Филмите за войната са важна част от историята на киното. Това е тема, която за съжаление никога не остарява, защото самата действителност постоянно предлага богат материал за нови и нови военни филми. Те възникват като отделен жанр още в зората на киното – след края на Първата Световна война. Може би в момента не са номер едно по популярност, но след поредния по-голям международен конфликт интересът към тях разко нараства. Разбира се, по-добре би било този филмов жанр съвсем да изчезне, отколкото да се случи отново нещо подобно на Втората Световна война…
От всички военни ленти, заснети през цялата история на киното, най-много са посветени на този най-голям и трагичен световен катаклизъм в човешката история.
И това е разбираемо, защото той отнема най-много човешки животи и преобръща съдбите на цели народи. Съвременните хора могат да получат най-ярка представа за истинските мащаби на ужаса през онези трагични времена именно чрез филмите за Втората световна война.
Вярно е, че освен нея, през миналото столетие човечеството преживява и други ужасяващи конфликти, отразени в немалко превъзходни филми, сред които се открояват тези за войната във Виетнам – „Апокалипсис сега“ на Френсис Копола, „Взвод“ на Оливър Стоун, „Пълно бойно снаряжение“ на Стенли Кубрик, „Ловецът на елени“ на Майкъл Чимино и др.
Отдалечаването ни във времето от Втората световна война, освен че не води до намаляване на интереса на кинематографистите към нея, се характеризира със задълбочаване на нейното осмисляне чрез средствата на киното. Напоследък сред най-стойностните продукции на тази тема
ПРЕОБЛАДАВАТ АМЕРИКАНСКИТЕ, А НЕ РУСКИТЕ ФИЛМИ,
както бе в по-ранни периоди. Шест от десетте най-добри кинотворби за Втората световна война, според най-големия сайт за кино в света IMDB, са създадени през последните 20 години и това са все западни продукции (главно холивудски):
„СПИСЪКЪТ НА ШИНДЛЕР” 1993) – реж. Стивън Спилбърг;
„СПАСЯВАНЕТО НА РЕДНИК РАЙЪН” (1998) – реж. Стивън Спилбърг;
„ПИАНИСТЪТ” (2002) – реж. Роман Полански;
„ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН” (1997) – реж. Роберто Бенини;
„ГАДНИ КОПИЛЕТА” (2009) – реж. Куентин Тарантино;
„КРАХЪТ НА ТРЕТИЯ РАЙХ” (2004) – реж. Оливер Хиршбигел.
Аз бих добавил към тях още три американски шедьовъра за Втората световна война, заснети също от наши съвременници:
„ТЪНКА ЧЕРВЕНА ЛИНИЯ“ (1998) – реж. Терънс Малик;
„ЗНАМЕНАТА НА НАШИТЕ БАЩИ“ (2006) – реж. Клинт Истууд;
„ПИСМА ОТ ИВО ДЖИМА“ (2006) – реж. Клинт Истууд.
В същото време дори в най-новите зрителски класации на руските (респ. съветски) филми за Втората световна война отсъстват заглавия от последните две десетилетия.
В тях фигурират прекрасни, но сравнително малко известни на новите поколения филми, като:
„ТЕ СЕ СРАЖАВАХА ЗА РОДИНАТА“ (1975) – реж. Сергей Бондарчук;
„НА БОЙ ОТИВАТ САМО СТАРЦИТЕ“ (1973) – реж. Леонид Биков;
„А УТРИНИТЕ ТУК СА ТИХИ“ (1972) – реж. Станислав Ростоцки;
„СЕДЕМНАЙСЕТ МИГА ОТ ПРОЛЕТТА“ (1973) – реж. Татяна Лиознова;
„ОФИЦЕРИ“ (1971) – реж. Владимир Рогов;
„БАЛАДА ЗА ВОЙНИКА“ (1959) – реж. Григорий Чухрай;
„БАЩАТА НА ВОЙНИКА“ (1964) – реж. Резо Чхеидзе;
„ЛЕТЯТ ЖЕРАВИ“ (1957) – реж. Михаил Калатозов;
„ЖЕНЯ, ЖЕНЕЧКА И „КАТЮША“ (1967) – реж. Владимир Мотил;
„НА ВОЙНА, КАТО НА ВОЙНА“ (1968) – реж. Виктор Трегубович.
Малко от тези филми показват бойни действия, взривове, разрушения. Или пък гениални военачалници, предвождащи армии от смели мъже. Те по-скоро се опитват да разберат как влияе войната върху хората, върху съдбата на отделната личност.
Затова се учудвам, че в тези класации не е намерил място разтърсващият филм на Андрей Тарковски „ИВАНОВО ДЕТСТВО“ (1962). Навремето великият френски философ Жан Пол Сартр написа за неговия малолетен герой следното: „В действителност той е най-невинната и най-трогателна жертва на войната: това момче, което не могат да накарат да обича, е сковано от жестокост, тя е проникнала вътре в него. Нацистите са го убили тогава, когато са убили майка му и са разстреляли жителите на неговото село…”
Според Сартр войната убива човешкото у всеки, станал свидетел на нейните ужаси – особено у децата – защото деформира безвъзвратно психиките им, заразявайки ги с вируса на омразата.
