Храненето на спортистите трябва да е съобразено с особеностите на метаболитните процеси, енергообразуването, субстратната утилизация и характера на адаптационните изменения в зависимост от вида, естеството и продължителността на физическите усилия, тренировъчната програма и вида спорт.
В количествено отношение храненето на спортисти трябва да покрива напълно енергетичните и пластичните загуби на организма. Енерго разходът се определя от телесната маса, характера на физическите усилия, продължителността и интензивността на тренировките и при различните видове спорт се колебае в значителни граници. Най-често в периодите на тренировки и състезания енергийните нужди на спортисти – мъже са в граници 18828-20920 килоджаула /4500-5000 килокалории/ дневно, а на спортистки – жени 14646-16736 килоджаула /3500-4000 килокалории/ дневно. Но при много интензивни тренировки и отговорни състезания могат да достигнат по-високи стойности.
При тренировки без откъсване от професионалната работа, в зависимост от интензивността и продължителността на тренировките, енергетичната стойност на храната трябва да съответствува на физиологичните норми, препоръчани съответно за професията, пола и възрастта, плюс добавка от 600-1500 килокалории според тежестта и интензивността на физическото натоварване.
Главната роля на белтъчините в храната на спортисти е осигуряване на пластичен /градивен/ материал за белтъчния синтез в тъканите /най-вече в мускулите/ и за синтеза на ензими, хормони и други регулиращи метаболизма вещества. Нуждите от белтъчини се определят в значителна степен от характера на физическите усилия. При различните видове спорт те варират в значителни граници. Нуждите от белтъчините са високи при тези спортове, които изискват бърза концентрация на значителни усилия и рязки движения /бягане на къси разстояния, скачане, хвърляния, борба, бокс и други/. При тежка продължителна работа с по-ниска интензивност /бягане на дълги разстояния, маратон, скибягания и други/ голямото количество белтъчини понижава работоспособността и спортните постижения. Нуждите от белтъчини при силови максимални натоварвания са 35-45 грама на 1000 килокалории а при продължителни натоварвания с по-малка интензивност – 30-40 грама на 1000 килокалории. Приблизително 55% от белтъчините трябва да са от животински произход.
Мазнините са главен енергиен субстрат за работещи мускули. Те могат да осигурят до 90% от необходимата енергия. Мазнините оказват и значително щадящ ефект върху белтъчната обмяна. Препоръчваната норма мазнини за спортисти е 22-31% от цялата енергийна стойност на дневната храна, като 1/3 от това количество трябва да бъде мазнина от растителен произход.
Въглехидратите са икономически и метаболитно най-ефективният изгоден източник на енергия за работещите мускули. Чрез тях бързо се възстановяват изчерпващите се при физическо натоварване вътремускулни енергийни запаси от гликоген. Препоръчваните количества въглехидрати за спортисти са от 145 грама на 1000 килокалории /при продължителна работа за издръжливост/ до 100 грама на 1000 килокалории /при силови и скоростни натоварвания/.
Интензивните физически усилия повишават значително нуждите от витамини. Физиологично и благоприятно за организма е задоволяването с витамини чрез храната, но е необходимо да се приемат и поливита минни препарати, комбинирани с минерални соли. Витаминният внос съобразно спортните натоварвания трябва да бъде 1,5 до 4,5 пъти над нормите за здрави лица. Оптималният хранителен режим за спортисти е 4-кратен, с максимален 5-часов интервал между отделните хранения.
