Разказите на хора, изпадали в клинична смърт, твърде много се доближават до сънищата. Снимките, направени на пациенти по време на сън, показват, че тялото прави постоянни усилия, за да избегне прекалено голямото физическо отпускане. Обикновено се въртим и се обръщаме най-малко двадесет пъти за една нощ и то с цел да не оставяме обездвижени мускулите си.
Многобройните опити да се разбере естеството на съня и на мозъчната дейност завършват с оприличаването им с различни уреди като радио, телефон, телевизор и накрая, в днешно време, с компютър. Някои съвременни изследователи твърдят, че ние „сме на ли ния“ през 2/3 от нашето време. Така че, докато спим – нашият мозък не се намира в покой, а се заема да подбира и да слага ред в събитията от деня. Сънищата са нещо като останки от сортирането, извършвано от нашия мозък.
Понякога се събуждаме на сутринта и от криваме, че през нощта проблемите ни са избледнели или дори, че са намерили своето решение, а понякога и че сме били осенени от оригинални идеи и решения. Възможно е тези резултати да се дължат на положени те умствени усилия, напомнящи класирането на данни от компютър. Все пак спомените от миналото не са заличени, за разлика от онова, което става, когато компютърът редовно „чисти“ паметта си, за да отвори място за новите данни. Без никакво съмнение, сънят е мощен регенератор на енергия, макар и да действа по различен начин от онова, което някога се е смятало. Енергията, която натрупваме но време на сън, е раз лична по характер от тази, която складираме благода рение на поетата храна или на физическа отмора и притежава способността да ни лекува и възстановява както физически, така и умствено.
