Мушкато

Pelargonium

Това е любимото цвете на много домакини. Градинското мушкато е непретенциозно, приспособимо към всякаква почва с красиви цветове и прекрасен аромат. Освен в градината домашното мушкато може да се отглежда както на балкона, така и в дома. Където и да го мушнете, там ще се прихване. Неслучайно се казва мушкато. За запалените цветари обаче растението е познато като Pelargonium. Как изглежда – В декоративното градинарство се отглежда предимно видът Pelargonium zonale.

Многогодишното декоративно- цъфтящо растение е с мъхести стъбла (докато са млади) достигащи до височина 80 см и специфични бъбрековидни месести листа. Обикновено расте в храстовидна форма, като цветчетата са скупчени на групички по двадестина на едно стъбло и са в най-различни цветове (от бяло през всички нюанси на розовото до червено). Как да се грижим за него –  То е непретенциозно към почвата, но все пак е по-добре тя да е малко по-тежка, добре наторена.  Расте на светли, полусенчести и дори на северни изложения.  Поливайте само веднъж  седмично, защото обилното поливане намалява цъфтежа. Размножава се чрез стъблени резници през септември.  През пролетта преди прeсаждането добре обрежете старите растения, като съкратите страничните клонки.

Мушкатото може да се вкоренява през цялата година, но края на лятото и ранната есен са най-подходящи за целта. Това е свързано с няколко особености на вида. Мушкатото цъфти обилно до самото му прибиране късно през есента, така че ранното вземане на резници ще осакати растенията в разгара на сезона. При прибирането му вкъщи през късната есен растенията изпитват силен стрес от коренно променените условия като губят почти всичките си листа и започват да развиват тънки етиолирали разклонения, като в този момент практически размножаване не може да се извършва. Така най-добрият период за целта е този, при който вземаме възможно най-късно резниците, но те имат достатъчно време да се вкоренят до момента на прибиране на закрито. Самото размножаване е лесно – извършва се чрез стъблени резници, дълги около 10 см. Нарязани, те се почистват от всички листа като се оставя само един разположен на върха. При връхните резници последният лист е недоразвит и дребен, така че се оставя цял, докато при стъблените листа е добре развит, което налага неговото съкращаване. Често се препоръчва направата на кръстовиден нарез на долния отрез.

Чрез него се увеличава всмукателната повърхност и се стимулира образуването на калос и корени. Тъй като стъблото на мушкатата на практика е сукулентно, то е много богато на вода и силно предразположено към гниене, което налага преди засаждането резниците да се оставят за един-два дни на сянка, за да завехнат. Най-добре поставете резници за вкореняване в сандъчета с чист перлит или промит едър пясък, като ги засаждате възможно най-гъсто, но така, че да не се засенчват взаимно с листата си. До образуването на корени и първите признаци на растеж се полива изключително пестеливо. Някои градинари препоръчват метод, при който субстратът се поддържа съвсем леко влажен, но растенията са поставени под стъкло или са леко завити с полиетилен (без да се позволява прекомерно овлажняване на въздуха, което може да допринесе за гниене по надземната част). Вкоренените резници се прибират за зимуване при настъпване на първите по-сериозни застудявания и чак през февруари се пикират в малки саксии и се поставят в хладна оранжерия или в остъклен балкон с южно изложение, за да можем до края на април да отгледаме стандартен разсад. Готовият разсад от мушкато е изключително ценен за зацветяване в градината и за засаждане в сандъчетата на балкона. През първата си година растенията са най-жизнени и цъфтят обилно и с възможно най-едрите китки, затова се стремете ежегодно да преразмножавате вашите растения.

Модерното ампелно сакъзче води началото си от  див  южноафрикански полухрастовиден прародител – с розово-червени цветове, пълзящи стъбла и месести листа, много наподобяващи по форма са на бръшляновите, когото в началото на миналия век кръстосвали с други диворастящи видове. Отличителен белег на тази група са дългите, тънки, добре облистени, наведени надолу, красиво  разклонени, стелещи се стъбла, което ги прави незаменими като ампелна култура. Листата са прости, с 3-5 целокрайни дяла, гладки, лъскави, плътни и по форма наподобяват бръшляновите. Съществуват и вариегатни видове с  пъстри листа. Цветовете са прости, полукичести или кичести, събрани в рехави полусферични щитовидни съцветия, разположени на дълги цветоноси, излизащи от възлите на стъблото. Отглежданите културни форми са с различни багри на цветовете – бяла и в различни нюанси розова, червена, оранжева и лилава. Създадени са и много пъстроцветни сортове. Цъфтят от април до първите слани. Незаменими са за озеленяване на балкони, тераси, стълбища – в сандъчета, висящи кашпи, кошници, менци, кофи, делви. Засаждат се самостоятелно в едноцветни и разноцветни групи или в комбинации с други  балконски цветя.

