Публикувано от: kavkazka
Tags:
аборигенна порода, аборигенни кучета, агресивни кучета, кавказец, кинология, куче, овчарка, порода куче, средноазиатска овчарка
Публикувано на:
април 1, 2012 |
Коментар
Първите опити за описването и систематизирането типовете на породата Кавказка овчарка от родните кинолози били предприети скоро след завършването на Гражданската война и продължили до началото на 30-те години на миналия век. По това време започнала и широкомащабна племенна работа с тази порода. В книгата си „Генетика и развъждане на кучета” Н.А. Илин (Л.: Сельхозгиз, 1932) посочва някои данни за кавказките овчарки ахалцихски и тушински тип и за кучетата от басейна на река Терек. Е. А. Мол описва доста подробно типовете кучета от степите и предпланините на Северен Кавказ, като отбелязва, че те се отличават значително от кучетата от Закавказието.
А.П. Мазовер в книгата си „Племенна работа в служебното кучевъдство” (М.: Изд. ДОСААФ, 1954) пише: „Най-добрите кавказки овчарки са разпространени в Грузинска ССР, където кучетата се отличават с мощен скелет и са най-едри от всички представители на породата кавказка овчарка (Кавказец). В повечето случаи типът на телосложението им е здрав, груб. Главата им е правилна, типична. Едноцветната окраска и дългата козина правят тези кучета ефектни и красиви. Индексът на разтегнатост т.е. (отношението на дължината на тялото към височината при холката) на грузинските кучета варира в границите 104—106. В последно време преместването на зимните пасбища в Азербайджан от вътрешните животновъдни райони на Източна Грузия е допринесло за известно смесване на типовете кучета и за появяването на типични азербайджански кучета с характерните за тях телосложение и окраска.
В Азербайджанска ССР се различават два типа овчарки: единият се среща в планинските райони, той се доближава до грузинския, очевидно е създаден под голямото влияние на последния, и втори – в степните райони, със здраво и сухо телосложение, по- висококрак, късокосмест, с по-издължена суха глава. За кучетата от Азербайджанска ССР е характерна рижата окраска с по-тъмни петна, която се среща рядко в другите райони. Има голям процент петнисти кучета (около 30%), срещащи се по-често в степните райони. Индексът на разтегнатост на кучетата от планинските райони е същият, както на грузинските. В степните райони по-често се срещат къси кучета с индекс на разтегнатост 100—102. В Арменска ССР са разпространени овчарки от същия тип, както в Грузинска, но те са малко по-малки и с по-слаб скелет. Индексът им на разтегнатост е по-малък, доближава се до квадрат (102 — 105). Повечето кучета са дългокосмести или близки до тях. За тях е характерна едноцветна окраска – сива, тъмнокафява. Срещат се тигрови и петнисти кучета
Овчарката от Дагестан е животно със здраво, а в някои случаи и грубо телосложение. Тя е едро куче с правилна форма на главата и добре развит скелет; по типа на телосложението си е приспособена за степните райони. Тук преобладават индивиди с квадратно телосложение (индекс на разтегнатост 100—103),с къса или средно дълга козина. Окраската им е разнообразна, но за разлика от другите райони тук има много петнисти (35%) и тигрови екземпляри. Интересно описание на типовете кавказка овчарка дават С.Л. Лобозинов и Л.А. Морозова в ежегодника «Клуб на служебното кучевъдство» (М.; ДОСААФ, 1987):
Гергетски тип. Едри кучета, в повечето случаи дългокосмести. Тип телосложение – едър и здрав. Муцуната им е леко удължена. Зъбите са едри, бели, с ножична захапка. Кучетата са петнисти (петната са сиви и рижи),с бяла „яка”, бяла ивица на челото и муцуната, муцуната е на капки. Сред основната типична маса се срещат кучета с по-слабо развита козина (по-къса от обичайното) и по-малко злобни. Но и тези кавказки овчарки от гергетски тип отлично охраняват стадата овце от хищниците и са ценени от чобаните.
