Модерното ампелно сакъзче води началото си от див южноафрикански полухрастовиден прародител – с розово-червени цветове, пълзящи стъбла и месести листа, много наподобяващи по форма са на бръшляновите, когото в началото на миналия век кръстосвали с други диворастящи видове. Отличителен белег на тази група са дългите, тънки, добре облистени, наведени надолу, красиво разклонени, стелещи се стъбла, което ги прави незаменими като ампелна култура. Листата са прости, с 3-5 целокрайни дяла, гладки, лъскави, плътни и по форма наподобяват бръшляновите. Съществуват и вариегатни видове с пъстри листа. Цветовете са прости, полукичести или кичести, събрани в рехави полусферични щитовидни съцветия, разположени на дълги цветоноси, излизащи от възлите на стъблото. Отглежданите културни форми са с различни багри на цветовете – бяла и в различни нюанси розова, червена, оранжева и лилава. Създадени са и много пъстроцветни сортове. Цъфтят от април до първите слани. Незаменими са за озеленяване на балкони, тераси, стълбища – в сандъчета, висящи кашпи, кошници, менци, кофи, делви. Засаждат се самостоятелно в едноцветни и разноцветни групи или в комбинации с други балконски цветя.
Вредители и болестиСакъзчетата по принцип не страдат от много заболявания, но понякога се нападат от белокрилки, въшки, акари, гъсеници и вируси, които се пренасят от паразитите. Те обикновено се заселват на младите растения и поразяват листата и леторастите. Рядко страдат и от гъбни заболявания – сиво гниене, загниване на корените. Тези заболявания се появяват при преполиване и висока влажност. В началото на заболяването се третира с фунгицидни препарати, но при силно нападение растенията трябва да се унищожат. Вкореняването на долната страна на листата (едема) е безобидно за сакъзчето. При недостатъчна светлина междувъзлията изтъняват и се удължават, а цъфтежът се преустановява. При засушаване или преполиване пожълтяват листата и окапват цветовете. ГрижиВажно условие за развитието и цъфтежа на ампелните пеларгонии е обилната светлина. За разлика от зоналното мушкато, те не обичат силното слънце. По-добре се развиват на полусянка или при интензивно огряване сутрин и засенчване следобед. Поливат се обилно, след засъхване на почвата. Най-подходящи за вилите са ампелните сакъзчета, защото в горещите летни дни само те издържат да бъдат поливани веднъж седмично, като при това не престават да цъфтят. Те не обичат да ги преполиват. Обилната влага стимулира растежа на листата, но потиска цъфтежа. През лятото сакъзчетата не се нуждаят от специална температура. През пролетта и есента, когато сутрините са студени, растенията са по-компактни и цъфтежът е по-обилен. За съжаление, както и другите представители на рода не са студоустойчиви и през зимата трябва да се приберат в закрити помещения. Затова пък, ако ги поставите срещу прозорец, в неотопляема стая, запазват листата си цяла зима зелени, а и цветовете им остават дълго време като консервирани. Пролетта при най-малкото затопляне започват да цъфтят, преди още да е дошло време да бъдат изнесени навън. Много добър каскаден ефект се получава при засаждането на 4, дори 5 растения, в едно средно голямо сандъче. Растенията се разрастват много и се преплитат, но реагират добре на съседството.
