В-к 7 дни Спорт: Не правете двойна грешка с Григор
11 Юли 2008 / 12:26 | Автор: Vankata
| Категория:
Спорт
,
Любопитно
| Рубрики:
България
,
Тенис
Ето една любопитна статия на журналиста Костадин Крантев, публикувана във вестник „7 дни спорт“ на 11 юли относно отношението на Българската Тенис Федерация към нашите спортисти и каква грешна не бива да се повтаря с шампиона ни от Уимбълдън при юшите за 2008 година Григор Димитров:
Тенис федерацията не пожела да плати билетите на шампиона до Австралия, а днес се хвали с постиженията му
Клишетата сме ги чували много пъти – държавата не може да подкрепя младите спортисти, клубовете у нас са бедни или ако намерят средства, ги инвестират в овехтялата си база, спонсорите се убеждават трудно и т.н. Напук на цялата „черна финансова прокоба над родния спорт“ едно 17-годишно момче от Хасково спечели без загубен сет купата за юноши на 122-ия „Уимбълдън“. Същото момче, което преди две години тренираше с ушанка в студената хасковска хандбална зала, докато баща му се чудеше как да намери поредните няколко хиляди лева за участие във важен турнир. Същото момче, което в края на май спечели първата си титла в професионалния тенис, но не на откритото първенство на Австралия, а в испанския град Валдорейкс, защото самолетният билет дотам е по-евтин. Онова момче, което замина за „Ролан Гарос“ с парите от продажбата на семейния автомобил
Позабравен от институциите, но уверен в себе си, 17-годишният талант Григор Димитров превзе Лондон за чест и слава и вдигна победоносно юмрука си на свещената трева на корт 1. След това се върна на летището в родината, където първи го посрещнаха онези, които не можеха или не искаха да го чуят и го подценяваха навремето. Получи поздравителни адреси, смешни букети, общи снимки и много потупвания по рамото. Очакват го още няколко дни на усмивки, снимки, тържества и дитирамби в родното Хасково, в Червен бряг, във Варна и в цялата страна.
После кръгът отново се затваря, за да се стигне до поредния успех, постигнат на неизвестна цена, платена от родината до стотинка само в главата на спортните функционери. „Неговият бум показва, че когато има синхрон в работата между ДАМС, федерацията, клубовете, треньорите и е налице безспорен талант, големият успех е възможен“, коментира с усмивка шефът на тенис федерацията Стефан Цветков и застава гордо до шампиона. Иначе това е същата федерация, която се хвалеше на всеки трети билборд в столицата с новите си спонсори, но не помогна на Григор преди половин година, когато нямаше кой да плати билетите му, за да ни зарадва на Аустрелиън Оупън.
Парадоксът е в подхода – проблеми в българския спорт има много, таланти – не толкова. За спортната централа 500 000 евро не са проблем за турнир по плажен футбол, а 5000 лв. стават проблемни за поредното пътуване на младежа. Спортните деятели допуснаха първата грешка – забравиха подхода и оплетоха сервиса си в мрежата, като изконсумираха успеха на момчето, без да са дали достатъчно в замяна.
В сервиса им не трябва да има още една грешка, втората означава точка в минус. Минус за българския спорт и за българското самочувствие.
Оптимистичното е, че бизнесът още не е пробвал сервиса си. И съм сигурен, че още първият опит ще донесе точка. Днес спортът е парче талант, щипка романтика и няколко части икономически интереси. Няма как да бъдем спонсори на думи и да печелим. Да помагаш, означава да инвестираш, а не да се пъчиш гордо пред обективите. Всички виждат, че в момента най-добрият публичен продукт е Григор Димитров. Още няма да са изсъхнали кортовете в Лондон и пред Григор ще се наредят на опашка разни знайни и незнайни бизнесмени, които ще „изземат“ ролята на федерацията и ще обещаят (но за разлика от нея няма да останат само с голите обещания) подкрепа и помощ за младия талант. Тази им инициатива обаче няма да е в техен ущърб. Във връзката спорт-бизнес взаимоотношенията не са само еднопосочни, тези времена преминаха отдавна – днес вече бизнесът е не само дарител или благодетел. Срещу парите си той получава удовлетворение и страшно много възможности – за реклама, за ПР, за спокоен сън.
Бизнесът вече е видял в Григор идеалния рекламен продукт – млад, интелигентен, борбен, усмихнат, харизматичен – той може да бъде лицето на компании и кампании. Въпрос на време е младежът и неговият екип да се налага да избират и да обмислят внимателно всяко предложение. Този избор трябва да се прави внимателно, защото за Григор важното е да тренира, да играе и да побеждава, а не да бъде на всеки билборд и да е машина за интервюта. Поредна самоизчерпваща се звезда не е нужна на тениса, във футбола ги има достатъчно.