Гарбански тип. Кучетата са много агресивни, злобни. Били са докарани от Турция в Закавказието през следвоенните години заедно със закупените от Турция стада овце. Телосложението им е грубо. Муцуната е много къса. При някои кучета се забелязва обратна захапка. Те са късокосмести. Окраската им е рижа без петна. Работните им качества са добре изразени.
Казбекски тип. Мощни кучета, груби и здрави, с хармонично телосложение. Зъбите им са едри, бели, с правилна захапка. Космената им покривка е добре развита. Окраската им е предимно петниста, среща се и тигрова. Работните им качества са добре изразени.
Ахалцихски тип. Произлязъл е от кръстосване на гергетския, гарбанския и казбекския тип. Кучета със здраво и грубо телосложение, хармонично развити, дългокосмести. Окраската им е бяла, тъмнокафява, бледожълта. За кучетата със светла окраска са характерни светли очи. За всички тези типове е характерно здраво, грубо телосложение, голяма физическа сила и издръжливост, безстрашие в схватките с хищниците (вълци и др.), непретенциозност към условията на отглеждане и храненето, по природа добре се поддават на дресура и са годни да изпълняват службата си – охраняване на овчите стада.”
Освен споменатите по-горе типове на територията на Осетия, Чечено-Ингушката република и т.н. са съществували и други. За съжаление всичко това е било преди. Сега е много сложно да говорим за разделяне на типовете на кавказката овчарка, тъй като по местата на първоначалното й обитаване са останали съвсем малко чистокръвни животни, запазили най-добрите качества на своя тип. Причините за създалото се положение са няколко. През първата половина на XXвек започнало ново интензивно „покоряване на Кавказ”: строели се пътища, градове, заводи, курорти, туризмът претърпял силно развитие. Новите хора донасяли със себе си нов начин на живот, други културни ценности и традиции. С установяването на новия тип стопанска дейност в труднодостъпните планински райони, рязко намалял броят на хищниците, нападащи стадата, съответно намаляла и необходимостта от кучета, призвани да ги защитават. Тези обстоятелства не можело да не се отразят върху състоянието на местните породи кучета. Започнала да се губи културата за развъждане на кавказката овчарка. Заедно с „покорителите” на Кавказ нахлули кучета от различни, невиждани преди по тези места породи. Кавказките овчарки се смесили с пришълците, най-ценният генофонд на породата се изгубвал и често това било безвъзвратно. Негативно се отразил на популацията на местните кучета и указът на съветското правителство” За борба с бездомните кучета”, подписан в началото на 50-те години на миналия век. Разбира се, запазили са се още места, където може да се наблюдават кавказките овчарки в условията на тяхното естествено обитаване, но такива места стават все по-малко и по-малко. Например, в Северна Осетия, Карачаево-Черкезия, Кабардино-Балкария, в Ставрополието и Пятигорск има доста многобройна популация на кавказки овчарки, но за тях е характерно, че част от кучетата наистина са такива, друга част от животните е много близка до средноазиатската овчарка, а трета част явно има следи от кръстосването с кучета от други породи. Можем да дадем обяснение на това явление, ако се обърнем към неотдавнашното минало на кавказките народи и техните традиции. Както е известно, някои кавказки народи са били подложени на репресии в национален мащаб и са били депортирани в Средна Азия и Казахстан. Бил разрушен многовековният им начин на живот. Положението се усложнило от Великата отечествена война. В създалите се обстоятелства породата кавказка овчарка в много региони на Кавказ преживяла упадък. При завръщането си в родината след реабилитацията в края на 50те години на миналия век много преселници довели любимите си средноазиатски овчарки, които по-късно създали потомство със запазилата се местна популация на кавказката овчарка.
Очаквайте продължение…
Превод от руски за сайта kavkazka.net: Р. Каменска
