Автор: Марина Чертова
Д-р Ашраф ал-Хаджудж, който заедно с българските медицински сестри и д-р Здравко Георгиев прекара 9 ужасни години в либийските затвори, се ожени за втори път. Във Варна той се венча за 15 години по-младата от него украинка Олга от Одеса. По ирония на съдбата новата му съпруга е съименничка на първата жена на Ашраф – Оля Мегова от Плевен, от която има син и с която се разделиха скандално. Сега Ашраф, който има българско гражданство, не иска да си спомня нито за кошмара в Либия, нито за брака си с българката. В момента той живее в Амстердам заедно с новата си съпруга. Родителите му и сестрите му, които са палестински бежанци, също са в Холандия. Самият Ашраф е роден в Александрия през 1969 г. Скромният палестински студент, учещ медицина в Либия, заедно с шестима българи попадна в един голям капан, чийто автор бе Муамар Кадафи. Медиците бяха обвинени в чудовищно престъпление – че са заразили 400 либийчета със СПИН и три пъти бяха осъдени на смърт чрез разстрел. По-късно присъдите им бяха променени на доживотен затвор. На 24 юли 2007 г., след преговори, в които участват няколко страни, медиците са освободени и се завръщат в България в самолета на френския президент заедно с неговата тогавашна съпруга Сесилия Саркози.
Доктор Ашраф, пак решихте да минете под венчилото – този път новата ви съпруга е украинка. Как се чувствате отново като младоженец?
Много щастлив съм, много се радвам. Нашата мечта се осъществи въпреки всички препятствия, пред които бяхме изправени. Сватбата ни беше незабравима, толкова красива и уникална, колкото е и нашата любов. Когато дойдох да взема Олга от хотела, трябваше да мина през много забавни задачи, които майката и лелята на Олга са приготвили за мен. Когато най-накрая достигнах до вратата на стаята, трябваше да изричам „вълшебните думи”, за да отворят вратата. Разбира се, тези думи бяха „Обичам те”. Сърцето ми биеше толкова силно, когато видях Олга в прекрасната й рокля. Тя беше изумително красива! С Олга чувствам спокойствие, чувствам се обичан. Знам, че тя е жената, определена от съдбата за мен. С всеки изминал ден се влюбвам в нея все повече и повече, а сме заедно вече четвърта година!
Как се запознахте с Олга, какво ви привлече най-много в нея?
Запознахме се през февруари 2009 г., когато и двамата започнахме курс по холандски език в Свободния университет в Амстердам. За първи път видях Олга, когато тя влезе в клас. Тя закъсня малко и от тичане имаше лека руменина по бузите. Тя беше толкова красива, че си мислех, че сърцето ми ще изскочи от гърдите. Тя бързо се извини и седна пред мен. Не можех да сваля очи от нея. Едва успях да дочакам почивката. По време на почивката всички студенти отидоха да пият кафе. Видях Олга в кафенето и й предложих кафе. За мое разочарование, тя каза, че вече си е взела.
След почивката опитах да седна до нея, така че да можем да работим заедно. Научихме цифрите на холандски и задачата ни беше да практикуваме произношението на собствения си телефонен номер. Аз й предложих тя да ми кажа номера си на холандски, а аз да й отговори с моя. Така се разменихме номерата. Въпреки че тя беше винаги любезна и усмихната, усещах, че е доста сдържана към мен. След урока пък се оказа, че се движим в една посока и слизаме на една и съща спирка. Повървяхме заедно 10 минути пеша. „Още една възможност за мен да се доближа до нея”, помислих си аз. Така започнахме по приятелски да общуваме.
Скоро открих, че имахме много общи неща, споделяхме същите възгледи за живота и същите стойности. Чувствах, че можех да обсъдя с нея всичко, което ме вълнуваше, всички неща, които имаха значение за мен. Олга е боец. Тя беше претърпяла много несправедливости и дискриминация в живота си, но въпреки всичко продължаваше да се бори за правата си и нямаше желание да изгради живота си на раменете на другите. Тя е уважавана жена, много красива и обаятелна, и много образована. Победите, които постигнах в ООН и тук в Холандия, се случиха само благодарение на Олга, на нейната любов и подкрепа. Тя беше с мен през всеки момент от тези трудни битки.
