Много сме, силни сме
© Надежда Чипева
Още по темата
Бий, за да те уважават
Причините за полицейското насилие са отказът от реформи в МВР и пасивността на прокуратурата
27 яну 2012
На колене
Арестите на висши държавници показват воля, но стряскат с бруталността си
9 апр 2010
очно преди година МВР покани журналисти заедно с тогавашния вътрешен министър Румен Петков на посещение в обновената сграда на столичното 4 РПУ. С възторг домакините показваха лъскавия паркет и новата дограма на заседателната зала на участъка. Тогава полицаите учтиво помолиха да не се снимат две неща – задържаните, които надничаха зад решетките на килията, и задният двор на участъка, където бяха изхвърлени всички стари мебели отпреди ремонта. Една година по-късно 4 РПУ отново е в центъра на вниманието. Причината не е поредната порция PR реновации, а фактът, че при странни обстоятелства в участъка загина арестант, а десетки други задържани по протестите пред парламента са били бити, унижавани и малтретирани. Някои от тях – в същата тази лъскава заседателна зала. Други – в арестите на други РПУ-та. Разхвърляният и пълен с боклуци заден двор на цялото МВР този път не остана скрит. През последната седмица: – В ръцете на полицаи загинаха двама арестанти. – Цяла България видя как неадекватните действия на униформените, охраняващи протеста пред парламента, доведоха до масова агресия и смачкаха желанието за проява на гражданско недоволство. – Десетки младежи, нямащи нищо общо с агресивните ултраси от площада, разказаха как са били бити и малтретирани из столичните полицейски управления.Всичко това показа едно – въпреки новия министър, новите закони и правилници, новите коли и униформи, обещанията за по-високи заплати вътрешното ведомство остава институция, която може да бъде повече опасна и вредна, отколкото полезна. Ето и доводите в няколко епизода.
Епизод 1 – протест, провокатори, полицейско бездействие“Тези, които предизвикваха безредиците на 14 януари, бяха 30-40 човека с маски и скрити лица. Те бяха най-отпред. Идентифицирахме ги бързо и ги посочихме на един от висшестоящите полицаи на площада. Ефект от това нямаше. За да ги идентифицираме по-ясно, призовахме протестиращите на седнат на земята в памет на загиналия студент Стоян Балтов. Единствените, които останаха прави, бяха хората от групичката, която нападаше полицаите. И въпреки това те не бяха задържани.“ Думите са на Борислав Сандов от Сдружение за развитие и обществен контрол – един от организаторите на първия голям протест пред парламента. Той разказва още как металните ограждания на площада са били обърнати наобратно и вързани помежду си с пластмасови връзки – причината, поради която те бяха лесно откъртени и се превърнаха в оръжие срещу служителите на реда. Не разбира и защо полицията е бездействала, когато е била агресирана от същите тези 30-40 души. Борислав продължава: „В 13 часа предвид ситуацията решихме сами да обявим, че прекратяваме протеста. Не знаехме, че има сигнал за бомба и заповед на общината. Научихме за това чак в 13.30 ч., когато площадът вече беше изпразнен.“ Ние ще допълним – без предупреждение (полицията разполага с два мегафона, вероятно по-възрастни от голяма част от протестиращите), но за сметка на това с много сила. „Митингът изведнъж става незаконен и никой не разбира това. Полицията обаче се държи така, сякаш всички са уведомени“, коментира правозащитникът Йонко Грозев от Центъра за либерални стратегии. Сигналът за бомба беше официалният повод площадът да бъде почистен, а протестиращите – прогонени. До ден днешен обаче МВР мълчи защо не е предприело действия по-рано (сигналът е получен в 9.30) и защо не е евакуирано Народното събрание, БАН и близките сгради.
Епизод 2 – Бой за всичкиРазпръскването на протестиращите пред парламента стана с много бой. „По принцип стандартът е сила да се използва тогава, когато е абсолютно необходимо, тогава, когато няма друг начин. И само по отношение на тези, които отказват да се подчинят, а не поголовно. Иначе действията на МВР са незаконни. Конкретно за всяко използване на сила трябва да се прави подробен анализ впоследствие“, коментира Йонко Грозев.Студентът Александър Витанов, около 20- годишен, разказва как е бил задържан заедно с брат си: „Когато станаха безредиците, попитах полицаите къде е безопасно да отидем. Те посочиха градинката между университета и парламента. Щом стигнахме там, бяхме притиснати между други протестиращи и полицаи. Започнаха да ме ритат, докато не падна. Тогава в мен се спъна един жандармерист. Когато стана, той извика: „В теб ли ще спъвам бе, копеленце.“ И започна да ме бие.“ Александър си спомня, че никой от полицаите не е искал да се легитимира. Явор Никифоров, преподавател по информатика и треньор на националния отбор по програмиране, също попада в ареста: „Излизах от лекции и заедно с приятелката ми отидохме на протеста. Въобще не разбрах защо бях задържан.“ Задържаните са накарани да застанат на колене от лявата страна на парламента (припомняме – намиращият се на 50 метра площад е изпразнен, защото на него уж има бомба). Разказват двама от арестуваните, пожелали анонимност: „Викаха ни – сега ще видите, ще ви закараме в Суходол и в Бобов дол.“ Тези, които задавали въпроси, са удряни пред очите на останалите: „Един от природозащитниците отказа да седне в калта. Беше отведен зад един от микробусите. Чувахме само крясъци.“ Арестуваните са откарани с автобуси и микробуси в различни полицейски управления.
