Тази папрат е разпространена в Северна, Централна и Южна Америка, среща се на места в Южна Африка, Австралия, Нова Зеландия, Китай, Япония. Аклиматизирана е и в Европа.
Обича богата на хранителни вещества и топла вода.
Azolla filiculoides е водно растение, стелещо се по повърхността на водата или вкореняващо се в тинята, с дължина 1 – 2,5 см (понякога до 10 см), по голямо от Azolla caroliniana. Стеблата са пересто разклонени. Разположението на листата е противоположно, листата са двусегментни, керемидообразно разположени, люспести. Връхният сегмент, който е разположен на повърхността на водата и участва в асимилацията, е дебел, с размери 2,5 x 0,9 – 1,4 мм, с тъп широк безцветен край, от синьо-зелен до червено-кафяв, с едноклетъчни власинки. Долният сегмент е потопен във водата, тънък, безцветен.
Спорите се образуват на долния сегмент на старите растения. Микроспорангиите са 35 – 100 – сферични, на тънки крачета и съдържат много микроспори (мъжките са по-големи от женските), обединени в 5 – 8 масула. (Вътре в спорангиите микроспорите образуват няколко групи, които са обвити с втвърдяващо се пенесто вещество. Тези образувания се наричат масули.) Масулите са снабдени с разположени ненапречно, закачващи се израстъци или глохидии (бодли със закривен връх), които служат за фиксация. Макроспорангиите се състоят само от една макроспора. Броят на хромозомите е 2n = 48.
Отглеждане
Azolla filiculoides, както и Azolla caroliniana, като плаващи растения, се препоръчва да се отглеждат във водоеми на открито. За оптималното им развитие е необходима богата на хранителни вещества и съвсем слабо течаща вода и светъл, слънчев участък. Ако Azolla filiculoides лесно формира спори, от които пролетта прорастват новите растения, то Azolla caroliniana, при която спорите се образуват рядко, трябва да зимува в светло прохладно място. Есента, при понижаване на температурите, растенията стават сиво-кафяви.
Разликата между Azolla filiculoides и Azolla caroliniana е в това, че Azolla filiculoides е по-голяма, расте не толкова на гъсто и краищата на клонките и се издигат над повърхността на водата, а Azolla caroliniana се стеле по водата.
Azolla filiculoides в европейските водоеми се среща много по-често от Azolla caroliniana, което се обяснява с лесното образуване на спори и в по-голямо количество.