Защо отново се оженихте в България?
В очите ми няма място в света, по-красиво от България, където вдъхнах въздуха на свободата и на живота. Решихме да се оженим във Варна още преди 3 години. И аз, и съпругата ми сме от морски градове и сватба на морето беше нашата мечта. (б.а.- Ашраф е роден в Александрия, а Олга – в Одеса)
Предпочетохте да вдигнете сватба без много шум и без много гости. Защо?
Защото този път това не е политически съюз, не е светски цирк, а е семейното събитие. Никога не сме крили предстоящата сватба. За съжаление част от гостите не можаха да дойдат поради различни трудности, но ние сме много доволни от всички, които дойдоха и споделиха нашите щастливи мигове.
Сега към Куба ли поемате на меден месец?
Куба е нашата мечта, но за съжаление това пътешествие е над нашите възможности сега, но, дай Боже, ще осъществим това пътуване. Благодарение на родителите ни бяхме в състояние да си позволим да прекараме няколко дни в една от европейските столици – в града, който има специално значение за нас, в града, където бяха най-трогателни моментите на нашата 4-годишна връзка, в града, където за първия път разменихме признанията в любов.
Вие живеете в Холандия. С какво се занимавате в момента, как е семейството ви, какво работи съпругата ви?
Завършил съм всички четири нива на холандския език и мога да започна 3-годишно обучение като рентгенолог. Нямам право да работя. Имам разрешение за пребивание като студент, с цел обучение. Холандската държава е много стриктна в това отношение – ако искаш да учиш, няма да работиш, трябва да се концентрираш изцяло върху обучението. Съпругата ми е преводачка от холандски, руски, английски и френски език, има и агенция за преводи. Семейството ми много се радва за нас. Живеят в същия град, имат спокоен живот, което ме радва.
Преживяхте тежък развод. Бяхте казали, че бракът ви с Оля Мегова е по-голям ад от либийския затвор. Защо се разпадна бракът ви с нея? Какви претенции има тя към вас, иска ли ви пари?
Не мисля, че сега е подходящо време да говорим за тази ненормална жена. Разведени сме от няколко години и сега нямам нито време, нито желание да се занимавам с тази история. Искам да гледам напред.
Как е синът ви Раян, виждате ли го?
Много ме боли за Раян. За съжаление дори и със съдебното решение не успях да го видя. Аз имам само адреса на адвоката на оная, а той не беше в София, докато ние бяхме там, тъй като беше на почивка, и затова не успях да видя детето за пореден път.
Какви са отношенията ви с медицинските сестри, с които заедно изживяхте ужаса в либийските затвори?
Отношенията ни са нормални и винаги ще останат такива. Възприемам ги не само като колеги. Уважавам и сестрите, и д-р Георгиев също.
Вярно ли е, че те са сърдити, че вие осъдихте Либия заради скалъпения СПИН процес. Съдът в Холандия реши, че Либия трябва да ви изплати 1,33 милиона долара. Ще получите ли тези пари?
Не мисля, че е вярно, защото ние всички осъдихме Либия в ООН и всички имаме право на компенсации, съгласно решението на ООН. Моят успех е само прецедент, който открива възможностите и за тях.
Очаквате ли новата власт в Либия да признае, че сте невинни?
Не очаквам, защото едни престъпници смениха други. Очаквам обаче от нашата държава и нашия премиер да повдигнат въпроса за нашата невинност, така както направи Великобритания за тяхната полицайка, която беше убита пред либийското посолство в Лондон.
Стряскате ли се от кошмара, който изживяхте в Либия?
Тежките години, които прекарах в либийския ад, са част от живота ми. Няма начин да се забрави или да се прости, поне докато излезе цялата истина и докато нашите имена не са очистени напълно от тези ужасни обвинения. Бих искал да кажа, че сега, когато съм заобиколен от любов и грижа, това играе много положителна роля в живота ми и изтрива всичко лошо, което приключи в живота ми.
