Това е седмия филм от предицата:
„ИСТОРИЯТА – НАУКА ИЛИ ИЗМИСЛИЦА?“
Според учебниците по история Куликовската битка се състояла в септември 1380 година, на широко поле в мястото на сливането на р. Дон с р.Непрядва, между войските на московския княз Димитрий Иванович и управителя на Златната орда – татарския темник Мамай. В резултат на това кръвопролитно сражение победил княз Димитрий и го нарекли Димитрий Донски. Тази победа е сложила край на Татаро-Монголското иго. Всичко е просто и разбираемо. Времето и мястото на действие са обозначени. Участниците са назовани. Остава само да се отиде в Тулска област, където е разположено Куликовското поле и със собствени очи да се види това знаменито място.
Какво ще открием? Освен обелиск поставен там в средата на 17 век, там няма нищо. Ни църкви за слава на победата, нито могили гробници където са погребани участниците в битката, нищо. Разбира се повече от 600 години е голям срок. Може би могилите са изравнени и църквите са разрушени. Може би в земята нещо се е съхранило. Нали трябва нещо да е останало след битката, в която са загинали десетки хиляди хора от двете страни. Отначало е била намерена пластина от Злато-ординска доспех от пластинки и около 8 пръстени от древно руска ризница. Такива неща се срещат само след бой. В обикновения живот не е трябвало да се носят такива неща. Защото те са били скъпи и доста тежки.
От 1982 година археолозите непрекъснато извършват работи на полето и досега имаме само тези две сериозни находки. Историците обясняват:
“Всеки метал в тези времена е бил на цената на златото така, че част от оръжиетои доспехите е можело да бъдат събрани и изнесени от полето на битката. Другата част за този дълъг срок може да са се разложили напълно.”
Освен това учените се основават на несъвършенството на съвременните методи за търсене.
“За година с детекторите за метал изминаваме не повече от 10 ха. До днес е измината много, много скромна територия.”
А как е с останките на загиналите войници? Нали мястото на битката трябва да
е буквално застлано с човешки кости. Както разказват ръкописите:
“Телата на враговете на земята не са предавани.”
Чуждоземците са останали да лежат там където ги е настигнала смъртта. В заключение:
На мястото на великата битка са намерени няколко предмета от снаряжението на воин. Плюс накрайници на стрели, които са можели да принадлежат на обикновени ловци. Плюс някаква геофизична аномалия, чиято природа още не е известна. И това е всичко. С какво да се обяснят тези скромни резултати? Обясненията могат да бъдат само две. Или учените лошо са търсили или са търсели не там където трябва. Да се съгласим с първото е сложно. С второто е още по-сложно. Защото още със училищния чин е известно къде е била битката.
Кога и къде за първи път се е появило упоменаване за битката на Кулековското поле? За това ни говорят Руските летописи. По точно техните копия дошли до нас в истински или изкривен вид. Любопитно, че до 19 век никой и не се е опитвал да се търси мястото на сражението. Открил го е в 1820 година някакъв помещик Ничаев който е прочел летописите, съпоставил названието на реките и е решил, че именно тук са се били руските войни с татарите. Академическата наука удивително бързо признала сензационното откритие на Нечаев. Ако ние днес погледнем на Кулековското поле под гр. Тула, то там няма да намерим почти нищо свързано с това название. И там тече р.Дон и има рекичка, която е назована р.Непрядва.
Въпросът е в това кога е назована така? Защото на старите карти от 18 век в и старите текстове от 17-18 векове няма указания, че там протича р.Непрядва. В действителност тази река е известна от времето на Нечаев. Освен това големи проблеми възникват при опитите да се установят не еднократно споменавания в първоизточниците Красний холм /Червен хълм/.А той въобще не се явява второстепенна детайл, Именно на този хълм се разполагал щаба на ординската войска.
Наблизо до Куликовското поле в Тулска област, историците са успели да намерят не голямо възвишение. Но то е първо е явно с неголям размер а второ би се оказало доста неудачно място за разполагане на военния щаб. От него да се наблюдава битката е невъзможно. Защото ако битката се е състояла на днешния Дон и днешната Непрядва, и ако се намираме на Червения хълм, на това възвишение, даже с бинокъл не може да се наблюдава. А бинокли в това време е нямало.
Ако се отчита, че отсъстват сериозни веществени доказателства, То възниква закономерен въпрос: Може би помещика Нечаев е сбъркали е дал желаното за действителност? Може би са избързали представители на традиционната наука да признаят неговото откритие?