Другото, към което трябва да се стремят Григор, екипът му и бъдещите спонсори, е времето му в България и любовта към родината. Звучи патетично и дори фалшиво, но в съвременния спорт не са малко примерите на шампионите, които са „граждани на света“, но в отрицателния смисъл на думата. На тях всяка една страна дава и взема по малко, за да се стигне до времето, когато родината е онова съкращение зад името в програмата на мачовете. Скоро тренировките за Григор в испанската академия за млади таланти ще привършат, а времето, което прекарва в самолети и терминали, трябва да продължи да му стига само да си научи уроците. Всички са длъжни той да има условията да тренира и да се развива у нас. Не бива България да изпусне таланта си, както
Хасково не успя да го задържи в местния клуб заради някакви си 20 000 лв. годишна издръжка
Младежът вече участва в националния отбор на България, за крехката си възраст се справи повече от задоволително и със сигурност трябва да продължи да го прави.
С нужните средства и подходящите условия клубният „Черно море“ и община Варна (единствените може би положителни примери в историята до момента), както и ДАМС, и спонсорите са длъжни да му гарантират всичко, което му е нужно. Как ще го направят, е тяхна работа – важното е талантът на Григор да се развива и обещаната помощ да не остане отново само на думи.
А докато му помагат, нека спортните деятели да го правят с едно наум за тренировките с ушанката на дюшемето в хасковската спортна зала. Нека стоят зад гърба му тихо и безкористно, без да търсят снимките си на първа страница и да галят егото и славата си. Иначе да го оставят на мира, защото повече му пречат.
Нека мислят за това, как US Open се играе на „скромните“ 10 953 километра от Хасково, а бащата на Григор може да не кара толкова скъпа кола. Нали знаете, че ако я нямаше по-евтината и приятелите с малко спестявания, нямаше да има титла и усмивки от първа страница.
Ето и един материал-портрет на Григор Димитров от Лили Чолакова, публикуван във вестник „Дневник“ на 11 юли:
Да спечелиш „Уимбълдън“ на 17
Следващата цел на тенисиста Григор Димитров е топ 100 при мъжете
Ако на 17 години вече си спечелил най-престижната награда в тениса – титлата от „Уимбълдън“, имаш пълното основание да се възгордееш поне малко. Не и ако се казваш Григор Димитров. В неделя той спечели трофея при юношите от шампионата „Ол Инглънд клъб“. Сега момчето мечтае да изкачи върховете в тениса.
„Титлата при юношите не е толкова важна за мен, искам да спечеля трофея при мъжете.“ Това е амбицията на Григор. Защо да не изисква все повече от себе си и да не си поставя по-високи цели след убедителната си досегашна кариера. През 2005 г. става тенисист номер 1 на Европа до 14 години, след като печели европейската титла на сингъл. През същата година е европейски вицешампион и балкански шампион от отборните първенства до 14 години.
През 2006 г. след няколко месеца тренировки в академията „Уейл“ в Калифорния взима титлата на сингъл в категория до 16 години на големия турнир за юноши и девойки „Еди Хер интернешънъл“. Това не е всичко. Той разбива конкуренцията и на „Ориндж боул“, неофициално световно първенство по тенис за юноши при 16-годишните, а през 2007 г. идва кулминацията на кариерата му дотогава – европейски шампион на турнира в Москва.
Миналата година игра финал на Откритото първенство на САЩ на двойки, а няколко месеца по-късно спечели титлата на двойки от юношеския турнир от първа категория „Еди Хер интернешънъл“ при 18-годишните заедно с Уладзимир Игнатик (Беларус) и достигна до финала на сингъл на „Ориндж боул“.
Когато днес си припомня всичките си титли, не може да определи коя точно е най-ценна за него. Като изключим тази от „Уимбълдън“, разбира се. „Много обичам купата си от „Ориндж боул“, от европейското първенство, всички са ми скъпи“, казва Гришо. Така го наричат близките му. За тях той е красноречив пример как упоритият труд и тежките тренировки не остават невъзнаградени.
Всичко започва преди 13 години, когато на тенис кортовете в Хасково за първи път стъпва един бъдещ шампион. Тогава е на 4 години и майка му го завежда на тренировъчните игрища, за да се запознае с тениса. Оттогава детето, а после юношата и ракетата са неразделни. Началните 2-3 години тренира по-малко, но от шестгодишна възраст се подготвя в специална тренировъчна група, създадена от баща му.
Първите му по-сериозни стъпки на корта съвпадат с първите вълнения в училище. „Търсех разбиране от учителите. Никога не са ми правили проблеми, когато отсъствах“, оценява Гришо. Сега е частен ученик в 10 клас в „Стефан Караджа“ в Хасково по специалността „Спортен мениджмънт“ и е гордостта на училището. За първия учебен ден тази година директорите планират да направят шпалир за младия шампион и да го приветстват, както подобава на един победител.
