Да продължим разговора си от вчера; аз публикувах първата му част под заглавието Каква насока на развитие на ума се иска за да станеш добър бизнесмен?, но бях принуден да прекъсна отговора си; ето, сега го продължавам тук, тъй като тогава не успях да засегна всички съществени моменти; скоро пък ще публикувам в отделен постинг новите Ви коментари, заедно с моите нови размисли по повдигнатите въпроси:
Ето че стигнахме до възловия момент; за да си го припомним, се налага да приведа основното и от моето, и от Вашето твърдение в пълния им вид; ставаше въпрос за разликата между умност и мъдрост; аз казах ето какво:
… Продължавам да настоявам, че умните, ако наистина са умни, трябва непременно да изобретят начин да не са и бедни. Докато мъдрите може и да не са богати, там това е оправдано и е съвсем естествено. Просто защото за тях парите не значат нищо. И като такива не могат да бъдат предмет на въжделения, или нещо желано. Други неща желае мъдрият. Но умният не може да не желае и пари, наред с другото…
Явно тук се налага разяснение; аз Ви отпратих за справка към моите книги, примерно в моя курс лекции по философия (той излезе от печат под заглавието ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА с подзаглавие Вечното в класическата и модерната философия), но се налага тук отново да поясня, та да се разбере по-добре. Ето според мен главното, което трябва да се има предвид.
Нашият ум (съзнанието) ни служи за ориентиране във външния свят, той именно е инструмент на това ориентиране и като такъв е възникнал за да обслужва нашите човешки отношения към света, преди всичко познавателното. Аз имам своя теория за това, че съществуват три принципно различни, наричам ги чисти и коренни отношения на човека към света и към самия себе си: познавателно, ценностно и практическо. Та умът обслужва познавателното отношение на човека към света и (към самия себе си), той е негова сърцевина. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.
Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…
