Потайниче – Синя съсънкаМалкото цвете печели любовта на градинарите
Синята съсънка е известна у нас като „потайниче”, „гълъбови очички”. Тя расте навсякъде в предпланинския пояс, особено в Западна България. Потайничето е многогодишно тревисто растение, развиващо коренище. От него излизат по няколко триделни, почти кожести листа.Отгоре те са тъмнозелени, а отдолу светлозелени или слабо виолетови. Покрити са с власинки. Събрани са в розетки. Появяват се едновременно с цветовете. Оформят се по няколко цветни дръжки, които достигат най-много до 15 см височина. Завършват само с по един цвят. Той е дребен – около 2 см. Има по 6-9 венечни листчета и много тичинки.Сред отглежданите у нас сортове има и кичести. Най-често баграта им е небесносиня, но има и виолетови, розови и рядко бели. Растенията се развиват добре на полусенчести места, където почвата е лека, с кисела реакция. Използва се за оформяне на групи край декоративни храсти или в алпинеуми, където почвата е влажна. Засаждайте през септември-октомври, като разделяте старата туфа на разстояние 20/20 см. Когато се използват семена, те трябва да се засеят през есента, като се подбират полусенчести места. Имайте предвид, че семената бързо губят своята кълняемост и трябва да се сеят веднага след събирането им. Новите растения, получени от семена, ще започнат да цъфтят след 3-4 години.
Лечебно„Страшничето“ лекува страх Надземната част на растенията, събирана по време на цъфтежа, може да се използва като билка. В нея се съдържат анемонал, гликозидът хепатрилобин, сапонини, танини, смола и др. Лечебното действие е отхрачващо, както и стимулиращо функциите на черния дроб, откъдето идва и научното латинско наименование на вида – Anamone hepatica. Действа и върху отделителната система. Българската народна медицина го препоръчва като воден извлек -10 пресни листа или 2 г сухи листа се киснат в чаша вода и се пие на глътки за цял ден. Да се внимава, защото в по-голяма доза растението е отровно! Външно се ползва срещу ревматизъм. Но най-потайното и чаровно действие на това растение е при уплаха, затова у нас е известно още като „страшниче”. Срещу страхова невроза се препоръчва рецептата: По равни части стръкове от анемоне хепатика и корени от дилянка. По половина от това съдържание цветове от глог и цвят от лавандула, листа от маточина и от мента, и плодове от копър. Четери с. л. от сместа се поставят в 1 л вода. Ври 5 мин. Пие се по 1 чаша преди хранене на 4 пъти през деня.
На балкона Анемоне хепатика може да се засажда и в малки саксии или в сандъчета. Почвената смес трябва да е лека, с кисела реакция. Основните й компоненти да са листовка и пясък. След като засадите, полейте изобилно. Тъй като растенията са устойчиви на ниска температура, саксиите нареждайте на открити балкони или тераси предимно със северно изложение.