Последният велик „съветски“ филм за войната е „ИДИ И ВИЖ“ (1985) на режисьора Елем Климов, заснет по сценарий на Алес Адамович. Това е първият опит да се достигне до ново равнище на достоверност чрез невиждан натурализъм в описанието на нациските зверства и нечовешките страдания на жителите от окупираните през Втората световна война територии на Съветския съюз. Действието се развива в Беларус през 1943 г. 16-годишно момче избягва при партизаните, въпреки протестите на своята майка, за да не остане по-назад от другите. Първоначално животът в гората наподобява онзи, който познава от приключенските филми за войната, които е гледало. Но скоро малкият партизанин разбира, че е обрекъл на смърт всичките си роднини. И това съвсем няма да е най-ужасното, което му предстои да преживее…Този филм просто взривява мозъка на всеки, който „отиде да го види“, както може да го стори само истинският шедьовър на киноизкуството. Гледайки го, човек за сетен път се убеждава, че най-значимите филми за войната са по същество антивоенни, пацифистки творби.
РУСИЯ ИСКА ДА ВЪЗРОДИ ВОЕННОТО СИ КИНО
Миналата година в Русия излезе първата част от дилогията-продължение на отличения с „Оскар“ филм на Никита Михалков „Изпепелени от слънцето” (1994). Тази най-скъпа продукция в новата история на руското кино ($55 млн.) трябваше да ознаменува 65-ата годишнина от победата на Червената армия, но вместо това се превърна в най-грандиозния провал на руски филм за войната в цялата история на киното.
На Никита Михалков, който дълги години бе нещо като „свещена крава“ сред кинематографистите в Русия, му се наложи да изтърпи незапомнени по своята острота нападки, повечето от които напълно основателни.
Болшинството изследователи са единодушни, че „ИЗПЕПЕЛЕНИ ОТ СЛЪНЦЕТО 2: ПРЕДСТОЯНИЕ“ е предизвикал такова спонтанно неприемане, с каквото нито един филм за войната не се е сблъсквал през последните 20 години. Многобройните отрицателни коментари съдържат най-често иронични подмятания по повод рекламния слоган („велико кино за великата победа“), отпечатан върху плакатите. Филмът се проваля и във финансово отношение, възвръщайки едва $7,5 млн. от астрономическия си бюджет.
Никита Михалков разказва драматичната история на бившия командир на дивизия Котов (ролята изпълнява той самият), осъден през 30-те години като враг на народа. Според официалните документи той е разстрелян, но всъщност оцелява по чудо и е пратен на фронта в наказателен батальон. Воюва като всички обикновени войници: в кал, мраз и глад, преминавайки през най-трудното на войната.
Но нито критиците, нито публиката одобряват начина, по който прочутият режисьор представя войната в своя филм. Сред най-възмутените зрители са ветераните, които приемат като лична обида някои от сцените в него.
Известният публицист Дмитрий Биков пише, че провалът на филма се дължи на това, че Михалков се залавя с военната тема, не защото има да каже нещо ново за войната, а защото гледал „Спасяването на редник Райън“ на Спилбърг и му станало обидно, че руснаците, които са главните победители във Втората световна война, нямат толкова грандиозен и убедителен филм за нея.
По кината в Русия отскоро върви и втората част, която е озаглавена „ИЗПЕПЕЛЕНИ ОТ СЛЪНЦЕТО 2: ЦИТАДЕЛАТА“. Първите реакции не дават основание да се предположи, че и тя ще повтори печалната участ на първата част. Но дори и да не срещне толкова мощен медиен отпор, едва ли ще възвърне и половината от милионите, вложени в нейното създаване.
Въпреки това, в Русия се подема кампания от военно-патриотични филми, за които държавата отпуска субсидии, въпреки трудната икономическа ситуация.
Освен филмът на Михалков, миналата година излезе и „БРЕСТКАТА КРЕПОСТ“ – не по-малко мащабна епопея, посветена на героизма на руснаците през първите дни от войната. Независимо от положителните отзиви на критиката, тя успява да върне едва половината от производствените разходи, възлизащи на $ 8,5 млн.
Надеждите за възраждане на интереса към тези филми в Русия са свързани с Фьодор Бондарчук (синът на Сергей Бондарчук), който през това лято почва да снима грандиозен филм със заглавие „СТАЛИНГРАД“. Той трябва да е готов за 70-годишнината от легендарната Сталинградска битка. Бюджетът, предвиден за производството му, е около $30 млн.
Междувременно и на Запад също ще се снима нова суперпродукция за Втората световна война. Джузепе Торнаторе, който е сред най-известните италиански режисьори, вече работи върху военната драма „ЛЕНИНГРАД“ (по нереализиран навремето сценарий на Серджо Леоне). Итало-американската суперпродукция разполага с бюджет от $100 млн. и звезда като Ал Пачино за главната роля.
