Те са хора “без лице”. Името им смразява кръвта и на най-дръзкия гангстер. Обикновено ги наричат барети или качулки. А всъщност истинското им название е Специализиран отряд за борба с тероризма или просто СОБТ.
До 10 ноември 1989 г. съществуването на командосите е забулено в мъгла и секретност. Сред хората витаят слухове за барети с най-различен цвят – червени, зелени, сини, дори черни. Дори и в момента продължават да се разпространяват най-различни митове и легенди за дейността, преживелиците и възможностите на спецчастите към МВР. Истината е, че цветът на баретата няма никакво отношение към това дали някой е антитерорист или не. Екипите на СОБТ винаги се появяват там, където е най-горещо – независимо дали става дума за арест на кримибос от калибъра на Роко и Барона, освобождаване на заложници или охрана на силно застрашена ВИП-персона. За страничния наблюдател обаче те винаги си остават само хората с маските.
Идеята за сформиране на български екип за борба с тероризма се ражда доста преди падането на Живков – в края на 70-те и началото на 80-те години. Специализираният отряд е създаден с указ на Държавния съвет от 10 декември 1979 г. За 18-годишната си история СОБТ е ръководен от шестима титулярни шефове.
Специализираният отряд за борба с тероризма се смята за поделението с най-висока бойна готовност у нас. Може би точно затова то предизвиква страх не само у престъпниците. За броени минути то може да достигне и овладее всяко ключово ведомство или учреждение в столицата – парламент, президентство, Министерски съвет, МВР, Министерство на отбраната, електронните медии, дори ако бъде завзето от терористи. Точно затова лоялността на командосите към демократично избраното държавно ръководство е поставена на първо място и в Закона за МВР е написано, че антитерористите действат единствено по заповед на вътрешния министър.
Правомощията на служителите от СОБТ също са изрично заковани в Устройствения закон на вътрешното ведомство. Задача номер едно на отряда е неутрализирането на терористични групи на българска земя. Тъй като обаче страната ни не е от държавите, които имат сериозни проблеми с въоръжени конспиратори, основната дейност на щурмоваците е да задържат, неутрализират или ликвидират престъпници, които оказват въоръжена съпротива. Освен това командосите на МВР поемат защитата на обекти от стратегическа важност или на личности, които могат да стана обект на терористичен акт. Охрана от баретите са ползвали бившите вътрешни министри Виктор Михайлов и Николай Добрев, главният прокурор Иван Татарчев, шефът на Булгаргаз Васил Филипов. Посланикът на Израел у нас Давид Коен също се доверява единствено на родните антитерористи.
Първата операция на баретите има по-скоро забавно-драматичен характер. Годината е 1982. Санитари се опитват да приберат в психодиспансера буйстващ пациент в столичния квартал “Бъкстон”. За нещастие лудият се оказва човек с добри физически данни и майстор на хладното оръжие. Той разхвърля настрани хората в престилки, награбва брадва и започва да я върти наляво-надясно със завидна лекота. Психиатрите и техните подчинени побягват в паника. Пациентът пък се залоства в жилището си. “Ще сцепя главата на първия, който се опита да влезе”, крещи с цяло гърло психичноболният. Пристигналите служители на полицията също се виждат в чудо, защото не искат да стрелят по развихрил се луд. На помощ идват баретите. Командосите избират един от най-едрите си колеги, който да проникне първи в помещението. Щурмовакът избива с рамо врата и открива автоматичен огън със своя “Калашников”. Пълнителят обаче е зареден с халосни патрони. За няколко секунди лудият застива от ужас. Това обаче е достатъчно втори командос да го напръска със сълзотворен газ. “Как ме прекарахте! Къде са дупките от куршумите”, тюхка се вече окованият психар. Така безкръвно завършва бойното кръщение на антитерористите.
Най-голяма операция на баретите преди 10 ноември обаче е залавянето на членове на западногерманската терористична групировка “Баадер – Майнхоф”, от която по-късно се отцепват придобилите печална известност леви екстремисти “Фракция Червена армия”. Терористите са арестувани в Слънчев бряг след съвместна разработка на Държавна сигурност и спецслужбите на ФРГ. Хората от “Баадер – Майнхоф” решили да поотдъхнат от конспиративната си дейност на родното Черноморие. Докато те кротко се излежавали на плажа, наблизо “случайно” минал западногермански агент, който почивал у нас. Бдително разпознал отколешните си врагове и известил своите шефове. Те от своя страна натиснали Държавна сигурност за съдействие. Левите конспиратори попаднали почти неподготвени в ръцете на българските командоси. По случая с терористите от “Баадер – Майнхоф” дори беше заснет един от първите български соцекшъни – “Горещи следи”.
Може би се чудите къде са скрити антитерористите? Забелязвали ли сте високата бетонна ограда с телена мрежа на изхода на София по магистралата към Пловдив? Може би сте се питали какво се крие зад кльона срещу входа на резиденция “Враня”? Повече не се чудете – това е базата на баретите. Специализираният отряд за борба с тероризма може би е единственото поделение у нас, което няма почти никакви лимити за боеприпаси. Няма почти никакви ограничения и за разхода на гориво. “В крайна сметка ние трябва да покриваме територията на цяла България. Би било безумие някоя задача да се провали, защото бензинът ни е свършил”, споделя шефът на баретите полк. Славов.
