Автор: Иво Казар Издател: Lady D. Формат: 130 Х 200 Година: 2002 Стр: 350 Цена: 6.99
„Господарят на сърпа“ е без съмнение един от любимите ми български хорър-романи. Ако трябва да бъдем буквоядци, надписът на главната корица не е съвсем верен – в смисъл, че той е първият роден horror & supernatural трилър. Всъщност, първите в този жанр са излезлите през 1995 г. два романа „Балада за бръснача“ и „Хватката на Лешояда“ на Елена Павлова, публикувани под псевдонима Лени Кинг. Със своя удивителен тираж от 3500 бройки обаче това без съмнение е първият масов хорър-роман, достигнал до многобройна читателска публика.
„Злото е тук, в самото сърце на Родопа, родено от сблъсъка между Бог и Аллах. Заченато преди 200 години, сега То тръгва на кървава жътва. Жътва-джихад!“
Авторът умело рисува правдива картина от миналото на България в самото начало на книгата. Постепенно историята прераства в съвсем правдива мрачна легенда за зараждането на Зло, което дири само и единствено отмъщение, за да намери духът му покой.
Смело мога да заявя, че в романа има всичко необходимо, за да бъде историята наистина добра. Има мутра с охранителите си, красива, ала фатална жена, колоритен протагонист и вярното му куче, завеян поет, двама пичове-бохеми, убийства, кръв, смърт, призраци, разплата, омраза, смелост, немалка доза хумор, което е много ценно и какво ли още не. Харесаха ми закачките със споменатите порнозвезди, както и умелото боравене с митове и легенди. Личи си, че авторът е доста ерудиран и начетен, ала без да навира тези си качества в лицето на читателя с риск да го подразни. А смея да заявя, че това е много, много рядко срещано явление по родните писателски ширини.
„Те се събраха в запустялата къща, предвкусвайки щур купон-юбилей десет години след абитуриентския бал. Ала не знаеха, че наколо дебне Господарят на сърпа – уж невидим, но могъщ и жесток. Той бе кукловодът, той – господар, повелител на Сърпа и Къщата. И господар, и роб.“
Лека тъга навя в мен образът на Цайса – неразбраният поет, едвам свързващ двата края, умиращ от глад, мечтател, живеещ повече в своя собствен свят, отколкото в реалния. Тъжна, но реална картина от нашето ежедневие.
Авторът си има и собствен блог, където можете да прочетете новата му книга „V.I.P.“, която макар и коренно различна като жанр, стил и тематика е определено четиво, което си струва.
Както и „Господарят на Сърпа“, разбира се. И той си струва, определено. И още как…