Вредители и болестиСакъзчетата по принцип не страдат от много заболявания, но понякога се нападат  от белокрилки, въшки, акари, гъсеници и вируси, които се пренасят от паразитите. Те обикновено се заселват на младите растения и поразяват листата и леторастите. Рядко страдат и от гъбни заболявания – сиво гниене, загниване на корените. Тези  заболявания се появяват при преполиване и висока влажност. В началото на заболяването се третира с фунгицидни препарати, но при силно нападение растенията трябва да се унищожат. Вкореняването на долната страна на листата (едема) е безобидно за сакъзчето. При недостатъчна светлина междувъзлията изтъняват и се удължават, а цъфтежът се преустановява. При засушаване или преполиване пожълтяват листата и окапват цветовете. ГрижиВажно условие за развитието и цъфтежа на ампелните пеларгонии е обилната светлина. За разлика от зоналното мушкато, те не обичат силното слънце. По-добре се развиват  на полусянка или при интензивно огряване сутрин и засенчване следобед. Поливат се обилно, след засъхване на почвата. Най-подходящи за вилите са ампелните  сакъзчета, защото в горещите летни дни само те издържат да бъдат поливани  веднъж седмично, като при това не престават да цъфтят. Те не обичат да ги преполиват. Обилната влага стимулира растежа на листата, но потиска цъфтежа. През лятото сакъзчетата не се нуждаят от специална температура. През пролетта и есента, когато сутрините са студени, растенията са по-компактни и цъфтежът е по-обилен. За съжаление, както и другите представители на рода не са студоустойчиви и през зимата трябва да се приберат в закрити помещения. Затова пък, ако ги поставите срещу прозорец, в неотопляема стая, запазват листата си цяла зима зелени, а и цветовете им остават дълго време като консервирани. Пролетта при най-малкото затопляне започват да цъфтят, преди още да е дошло време да бъдат изнесени навън. Много добър каскаден ефект се получава при засаждането на 4, дори 5 растения, в едно средно голямо сандъче. Растенията се разрастват много и се преплитат, но реагират добре на съседството.

Буйните червени и розови цветове на градинското мушкато привличат погледа отдалеч. Непретенциозно, приспособимо към всякаква почва и упойващо ароматно, градинското мушкато е любимец на всички домакини.

Подобно на трицветната теменуга, домашното мушкато може да се отглежда както на балкона, така и в градината, а защо не и вътре в дома.Където и да го мушнете, там ще се прихване. Точно така възниква и българското му наименование – мушкато. За професионалистите и запалените цветари обаче, това растение е познато като Pelargonium zonale – най-разпространеният вид мушкато сред повече от 400 от рода Pelargonium(и сред 200 разновидности от този вид). С името Pelagonium, идващо от гръцката дума за щъркел („пеларгос“), мушкатото е известно от 1738 г., когато холандският ботанист Йоханес Бурман открива прилика между формата на съцветието и главата на щъркела.

Латинско наименование: Pelargonium zonale

Семейство: Здравецови

Род: Мушкато

Родина: Южна Африка

Предполага се, че мушкатото е пренесено с кораби от Южна Африка в ботаническата градина на град Лайден, Холандия, още преди XVII в. През 1631 г. градинарят и пътешественик Джон Трейдскант – старши купува сортови семена от Париж и започва да ги развъжда в Англия. С течение на времето различните видове мушкато намират все по-широко приложение не само в домашната градина, но в парфюмерийната индустрия, в хранително – вкусовата промишленост, дори в кулинарията (за приготвянето на желета, пудинги, чай или сладкиши). Някои сортове имат аромат на цитруси, на мента и на плодове, но с най-голямо значение са тези с аромат на роза, защото се изпозлват за производството на етерични масла.

Градинското мушкато е многогодишно декоративноцъфтящо растение с мъхести стъбла (докато са млади) достигащи до височина 80 см и специфични бъбрековидни месести листа. Обикновено расте в храстовидна форма, като цветчетата са скупчени на групички по двадеситина на едно стъбло, обагрени в най-различни цветове (от бяло през всички нюанси на розовото до червено). Нищо чудно до започне да „пълзи” надолу по-саксията, а някои видове образуват пищни стъпаловидни каскади.

При правилно отглеждане градинското мушкато ще ви радва с цветове от април до октомври. През този период трябва да се тори редовно (поне веднъж седмично) и да се полива обилно. Мушкатото обича топлината и плодородната почва. Предпочита слънчеви до полусенчести места, но вирее при температура между 10 и 25 гр. Целзий. Ако бъде прибрано на топло преди настъпването на зимата, поне още месец ще ви обгражда с красивите си цветове.

Почва – Най-добре за мушкатото е да бъде посадено в смесена почва (градинска пръст, пясък и тор). Трябва добре да се оттича и да не задържа вода. Хубаво е поне веднъж годишно да старите растения да се пресаждат, защото мушкатото обича свежа почва, в която въздухът може да циркулира свободно. Мушкатото трябва да се подхранва два-три пъти месечно, да се очиства от прецъфтелите цветове и да получава много светлина. Поливане – Градинското мушкато обича водата, но не трябва да се преполива. В противен случай не само ще навредите на листата и корените, но и ще намалите цъфтежа. Около веднъж седмично е достатъчно. Поливайте го умерено и редовно, без да позволявате водата да се застоява – затова е важен дренажът в основата на почвата. През зимата разредете поливането, защото мушкатото има свойствата на сукулентно растение (складира вода в листата и корените) и може доста по-дълго да издържи без вода. Най-добрият показател за поливане са листата – ако са с изсъхнали краища получава недостатъчна влажност, ако са увиснали или загинали – преполиване. Вредители – Листните въшки са сред най-разпространените вредители на растенията, включително и при мушкатото. Освен тях е възможно да се сблъскате с акари, бели мухи, различни видове бактерии (които причиняват повсеместна зараза), загниване. Препаратите срещу вредители не влияят върху цветовете. Размножаване –  Пролетта е идеалното време за разсад на мушкато. За целта отделете няколко резници и ги оставете за няколко часа да завехнат преди да ги боднете на ново място. Можете и да сложите във вода докато пуснат коренчета и след това да ги посадите. Много специалисти препоръчват мушкато да се сади в късното лято (август – септември), но когато и да го „мушнете“ в пръстта, винаги ше има резултати.

15. 04. 2010 / Цвети Тошева