Как ти дойде идеята да създадеш Лулу? Нещата се развиваха плавно, стъпка по стъпка. Тя не ми е първото същество. Общо взето пиша в разни същества и имам цял калабалък от същества вкъщи. Всяко си има име, общо взето тръгва абстрактно, обаче после си заема формата, тялото, името и се получава цяло същество. От доста отдавна си измислям такива неща. Лулу в началото беше просто еднa от разни други, даже си спомням, че живееше в игленица, в пухено кълбо сред иглите и нямаше много общо с това, което излезе по-късно като формат – тези малки стихотворения. Беше по-скоро дълъг стих с много строфи. Нямаше всъщност момент, в който да си кажа “Ето, от тук започва Лулу”.
Кое я отличи от другите същества? Ами може би съм й намерила форма. Не съм сигурна, че тези неща се случват много обмислено.
А какво те вдъхновява да създаваш същества? Мисля, че това е подхода ми на разсъждаване. Не е нещо толкова литературно. Дори сега, когато си говорим и общуваме, пак си представям малки същества или например пък теб оприличавам на нещо, което не винаги е човешко същество. Мнoго често те имат някакви фантастични и забавни елементи. Мисля, че е просто начин на мислене.
Откога се занимаваш с писане? Започнах в училище. Баба ми беше учителка по литература и с нея съм прекарвала много време. Когато някой дойдеше на частен урок, тя ме оставяше в ъгъла на дивана и слушах. Нямах нищо против. Тя никога не ми е казвала да пиша, не ме е вдъхновявала, нито е имала болна амбиция за мен. По-скоро винаги съм си пишела по нишката на примера.
Как идва моментът, в който решаваш, че трябва да седнеш и да напишеш нещо? Има етапи на развитие на човек. С времето разбрах кога идва вълна и знам, че когато идва това чувство, нещо се е наслоило, насъбрало като идеи и мога да го формулирам. Mного държа на идеите. За мен е важно да има ядро, ос, около която се въртят нещата. Понякога имам идея, но не се получава нищо в дадения момент. Научих се да канализирам това чувство. То не е вдъхновение и не е както хората го профанизират “да ти дойде музата”. Според мен е по-скоро въпрос на това да ти се случат неща, емоции. Те си остават самички в теб и в един момент вече имаш достатъчно материал, от който да направиш идеята.
Какво обичаш да четеш? Любими писатели и книги? Чета доста детска литература, не само защото писането ми е в тази насока, а и защото ми е интересна. Като се каже “добра детска литература”, аз разбирам конкретни заглавия. Не бих чела всичко. Много обичам Туве Янсон. Обичам и поезията. Чета я като житейски жанр, не като литературен. Тя е определен тип мислене и живеене, а не литература. Има хора, на които поезията им е в кръвта – така мислят, така подреждат. Поетично. Не е задължително да можеш да пишеш, за да си поет. Това е ритъм.
Защо възрастните имат нужда от приказки? Аз деля хората на възрастни и деца по принуда. Светът има нужда от ограничения, от кодове, с които да си служи, за да се случват по-лесно нещата и да се разбират. Често виждам много грозни възрастни неща в деца и виждам чудесни детски качества във възрастни. Не знам дали възрастните имат нужда от приказки. Възрастните трябва да поддържат контакта с детското, което имат. То е емблема на това да бъдеш естествен и автентичен. Не е нещо лигаво, мъничко, миличко, розово, а това да имаш друга логика – необременена от всичко, което ти се случва, възможност да мислиш по-свободно.
На какво ще ни научи Лулу? Хората могат да си вземат от всяко нещо много или малко. Въпросът е колко ти ще си вземеш, а не колко нещо ще те научи. Може би, Лулу няма да научи някои хора на нищо – те вече ще са преживели тези емоции, ще са го усетили. Книгите са свързани с това в какъв момент от живота ти попадат при теб. Например, аз имам проблем със “Спасителят в ръжта”. Не мога и няма да мога да харесам тази книга, защото съм се срещнала с нея в неподходящ момент. Лулу ни показва, че за сериозните неща може да се говори по непатетичен и недистанциран, филосфски начин. Тези стихове са написани по топъл и човешки начин. Не харесвам помпозното писане и идеята за поезията като еделвайс на върха на планината, който само Христо Проданов може да достигне.
Важно ли е четенето и защо? Ако нямаш нужда да четеш, може и да не четеш. Така поставен въпросът, някак е много рационален, пък за мен четенето е доста ирационално. Правила съм го винаги и така съм свикнала. Трудно ще решиш на 40 години, че ще започнеш да четеш много. Мисля, че е до възпитание, до примери, със сигурност до това в каква среда израстваш. За мен четенето е жизнено важно, не си представям живота си без него, но със сигурност има хора, на които не им е нужно.
Какво четеш в момента? “Да имаш или да бъдеш” на Ерих Фром, който ми е любимец. Бил е психоаналитик и може много добре да стикова философията с примери и конкретика.
Четеш ли българска литература? Чета. Не се пазя от нея и не мисля, че е по-лоша. До любимите ми Емили Дикинсън и Пати Смит стоят Константин Павлов, Далчев, Иван Методиев. По абсолютно никакъв начин не ги разделям от чуждите автори. Аз съм много голям фен на това книгите да станат анонимни. Сигурна съм, че добрите автори ще могат да се познават по стила и идеите им. Писателите няма да излизат преди книгите си. Често е характерно да се знае повече за някой писатели, отколкото за книгите им.
Пожелай ми книга Туве Янсон е автор, който пише и рисува книгите си сам. Философ е изначално, но пише детски книги. Много е забавна по един изключително умен начин, който никога няма да ти размаха пръст и да ти каже “Виж колко умно говоря”, но можеш да се напикаеш от смях и да ти остане нещо много сериозно след като си я прочел. Има страхотен размах на въображението. Много скандинавско! Ако човек си пада по такъв маниер на живеене – да смесваш тъжното със смешното, книгите й ще му допаднат.
making of Lulu by pkokudeva
Автор: Фанка Василева, Cheti.ME
