Дни преди да дари картините си от изложбата “Вечните герои в света на операта с българските гласове” на Българския културен център в Рим, българският художник Павел Митков (www.mitkov.com) споделя новината ексклузивно пред Classical-Bg!
Дарението започва с една картина на Борис Христов на изложбата в Рим още на 21 октомври 2010г., а сега, две години по-късно, той е готов да се раздели и с останалите в знак на уважение към върховните постижения на лицата на българската култура в чужбина.
Художникът е роден през 1977г. в София и днес е един от най-успешните и продавани български художници с галерии в София, Берлин, Цюрих, Миконос и Карлови Вари. Носител на множество награди и отличия, негови платна са притежание на личности като Владимир Путин и Папа Йоан Павел II.
Искам да ми разкажеш повече за ”Българското оперно чудо”…
При мен дойде една жена изкуствовед – д-р Магдалена Манолова. В Берлин се запознах с нея. Тя ми донесе една книжка „Българският оперен мит – тримата баси и трите сопрани” – тя я беше издала. Там видях много фотографии, които ми направиха впечатление, че костюмите, маските и гримът са изключително издържани. Това са фотографии на известни опери с български артисти: Райна Кабаиванска, Гюзелев, Борис Христов, от „Фауст”, „Атила”, от опери: „Борис Годунов” и всички други, в които те са участвали и реших, че е много подходяща идеята.
Решихме да направим тази изложба в черно, червено и бяло – това са цветовете на Атлантида, защото малко или много чувствам вътрешно, че голямото знание идва от тази древна цивилизация.
Направихме изложба: 7 картини на Райна Кабаиванска, 7 на Борис Христов, Гюзелев, Гяуров, Анна Томова-Синтова и Гена Димитрова.
Прави ми впечатление, че ги рисуваш в роля, по време на самия спектакъл…
Времето, в което те са се изявявали аз съм бил малък и това, което мога да черпя като информация е това, което е останало като снимков материал в интернет. Затова, слушайки тяхната музика и гледайки различни снимки, дойдоха образите.
Но не е важно самият образ как ще го нарисуваш – дали ще го прерисуваш от снимка или ще го видиш от видео, или ще го гледаш на живо, важното е какво ще вложиш в него. Не можеш да вложиш емоцията, която образът издава, можеш да вложиш емоцията, която този образ оставя вътре в теб.
Най-силната картина за мен е на Борис Христов – „Червеният дявол” от „Фауст”, който изключително много прилича на Кирил Йорданов, кмета на Варна (смее се-б.а.).
Тя е в Рим. Всички картини са в Рим, в къщата на Борис Христов и сега ще ги даря всичките. За мен Борис Христов е царят на операта!
Другата много силна картина е „Мойсей”. Това е сцената, в която Мойсей е на върха на планината, а Господ с огнения си палец изсича на каменната плоча десетте божи заповеди.
Всъщност колко платна си нарисувал?
33 картини са „Оперното чудо”. Направихме ги така, че да са с христовата възраст.
А защо с христовата възраст?
Защото точно тогава ставах на 33 и реших картините да са толкова, а и малко или много явлението „Българско оперно чудо” е свързано с християнството. Още повече, че друго съвпадение е, че християнството е доведено от Борис… Самото име означава нещо – борещият се!
Как избра Рим, заради къщата на Борис Христов ли?
Аудиторията, която дойде в Рим беше изключително голяма. На тази изложба дойдоха от българското посолство около 300 човека – 2/3 българи и останалите италианци, свързани с операта и България. Беше много посетена! Посланикът тогава, Младенов, съдейства изключително много за организирането на тази изложба – даде посолството като сцена.
Не съм имал грам комерсиализъм към цялата изложба. Въобще не ми е била идеята да продавам картини, по-скоро от уважение.
А продал ли си от тези картини?
Нито една не съм продал, една имам дарена и две продадени, които не съм дал още на хората. Те са българи, които са ги купили, но според мен те също ще ги дарят на културния център в Рим, само че при строги условия – да бъдат пазени!
В момента са сменили директора. Има една много симпатична дама… Ще го направя на 11 юли. Тогава е изложбата за Петър Дънов в София, в градинката на Дънов срещу руското посолство.
Неговата музика, за която аз малко мога да кажа, според мен е хармонично съзвучие – космическо, говорещо за великата любов, вeликия Бог, великия разум, великия човек, за нещата, които всеки от нас чувства не с очите и ушите си, а с друг сензор на тялото – душата си.
Разгледа ли Паневритмията на Дънов с цигулката? Човек има три тела – духовно, физическо и божествено (астрално) тяло. Храна за физическото тяло е храната, музиката е храната за духовното тяло, а молитвата – за божественото! Това ми направи много силно впечатление!
Въобще ноти, цифри, звуци, цветове и образи в един момент започват да ти говорят, че не са случайни. Няма нищо случайно!
Прави ми впечатление, че използваш в другите си платна сол ключ!
В почти 2/3 от платната го слагам. Всъщност, ето, ти ще ми обясниш какво означава ключа сол!
За мен е графичен символ за наличието на музика. Аз го асоциирам като символ на музиката, на благозвучието!
Той е най-красив като изписване, като знак е най-хармоничен. Представлява една спирала, а тя е символ на безкрайността, безкрайната повтаряемост, която обаче в един момент тръгва нагоре, завива надолу и пак се връща – като съдбата на човека: тръгваш, искаш да направиш скок от съдбата си нагоре в живота, стигаш до някъде и после пак се връщаш в нейния корен и там свършваш!
Никога не съм чувала някой по-добре да разтълкува символиката на ключа!
Още…
