Цялостно възприятие, мотивация и интуитивно мислене
12/06/2011 |
Интуицията представлява цялостно възприемане на света
Като деца ние възприемаме света с всичките си сетива и те работят пълноценно. Дните ни се струват много дълги, обръщаме се към света с любопитство, изживяваме всичко с радост. С времето натрупваме болезнен опит и започваме да се затваряме към определи страни на света – така ограничаваме интуитивното си възприятие. Децата не забравят това, което искат – ако нещо им бъде забранено, те опитват да го постигнат отново и отново, защото живеят с чувство за достъпност. С израстването си децата изгубват усещането си за достъпност и това спира устрема им към постигането на цели и мечти.
За да възстановим интуитивното си възприятие за света, трябва да си осигурим балансирано развитие.
Развитие на тялото – храна, физически упражнения, здрав сън. Физическите тренировки обаче поддържат тялото до около 30-40 години. След това само силният дух може да поддържа тялото здраво и силно. По време на физическа тренировка се натоварва тялото, но душата и духът почиват – това е период на възстановяване и осигурява периодично приземяване.
Развитие на разума – информация, знание. Твърде силното развитие на разума обаче, твърде многото знания пораждат страх.
Развитие на душата – емоции, творчество, хобита, общуване с любими хора.
Развитие на духа – преодоляване на препятствия. За да преодоляваме препятствията без да страдаме трябва да си поставяме цели и задачи. Разрешаването на проблемите ни, вътрешното търсене на сила ни направлява в правилната посока.
Критерий за истинност на целите
Всяка идея възниква с вдъхновение, което се задържа за известно време. След време се появяват проблеми, разочарования, съмнения. Ако преминем през този период и продължим да следваме целта си, това е критерий, че целта ни е вътрешна и че сме на своя път. Вдъхновението е временно, ако не идва отвътре.
Когато си поставяме цели, трябва да се мотивираме от това, което можем да дадем, а не да вземем. Колкото по-силно и искрено е желанието ни да дадем наистина, толкова по-бързо ще се реализира целта ни.
Основен проблем по пътя към целта са съмненията. За да премахнем вътрешните си съмнения, трябва често да си представяме пътя, по който искаме да вървим.
Няма значение колко нереални ни изглеждат целите ни – всичко постигнато в света е започнало като нереалистична цел в ума на някой. Хората, които постигат целите си, имат силна фантазия, дори са наивни, в другите хора виждат само доброто, благородството, божественото начало.
Целите ни се определят от това, което не ни е достигало в детството ни. Това, което ни е липсвало в детството ни, се стремим да компенсираме в зряла възраст. Когато детето избира бъдещата си професия, то го прави с благородни подбуди, защото иска да помага на другите.
Мотивацията ни за постигането на нашата цел може да бъде породена от страх или от любов. Страхът не е добър мотиватор. Трябва да го заменим с любов или със силно желание – например силно желание да направим някой щастлив.
Когато изберем пътя си, на него се появяват подходящи хора и ситуации, но от нас зависи да следваме собствения си път. Можем да разчитаме само на себе си в постигането на собствените си цели. За да получим сила за изпълнение на целите си, трябва да се насочим към светлата страна – към любовта.