Специализираният отряд за борба с тероризма е разделен на четири щурмови звена. Хора от СОБТ дежурят 24 часа и по всяко време може да бъдат вдигнати на бойна нога. Останалите командоси са на нормален работен ден – от 8 сутринта до 5 вечерта. Всеки антитерорист обаче получава индивидуално средство за комуникация и може да бъде извикан в поделението по тревога.
АК 5,45 мм със сгъваем приклад
Антитерористите са оборудвани с бойна техника, която е достатъчна за малка гражданска война. Те разполагат с тежко щурмово въоръжение – вертолети, бронетранспортьори, гранатомети РПГ-7, снайперови пушки “Щайер” и “Драгунов”, автомати “Калашников” 7.62 и 5.45, картечни пистолети “Стечкин” или “Щайер”, пушки тип “помпа”. Освен това всеки десантчик получава личен многозаряден пистолет и револвер. Неизменна част от екипировката на антитерористите са и парашутното, алпийското и водолазното оборудване.
Поделението на СОБТ не може да се оплаче от липса на кандидати за работа. Поклонници на рейнджърския бит всекидневно се тълпят пред поделението на баретите във Враня. “Има дни, когато пред портала се събират по 200-300 души”, споделя командирът на поделението полк. Славов. Малцина обаче са онези, които успяват да осъществят своя рамбовски блян. От 100 кандидати обикновено се класират не повече от двама-трима. Антитерористите се подбират основно измежду служителите на МВР, войниците от специални поделения към Министерство на отбраната (парашутисти, разузнавачи и т.н.) и изявените спортисти. Бъдещият антитерорист трябва да премине през седем изпитания, преди да бъде одобрен. Първият кръг е интервю с комисията. На него се проверява дали кандидатът отговаря на кадровите и психологическите изисквания, за да е барета. След това той е подложен на функционален тест за физическа годност в националния спортен център “Дианабад”. Едва след него започват физическите изпитания. Първото от тях е така нареченият тест на Купър – 3.2 км крос за 12.5 мин, 60 м спринт – за 7.8 сек, 16 набирания, 12 коремни на висилка, 45 лицеви опори, 6 секунди катерене по върлина и скок от място на разстояние от 2.60 м. “Всеки от моите подчинени не само може да подобри тези резултати, но и да покрие няколко пъти по-високи нормативи”, похвали се шефът им полк. Славов. Следващото препятствие пред бъдещия щурмовак е психомоторният тест. През него преминават само между 5 и 10 на сто от хората. Инструкторът показва 10 различни елемента (като бягане по греда, катерене по въже или прескачане на препятствие), които трябва да се запомнят и изпълнят от изпитвания. Ако и това не сломи кандидата, той отива на проверка в психолабораторията на МВР. След като се докаже, че човекът е със здрави нерви, той отива за втори път на медицински преглед – този път в болницата на МВР. Ако и медиците с пагони кажат, че е годен за командос, той достига последния кръг – разговор с шефовете на поделението. Там той трябва да убеди своите бъдещи командири, че наистина има дух на барета. След като бъдат приети на работа, антитерористите минават 9-месечен курс на обучение, преди да влязат в щурмова група. Обучението на всеки командос започва с теоретичен и практически курс по превземане на сграда, автомобил, автобус, влак, самолет и кораб. Тренировките по щурмуване на превозни средства се правят в самото поделение на баретите. Полигонът на качулките е пълен с разнебитени автомобили, камиони и автобуси, които попадат под огъня на трениращите. “Взимаме счупени превозни средства от различните държавни автопаркове”, споделят барети. Служителите от СОБТ разполагат дори със стар вагон, където изпробват своите тактики срещу похитители на влакове. Симулациите по обезвреждане на авиопохитители пък се отработват на софийското летище на бракуван Ту-154 и от време на време – на действащи машини. Освен тренировки по комбат-стрелба (огън по подвижни цели, от прикритие, в движение и т.н.), антитерористите минават и спецкурс по ръкопашен бой. Бойните техники са разработени на базата на карате, кикбокс и джу-джутцу. На всеки три месеца и новобранците, и “старите” минават на периодични изпити по физическа и психическа годност. Ако не покрият норматива, те се пренасочват към други служби на МВР.
След като приключи 9-месечният курс на обучение, новоизпечените десантчици се назначават в някоя щурмова група. Първоначалните им задачи са прости – да охраняват общежитията, да пазят джиповете при операция, да отцепват периметъра при операция. Прохождащите командоси чиракуват около година по преценка на прекия си командир. След това те могат и да бъдат включени и в реален екшън. “Антитерористът достига максимума на своите възможности, след като има зад гърба си 4-5 години стаж”, твърдят ветераните в бранша.
Вижте още по темата:
Първата акция на българските барети- Бургас 1981 година
Отряд „SAJ“- Сръбските командоси от времето на Югославия
Отряд „Камбил“ – Гватемалските тигри
Отряд „Аристан“- казахстанските лъвове
