Следзародишното развитие започва от момента на раждането и продължава до смъртта. То се разделя на отделни периоди във връзка с промените, който настъпват през различните възрасти.
Периодизация на следзародишно развитие.
Период на новороденото – от раждането до края на първия месец. Макар и кратък периода се характеризира с интензивно развитие на целия организъм. Строежът на тялото на новороденото се отличава рязко от това на възрастния. Съотношението между различните части на тялото на новороденото е непропорционално.
Главата е 1/4 от дължината на тялото, краката са къси, трупът е относително дълъг. Неговите приспособителни способности и съпротивляемостта към външните условия са малки. Майчиното мляко е най-добрата храна през този период тъй като освен хранителни вещества и витамини то съдържа и антитела, предпазващи детето от болести. При новороденото се проявяват само вродени рефлекси – сукателен и слюноотделителен.
Период на кърмачето – от втория месец до края на първата година. Характеризира се с все още бързия разтеж на тялото, но най-усилено се развива, централната нервна система, благодарение на което се усъвършенстват движенията – седене (на около 6 месеца), пълзене (на около 9 месеца), изправяне – ходене в края на периода.
Когато детето е на 6 – 7 месеца се появяват първите млечни зъби. Развива се говорът и в края на периода детето вече може да произнася малки срички и думи. Температурната регулация все още не е съвършена, поради което при детето опасността от простуда е по-голяма. През кърмаческия период детето се свързва с околната среда предимно с безусловни рефлекси и едва в края на периода започва изработването на някои трайни условни рефлекси.
Период на яслената възраст – от 1 до 3 годишна възраст. През втората и третата година детето продължава видимо да расте. Пропорциите на тялото са все още по-близки до новороденото, отколкото до възрастния. Краката са относително къси, стапалата малки, а главата е голяма. Това затруднява равновесието и ходенето. Умнственото развитие на детето в този период е интензивно. За развитие на паметта, разширяването на кръгозора и обогатяването на опита значителна роля играе овладяването на ходенето.
Период на предучилищна възраст – от началото на четвъртата година до края на шестата година. Усилената двигателна дейност на децата от този период води до чести травми. Започва смяната на млечни зъби с постоянни. Развиват се и укрепват в мозъчната кора връзките между зрителния и двигателния анализатор, затова движенията стават точни и координирани.
Период на училищната възраст – Този период се разделя на млада училищна възраст (7 – 10 години) и старша училищна възраст (11 – 16 години).
Характеризира се с интензивен растеж и развитие на всички телесни части, органи и системи. Той е най-голям между 8 и 12 години при момичетата и 10 – 14 години при момчетата, което е израз на започващото полово съзряване (пубертет).
През пубертета организмът достига своята биологична зрялост. При момчетата се увеличава размера на семенниците и на половия член (първични полови белези). В семенниците започват да зреят сперматозоидите и да се отделят мъжки полови хормони. Под тяхно влияние започват да се оформят типичните за мъжа вторични полови белези (брада, окосмяване на тялото, нисък глас, едри кости и силно развита мускулатура). При момичетата запова образуването на женски полови хормони. Появява се менструация, което показва, че в яйчниците започва узряване на яйцеклетките. Постепенно започва оформяне на типичните за жената вторични полови белези (разрастване на млечните жлези, разширяване на таза, натрупване на мастна тъкан в областта на ханша и бедрата.
Период на юношеска възраст – от началото на 17 г. до края на 19 г. Характеризира се с окончателното завършване на растежа и развитието на всички телесни части и системи. Завършват и промените в телесните пропорции, поради което юношата е с напълно оформено тяло.
Следващите три периода – на младежката възраст (20 – 29 г.), на творческата възраст – (30 – 40 г.) и на зрялата възраст – (41 – 68 г.), протичат без съществени промени във външния облик на човека. Всички органи и системи са оптимално развити и действат по най-ефективен начин. Постига се единствено интелектуално усъвършенстване на индивида.
Период на старостта – (69 – 90 г.). Характеризира се с намалена жизнена дейност и морфологични изменения в отделните органи и системи. Изменя се както външния вид на човека така и неговата психика и поведението му. Кожата намалява еластичността си и се набръчква, косата оредява и побелява, костите стават твърди и чупливи. Движенията са по-ограничени, настъпва бърза умора намалява трудоспособността на индивида. Старческите изменения засягат сърдечно-съдовата система (стесняване на кръвоносните съдове); дихателната система (ограничена белодробна вентилация, алвеоли с намалена еластичност); храносмилателна система (опадат зъбите); нервна система (по-бавно провеждане на нервни импулси, трудно изработване на придобити – условни рефлекси, намалена памет). Сериозно изменение настъпват в дейността на анализаторите – намаляват зрението, слухът, болевата, допирната, обонятелната и вкусовата чувствителност. Организмът на стареца коренно се различава от организма на младия индивид.
Период на дълголетие – над 90 години. Налице е при нормално протекла старост. Всички изменения, които настъпват в старческия период, са характерни и за дълголетниците, но при тях те настъпват по-късно и по-спокойно. Дълголетниците притежават добра памет, жизнерадостни са и до голяма степен са работоспособни. Наследствеността има определяща роля за дълголетието, но от значение са и условията на живот, които позволяват да се проявяват наследствените заложби.
Смърт – Смъртта е крайният период на индивидуалното развитие на организма и се характеризира с необратимо прекратяване на неговата жизнена дейност. Смъртта може да бъде клинична, когато спират дихателната, сърдечната и нервната дейност. Клинична смърт е обратима до момента, в който умират мозъчните клетки (мозъчна смърт). Тогава настъпва биологична смърт.
