветовете лалето заема едно от първите места между луковичните цветя. Цветовете са с широко камбановидна форма, по един на цветоносна дръжка, всевъзможно оцветени с изключение на синьо.

Различните сортове достигат височина от 20 до 70 см и цъфтят от март до май.

Родината на лалетата е Турция. Името са взели от думата тюлбенд, която значи тюрбан, най – вече поради формата на чашката.В Холандия лалетата са пренесени от Персия. Лалетата са едни от най – лесно отглежданите цветя за градината. Те са многогодишни.

Лалетата могат да бъдат засадени с други многогодишни, храсти, дървета и трева.

Лалетата са обичани във Франция, Дания, Белгия, но Холандия надминава всички. В началото на ХVІІ век страната на лалетата е обхваната от истинска „лалемания“. По това време вече са създадени много нови разцветки и форми. Всеки селекционер се стреми да създаде свое, неповторимо лале, а цените на луковиците са баснословни – понякога надминават многократно тежестта си в злато. Дори когато първоначалната еуфория поутихва, изкуството на селекцията продължава да се предава от поколение на поколение.

Лалето изисква топли и слънчеви места, но расте добре и на полусянка. Най-подходящи за него са глинесто-песъчливите почви. Полива се само ако пролетта е суха. Луковиците се изваждат всяка година, когато листата започнат да жълтеят – обикновено в началото на юни. Просушават се в щайги на сенчести и проветриви места, почистват се и се пазят до есента, когато отново се засаждат. Почвата за луковиците трябва да е добре отцеждаща се, пореста. Задължително се добавя органична тор, торфен мъх или други богати на хумус съставки. Тези материали следва да се поставят на дълбочина 30 – 40 см., така че новата коренова система да има шанса да израсте. Можете да добавите малко тор, която да е премесена с пръста. В прекалено мократа почва може да се развият гъбички. В същото време луковиците могат и да изсъхнат, поради задушаване, ако почвата е прекалено сбита и в нея няма достатъчно кислород. През пролетта, в края на сезона, почистете растенията от цветовете, преди да са нападали върху листата. Ако не го направите, цветята може да загният и загинат. Шест до осем седмици извадете лалетата от земята, почистете ги добре от пръстта и ги оставете на сухо и проветриво място, където да презимуват.Когато садите лалетата (най – добре през октомври – ноември) наторете и полейте луковиците. Дълбочината трябва по правило да е три пъти дължината на луковицата. Лалетата не трябва да се садят на много близко разстояние.През 1981 година в Холандия е приет международен регистър за наименованията на лалетата, според който те се делят на четири групи, включващи 15 класа:I група – ранноцъфтящи Обикновени ранни лалета Кичести ранни лалетаII група – средноцъфтящи Триумф-лалета Дарвинови хибридиIII група – късноцъфтящи Обикновени късни лалета Лилиецветни лалета Ресничести лалета Зеленоцветни лалета Рембранд лалета Папагалови лалета Кичести късни лалетаIV група – видове лалета и техните хибриди Лале на Кауфман, неговите разновидности и хибриди Лале на  Фостер, неговите разновидности и хибридиЛале на Грейг, неговите разновидности и хибриди Диворастящи видове лалета, техните разновидности и хибриди.