Цикъл „Аз, Меркурий” на Деница Йотовска | Public Republic

6
Добави коментар

Любомир Милчев Dandy

Скъпи читатели, пълнолетни и непълнолетни, професионално изкусни или непрофесионално изкуствени, а също и блажено безискусни, а защо не и вкусно-загледани в тези бонбонени картини. Влизам замалко в ролята на Ервин Панофски лайт, или Денди – джобно издание, за да ви обърна децентно внимание връз картините от този цикъл, тъй както Адорно ни е обърнал внимание с присъщата си безцеремонност върху странната тяга на изкуството към непълнолетност поради пълноценно пълнолетие. Незрелост зарад зрелост.

Деница, позволете да внеса ред в мислите ви и в погледа ви към картините, отдавна е направила своя избор в изкуството в посоката на детски поглед, но не в качеството му на инфантилност, а като матуритетно оневиняване на съвсем недетски интуиции. Така една астрологична проблематика, от която Дени е силно изкушена, засиява във фонданено бонбонени цветове, а цивилизациона умора от прастара интуиция търси простодушен отдих в премислени екзотизми и вдетинявания.

Меркурианската тема добива загадъчността на античната апофтегма, която гласи: „Съдбата е дете, което хвърга зар.” Движи се необезпокоявана до сетните метаморфози на идилията и бутафорията – късни плодове на всякоя натъжила се от зрелостта си култура, сетен неин натюрморт. Пред всеки художник стои проблемът как умозрителна конструкция, дисеньо, да се олекоти в блясъка на фуриозни кончети. Защото няма изкусност, която да не потърси оневинение в безискусното.

„Изкуството е място в съзнанието ми – споделя Деница – където се чувствам най- свободна, дишам с пълни гърди и съм аз, летя и обхождам целия свят, космоса, с едно движение и поглед, чувствам се част от всичко и разбирам, общувам, търся, разпилявам се и пак се намирам. Изкуството е общуване. Представям си как мисълта лети с голяма скорост, прониква във видимото и в невидимото, разгадава всяка загадка, потапя се в дълбоките води на океана от несъзнателно, мечти и копнежи, любов и мъка и намира скрито съкровище за себе си и за всички.

Изкуството олицетворява Божествената тъма и Божествената светлина в едно безкрайно небе с бляскави звезди, подобно на човешката душа. Звездите са осветените ъгълчета на съзнанието. Пътуването е започнало и никога няма да свърши.”

“Аз, Меркурий” Деница посвещава на великия комуникатор, бога на границите, на мисълта, големия пътешественик и откривател, символ на божественото дете във всеки от нас. А, струва ми се, и на себе си и на архитекта Евгени Батоев, когото аз запазвам склонност да наричам Дисти-Филисти, както и съм го описал в книгата си „Комедиантите. Фарсове и водевили и дори tableau vivant”(„Жанет 45”, 2004 г.). Докато аз се изчаках, пребледнял от завист, някой да ми нарисува портрет a la Ван Дайк, ето как други се сподобиха с приказнични изображения в загадъчни градини. Това е само тематичното предопределение, което нищичко не предопределя в посоката на картинното си въобразяване.

Лек сюрреализъм за предпазване на любовта от тривиална разчувстваност, приказност, напомняща ми плачещата с бисерни сълзи пъстърва от френските приказки, глазурно-фонданен колорит, в който ръка, протегнала се над водата, порозовява корално, леката мъглица на загадъчното, на онова прастаро утро, в което ден и нощ си принадлежат, оскрежаванията и искристата стъклария на примамливо проглеждащата гледка, фантастическо-илюзорните силуети на прозряна без илюзия, дезилюзионирана реалност.

Чудесна пищна растителност от неловкости за обрастване и очудняване на очевидности, единствено които изкуството си позволява дързостта да превръща в бутафория.

Ще позволите да завърша назидателно, за да обознача тежест и авторитет. Онези, които не се осияват от светлината на изкуството, подпадат в гнета на зле конструирано всеобщо, ала без животворния лъч на универсалното. Ала той сияе само там, гдето е изпитано цялото протежение на неловката ни единичност и захвърленост. Някои знаят за това, но не изпитват цялото протежение, а други интензивно го съставляват, без да знаят за това. И неведението им е изкусно-безискусно.

© 2006-2015 public-republic.com Всички снимки и материали на сайта Public Republic са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с нашата редакция, ако желаете да ползвате нашите статии. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към публикациите. За повече информация: Авторски права – защита и санкции. Благодарим предварително!