Кратка история на мусаката
Мусаката произхожда от района на Близкия Изток и Балканите. За национално ястие я смятат в Гърция и Турция, но присъства от столетия и в кухните на България, Босна, Македония, Сърбия и Румъния. В Унгария я сервират с патладжани ( нарича се „ракот патлиджан“), арабската се приготвя с канела, сръбската – с дробчета, а албанската – с тиквички. Самата дума „мусака“ има арабски произход и означава ястие, което се приготвя с патладжани и домати. То обаче не съдържа месо и е по-скоро салата, която се сервира студена. (на арабски „мусака“ означава „охладен“) Най-правдоподобната версия гласи, че съчетанието между кайма и патладжани е арабско и чрез пътуващите търговци е достигнало до Османската империя и до Гърция, където по-късно е било обогатено с домати. Тази нова гозба е напомняла на арабските търговци за тяхната салата с патладжан и домати , наречена „мусака“, затова те започнали да наричат ястието с това име, което се е запазило до днес.
framar-musaka.jpg (10.34 KiB) Прегледано 1602 пъти
Лазанята и нейните 101 „бащи“
Спорът за „бащинството“ на лазанята, която е един от видовете паста продължава от векове. Твърди се , че пастата не е изобретение на италианците, които толкова се гордеят с нея, а е донесена от Марко Поло при завръщането му от Китай през 1291 година. Това обаче е спорно, защото в писмен източник от 1244 г. има запазена в градските архиви на Генуа , рецепта на лекар, където пастата се препоръчва като диета. Има твърдения, че отначало в Сицилия са изобретили смесването на вода и брашно до получаването на гладко тесто за варене, като се предполага, че арабите са подсказали тази хитрост на сицилианците. През първи век прочутият кулинар Марк Апиций, живял по времето на Тиберий в готварската си книга описва ясние с рибена плънка, поставена между слоеве „лазаня“. Според някои източници обаче, тя е известна много по-отдавна – 3000 г. преди Хр. Писмени документи съществуват и от времето на Цицерон и Хораций – 100 г. преди Хр., в които се говори за вид плоска кора от тесто, направена от тесто и вода. Всъщност именно това е лазанята, чието име от италиански означава „разтеглен“. С такива „тестени листове“ в Древна Гърция пекат „лаганон“, което кара някои да смятат, че лазанята е гръдско изобретение. За бащинство претендират също англичаните, тъй като през XIV век в двора на крал Ричард II ядат печиво с подобно име – „loseyns“, включена в първата английска кулинарна книга.
frama-lazanq.jpg (33.17 KiB) Прегледано 1602 пъти
Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят.
