сп. Икономист
Сухият летен сезон, който сега отива към края си, е времето, когато се секат и изгарят дъждовните гори на Амазония. Димът от тази дейност често може да се види отдалеч. Но не и тази година. Темповете на обезлесяване в Бразилия спадат учудващо бързо. През 2004 бяха изсечени 2,8 милиона хектара (10 700 квадратни мили) гори в Амазония; миналата година тази площ беше само около 750 000 хектара.
Това не е изолиран напредък. Много от най-големите унищожители на гори започват да полагат усилия за опазването им. По данни на ООН през последното десетилетие почти 8 милиона хектара гори годишно са били оставяни да се възстановят или са били наново залесявани. Това е ставало най-вече в по-богатите страни, например в Северна Америка и Европа, където натискът върху горските площи намалява поради намаляването на селското население. Но и две големи по-бедни страни, особено Китай, започват мащабни програми за засаждане на гори в опит да предотвратят екологичните бедствия, свързани с обезлесяването. Дори сред тропическите страни, на които се пада по-голямата част от обезлесяването, Бразилия не е единствената, която проявява все по-малко желание да изсича дървета.
Постигнатият през последните години напредък показва, че човечеството не е обречено да оголи планетата от горската й покривка. Но преходът от изсичане на дърветата към защита на дърветата не върви достатъчно бързо. По данни на ООН през последното десетилетие всяка година около 13 милиона хектара горски площи – колкото е площта на Англия – са придобивали ново предназначение, главно за земеделие. Ако светът иска да запази защитната покривка, която му помага да диша, напоява посевите му, държи му хладно и поддържа биоразнообразието му, той ще трябва да побърза.
Стар лош навик
Хората унищожават горите от поне 10 000 години, откакто за последно ледът се е оттеглил и горите отново са покрили земята. В средновековна Европа бързо нарастващото население и усърдните монаси са унищожили вероятно половината от умерените й дъбови и букови гори – най-често за да разчистят място за посеви. През 19 век близо 100 милиона хектара от горите на Америка били подложени на сеч, която също била подсилвана от вярата, че това “облагородяване” на земята е богоугодно дело. Този дух още е жив. Не е съвпадение, че Джордж Буш младши, един от най-богобоязливите американски президенти, си отпочиваше, като разчистваше храсталаци.
В повечето богати страни натискът върху горите намалява; но в много от тропическите държави, където се намират около половината от останалите гори, включително зеленият пояс от дъждовни гори на планетата, търсенето на земя нараства с увеличаването на населението. В Конго, където има повече гори от която и да е друга страна с изключение на Бразилия, изсичането продължава главно заради дребните земевладелци, чийто брой е на път да се удвои. Нарастващото търсене на храна и биогорива допринася още повече за горещините. Същото ще се отнася и за климатичните промени. Това може вече да види в Канада, където топлите зими напоследък водят до напастта от корояди, и в Австралия, чиито гори са унищожавани от суша и горски пожари.
Изсичането на горите може да обогати тези, които го извършват, но в дългосрочен план то ще доведе до обедняване на планетата като цяло. Дъждовните гори са важен опорен елемент за кръговрата на водата. Загубата на дъждовни гори в Амазония може да намали дъждовете в двете Америки и това да има ужасни последици за фермерите чак в Тексас. Като регулират оттичането, дърветата помагат да се осигури снабдяването с вода и предотвратяват природни бедствия като свлачища и наводнения.
Загубата на дъждовни гори означава загуба на милиони видове; в горите е 80 процента от биоразнообразието на сушата. А тези, които са загрижени за вероятните последици от климатичните промени, трябва да знаят, че горите съдържат два пъти повече въглерод от атмосферата – в растителната тъкан и в почвите, които покриват – и когато те бъдат унищожени, а почвите им бъдат засегнати, това количество се отделя. Ако над цяла Амазония започне да се носи дим – сценарий, който става възможен при малко повече изсичане и затопляне – от нея ще се отделят емисии, равняващи се на тези от изкопаеми горива в продължение на десетилетие.
РЕДД, устойчивост, растеж
Икономическото развитие води до обезлесяване и същевременно го забавя. В ранните етапи на развитието хората унищожават горите, за да си осигурят оскъдно препитание. Глобализацията ускорява процеса, като увеличава търсенето на произвеждани в тропическите страни земеделски стоки. Същевременно със замогването на населението в намиращите се във възход страни хората започват да се замислят за въпроси, простиращи се по-далеч от благополучието на семейството им; техните правителства започват да приемат и бавно да прилагат закони за съхраняване на околната среда. Търговията може също да позволи загрижеността на потребителите от богатия свят за околната среда да окаже влияние върху производителите в развиващия се свят.
Преходът от изсичане към опазване обаче се осъществява твърде бавно. Главното международно усилие за неговото ускоряване е идея, известна като РЕДД (Намаляване на емисиите в резултат на обезлесяване и влошаване на състоянието на горите – REDD), при която хората в развиващите се страни биват възнаграждавани за опазване на дърветата. Това не е странна концепция. Все по-обичайна става практиката правителства и компании да плащат за услуги, свързани с горите и други екосистеми.
За да защити своя водосборен басейн, Ню Йорк плаща на фермерите в Катскилските планини да не разработват земята си. Програмите РЕДД имат амбицията да постигнат това в много по-голям мащаб. Единственият забележителен успех на конференцията за климатичните промени в Копенхаген миналата година беше поемането на ангажимент за действия в тази насока. Половин дузина богати страни, сред които Норвегия, САЩ и Великобритания, обещаха 4,5 милиарда долара за начални проекти.
Трудностите са огромни. Проектите РЕДД ще бъдат ефективни само на места, където има горе-долу работещо правителство, а сред тропическите страни, където са най-важните гори, има някои, които са едни от най-лошо управляваните. Дори в страни с работеща държавна структура част от парите сигурно ще бъдат откраднати. Все пак РЕДД би могла да проработи, ако се отдели достатъчно внимание на контрола, проверките и най-важното на това да се гарантира, че парите отиват при хората, които наистина могат да защитят горите. Това ще струва много повече от обещаното досега. Най-очевидният източник на допълнителни пари е пазарът на въглерод или за предпочитане данък върху въглеродните емисии. Тъй като спасяването на горите често е най-евтиният начин за справяне с въглеродните емисии, финансирането му по този начин е разумно.
Като се имат предвид стигналите до задънена улица международни преговори по климатичните промени, перспективите за набиране на пари за РЕДД изглеждат нищожни. Но парите трябва да бъдат намерени отнякъде. Ако не бъдат положени сериозни усилия за решаване на този проблем, рискът от промени в климата многократно ще се увеличи, а планетата ще загуби едно от най-ценните си и най-красиви богатства. Това ще е трагедия.
По БТА