Специално беше и посрещането в родния град след титлата на Уимбълдън. Във Варна, където от две години се състезава за местния тенис клуб „Черно море Елит“, пък му връчиха почетния знак на морската столица.
„Не е трудно, успявам да съвместявам двете неща – ученето и тениса. Никога едното не ми е пречило за другото“, посочва амбициозният тенисист, който на 4-5 месеца се прибира от чужбина. Когато е в България, гледа по-често да стои у дома. „По принцип не ми допадат вечерните излизания.“
Почивам си най-добре с мама, казва 17-годишният тенисист и признава, че винаги, когато пътува без майка си, тя му липсва. За „Уимбълдън“ обаче цялото семейство решило да пътува заедно и явно това е донесло късмет на бъдещия шампион. Той не крие, че надпреварата в „Ол Инглънд клъб“ е една от любимите му заради специфичния климат във Великобритания, където почти винаги вали.
Не случайно Гришата си е спечелил прозвището rainman (Дъждовния човек). „Беше чудесно да се събудя и да видя лошото време, което предвещаваше дъжд. Това истински ме зарадва и си казах: „Чудесно, очертава се успешен ден за мен“, спомня си сега.
Той е изцяло погълнат от тренировките си на корта, а в свободното си време заляга над уроците. По-голямата част от годината е на път, обикаля света по турнири и тренировъчни лагери или е в Испания, където се подготвя в академията „Санчес – Касал“.
„Нямам много излишно време. В Испания тренираме по 7-8 часа на ден, освен това имаме занимания и във фитнеса, придържаме се към специален режим на ставане сутрин, лягане вечер и т.н.“, разказва световният номер 4 при юношите.
„Тренировките са тежки преди всеки един турнир. Тогава ми е и най-трудно. Не се чувствах сигурен преди „Уимбълдън“ и поговорих с баща ми. Явно е имало резултат, защото видяхте какво стана.“
Той признава, че не обича да губи, и това го стимулира допълнително да дава всичко от себе си на корта. „Още от първия ми турнир, когато бях на 12, ми стана ясно, че мразя да губя. Бях все по-упорит и така стигнах до успехите.“
Разбира се, както всеки спортист, и Григор има трудни моменти. „Има дни, в които наистина не ми се играе. Понякога просто нямам ден или не съм в настроение, но това минава.“
Триумфът на „Уимбълдън“ сякаш го зарежда с допълнително енергия и амбиция за още и още успехи. „Искам да постигна целите, които съм си поставил, а на първо време те са да вляза в топ 100 на мъжете“, казва Гришо, който получи „Уайлд кард“ за основната схема на „Уимбълдън“ догодина. „Този мач е един вид преминаване от нивото на юношеския тенис към този на мъжете.“
Той не крие, че мечтата му е да се срещне на корта с идола си Роджър Федерер. „Всичко в играта на Федерер ми харесва. Той е комплексен играч, който се нагласява на всяка настилка и според съперника си. Той е много спокоен, докато аз понякога избухвам.“ Марат Сафин е другият тенисист, на когото се възхищава. „Има много компоненти, които ме правят силен. Всеки път някой удар ме измъква от дадена ситуация“, обяснява тийнейджърът, в когото много хора намират прилика с бившия номер 1 в света руски тенисист.
Сега Григор ще почива около седмица, за да лекува контузията на рамото си, с която игра в Лондон миналата седмица. След това ще стане ясна и програмата му за следващите месеци и дали ще участва в US Open в края на август и началото на септември.
И една снимка от личната колекция на Ванката:
Всичко за Григор Димитров-Гришо можете да прочетете в статията ми Григор Димитров – Българският шампион на Уимбълдън 2008., както и отзвук в реномираната спортна преса от пристигането му в София и Хасково.
Моите снимки с Григор Димитров можете да видите във фотогалерията ми: Снимки: Българският шампион на Уимбълдън 2008 Григор Димитров и Ванката.
Видео репортаж от триумфалния му мач можете да видите в статията ми Уимбълдън 2008 – Ден 13 мъжки финал: титла за Надал и Григор Димитров!.
Уимбълдън по дни: Ден 1, Ден 2, Ден 3, Ден 4, Ден 5, Ден 6, Ден 7, Ден 8, Ден 9, Ден 10, Ден 11, Ден 12, Ден 13 – мъжки финал.
Още за тенис на корт – вижте в рубриката ми Тенис.
КЛЮЧОВИ ДУМИ
КОМЕНТАРИ
Няма добавени коментари!
