В България нахутът се отглежда много отдавна. Вероятно е бил пренесен от елините и римляните. На населението в някои места е известен още под наименованието“сланутък“. Най-големи и компактни площи заема в Добруджа, на която се пада 3/4 от посевите. Нахутът по съдържание на белтъчини и мазнини отстъпва само на соята от бобовите култури. Семената съдържат и значителни количества провитамин А и особено В1. Съдържанието му е почти два пъти по-високо, отколкото това във фасула и лещата. Нахутът е отличен предшественик на зимните житни и много други култури. По сухоустойчивост той е на първо място между зърнените бобови култури. Притежава и други ценни качества. Пониква при плюс 2°С. Възрастните растения издържат до минус 10°С. Още по-устойчиви са пониците. Те не загиват дори при минус 16°С. Взискателен е към топлината по време на цъфтежа и плодообразуването. Реагира негативно на засенчване. Нахутът е единственото бобово растение, което понася въздушна суша и може да вирее дори и в полупустинни райони. При дъждовни години и в райони с по-влажен климат той се напада от гъбното заболяване чернилка. Успява да расте и да се развива на всички почви. Растенията виреят и на засолени терени. Най-подходящи почви за него са леките с малка влагоемност черноземи. При нашите условия има къс вегетационен период (средно 80 дни). Узряването на чушките на едно растение е много дружно. Опрашването на цветовете е собствено. Кълняемостта на семената е най-добра през първата година. За засяване се използват предимно едногодишни семена. Нахутът се развива много добре, засят след пшеницата. Обработката на почвата е както при всички бобови култури. Като бобово растение той си набавя азота сам. Наторява се с фосфор 4-6 кг/дка и калий 3-4 кг/дка. Азотни торове могат да се внасят само след поникването, и то когато се отглежда на бедни на азот почви. Семената за засяване на 1 дка се третират с 10 г молибден, което увеличава добива с около 10%. Те трябва да отговарят на стандартните изисквания. Чистотата да бъде най-малко 98%, кълняемостта 85% и да няма в тях живи вредители. Преди засяването семената се обеззаразяват срещу чернилката с фунгицидния препарат Витавакс 200 ВП в доза 200 г.
Сеитбата се извършва рано напролет, при първа възможност още през февруари. Засява се при междуредово разстояние 45-50 см и 10-15 см вътре в реда при дълбочина от 5 до 10 см. Количеството семена за 1 декар е в зависимост от едрината на семената. При дребносеменните нормата е от 6 до 10 кг, за средносеменните – 10-14 и за едросеменните – 14-20 кг/дка. Използват се семена от сортовете Ресурс 1 и Балкан. Нахутът не се нуждае от много грижи след засяването. При образуване на почвена кора тя трябва да се разруши чрез брануване. То може да се проведе, ако е необходимо, и след поникването. Извършва се в топлите часове на деня, когато няма опасност да се прекършат младите растения от зъбите на браната. По-нататък грижите се свеждат до разрохкване на почвата и борба с плевелите. Химическата борба с тях може да се проведе с един от хербицидните препарати Мерлин 750 ВГ в доза 5-6 г/дка или Стомп нов 330 ЕК в доза 400 мл/дка и други. Внасят се след сеитбата преди поникването на нахута, унищожават едногодишните широколистни и някои житни плевели. Нахутът се отглежда заради семената, които имат високо съдържание на белтъчни вещества, въглехидрати и известно количество мазнини. Те го правят добра храна за хората и домашните животни.
